ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1347
Гр. София, 13.05.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 641 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца, Р. М. Д., срещу решение № 297 от 18.11.2025 г. по гр. д. № 558/2025 г. по описа на Окръжен съд - Габрово в частта, с която е потвърдено решение № 154 от 27.06.2025 г. по гр. д. № 956/2023 г. на РС-Севлиево в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 19.03.2022 г. в размер над присъдения от 9 000 лв. до претендирания от 15 000 лв. и съответно са присъдени разноски по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон, материалния закон – чл. 52 ЗЗД, и с оглед неговата необоснованост. Излага, че при установената по делото фактическата обстановка въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост и е постановил съдебния си акт в отклонение от разясненията, дадени с ППВС № 4/1968 г. Оспорва определеното обезщетение като занижено в сравнение с установените в закона лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК да изложи мотиви по всички релевантни за спора доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен за разликата над присъдения размер от 9 000 лв. до претендирания размер от 15 000 лв. Претендира присъждане на разноски по делото.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:
1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят, и как се оценят и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
2. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищцата и настъпили последици, и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?
3. Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС № 4/68 г.?
4. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост?
5. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?
6. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2022 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това?
7. Нарушен ли е принципът на справедливост при формалното сочене от съда за съобразяване с лимита и икономическите условия при определяне на обезщетения, но реално липсва такова съобразяване с определяне на много по-нисък размер на обезщетение от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит много по-нисък от процесния при наличие единствено на положителни факти и обстоятелства и липса на каквито и да е негативни такива, обосноваващи занижен размер?
Ответникът по касация, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага, че въззивното решение е правилно в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски за представляването му от юрисконсулт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд с решението в обжалваната му част е приел, че по делото се установяват предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране имуществената отговорност на ответното застрахователно дружество. По спорния въпрос за размера на дължимото обезщетение се е позовал на нормата на чл. 52 ЗЗД и счел, че обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при отчитане на вида и характера на получените при процесното ПТП увреждания, причинените от тях болки, страдания и неудобства, тяхната продължителност, период на възстановяване и последици към момента, както и икономическите условия в страната към датата на увреждането.
След обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е приел за установено, че: към датата на ПТП ищцата е била на 36 г., трудово ангажирана; в резултат на процесното ПТП е получила мозъчно сътресение - лекостепенно, контузия на ляво рамо, лакът и китка на лявата ръка, с данни за травматично увреждане на срединния нерв на лявата ръка на ниво лакът. Съобразил е, че е проведено консервативно лечение на мозъчното сътресение с болничен престой в неврологично отделение от четири дни; че няма данни след изписване от болничното заведение ищцата да е спазвала постелен режим, а възстановителният период за мозъчното сътресение е бил в рамките на месец, без данни за настъпили усложнения. Посочил е, че през този период качеството на живот на ищцата е било влошено поради главоболие, световъртеж, светобоязън, но тези оплаквания не са се отразили на възможността й да се справя в социално-битово и професионално отношение. Отчел е, че след пътния инцидент ищцата е имала болки при движение в лявото рамо, лакът и китка, палеца на лявата ръка, болки в шията, отпред на гръдния кош по хода на гръдната кост, установени при извършен преглед дванадесет дни след ПТП, когато са установени контузия на ляво рамо, лакът и китка на лявата ръка, като няма данни да са настъпили усложнения и за тях възстановителният период е бил по-кратък от този за мозъчното сътресение. Намерил е, че от събраните доказателства в тяхната съвкупност се установява, че не е настъпило възстановяване на травматичното увреждане на срединния нерв на лявата ръка на ниво лакът, но същото не се е отразило на възможността ищцата да извършва физическа работа, както и на основната функция на ръката – хватателната, която е запазена. Съобразил е, че увреждането е свързано с промяна в чувствеността и изтръпване, което се асоциира с болков синдром и усещане за мравучкане и създава дискомфорт, но не се проявява ежедневно и постоянно. Подчертал е, че увреждането на нерва не засяга основните функции на ръката, негативните изживявания от невъзстановения срединен нерв не са от такова естество и с такъв интензитет, които да създават постоянно неудобство на ищцата в ежедневието и да се отразяват на работоспособността й и възможността й да се справя в битов и професионален план. Въззивният съд е отчел и че процесният пътен инцидент се е отразило негативно върху психо-емоционалното състояние на ищцата с несистематизирани симптоми като главоболие, раздразнителност, безсъние, емоционална възбуда, с изяви на засилена тревожност, потиснатост, плач, несигурност, занижена самооценка, страх, както и че е ползвала специализирана помощ от психиатър с проведено шестмесечно амбулаторно лечение с медикаменти. Посочил е, че повече от две години след произшествието ищцата не е преодоляла посттравматичния стрес, установен от заключението по СПЕ, като проведеното психологично изследване сочи на умерена депресия, повишено ниво на тревожност, високо ниво на стрес, продължава да има страх да шофира и при возене като пътник, да се връща към случилото се и да го преживява отново, сънува кошмари.
Заключил е, че съобразявайки всички тези обстоятелства, както и социално-икономическата обстановка към датата на увреждането, настъпило през 2022 г., следва да определи обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на сумата 9 000 лв., за която е уважил предявения иск.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Поставените от касатора въпроси касаят извода на въззивния съд за справедлив размер на дължимото от застрахователя обезщетение и в този смисъл са обуславящи, но по отношение на тях не са налице сочените допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
По въпросите е налице задължителна съдебна практика по ППВС № 4/1968 г., както и непротиворечива такава по постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения като например: решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., ТК, ІІ ТО, решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2979/2013 г., ТК, ІІ ТО, решение № 130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО и др. Съобразно даденото с ППВС № 4/1968 г. задължително тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесни увреди са броят, видът и характерът на уврежданията, начинът на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 34 от 27.03.2020 г. по т. д. № 1160/2019 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66 от 03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 101 от 03.07.2014 г. по т. д. № 4391/2013 г. на ВКС, ТК, II TO и други, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно обезщетение към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпено е разбирането, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение и не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, а имат спомагателен характер и подлежат на съобразяване при формиране на размера на обезщетението като израз на икономическите условия към релевантния момент - момента на настъпване на увреждането.
Настоящият състав на съда приема, че въззивният съд не се е отклонил от гореустановената практика на ВКС, поради което касация не следва да бъде допускана по тези правни въпроси на заявеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При определяне размера на справедливото обезщетение въззивният съд, противно на твърденията на касатора, е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Въззивният съд е изложил мотиви, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с вида увреждане на пострадалата, с периода на лечението й и нейното възстановяване, отчел е и момента на настъпване на процесните увреди. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.
Наличието на утвърдена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна, изключва допускането на въззивното решение в обжалваната му част до касационно обжалване по поставените въпроси и при сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход право на разноски има ответникът за представляването му от юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК в размер на сумата 100 евро, които ще бъдат присъдени с настоящото определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 297 от 18.11.2025 г. по гр. д. № 558/2025 г. по описа на Окръжен съд - Габрово в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р. М. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 100 евро – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.