ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2525

гр. София, 14.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1492 по описа за 2026 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. М., представляван от адв. Ю., срещу Решение № 7081/21.11.2025 г. по в. гр. д. № 13675/2024 г. по описа на СГС, с което е потвърдено Решение № 16097/24.08.2024 г. по гр. д. № 59465/2022 г. по описа на СРС, 25 състав, в частта, в която предявеният от касатора срещу Административен съд София – град иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на разликата над присъдените 100 лева до претендираните 20 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на адм. д. № 1425/2018г. по описа на АССГ за периода от 01.10.2018г. до 10.10.2022 г. - е отхвърлен.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано.

Допускането на касационно обжалване касаторът, ищец в първоинстанционното производство, основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касация Административен съд София – град и Прокуратурата на Р България не са депозирали отговори на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че адм. д. № 1425/2018г. по описа на АССГ, I отделение, VI състав, е било образувано по искова молба с вх. № 3939 от 08.02.2018 г., подадена от Е. Д. М., с която срещу началника на ареста в гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 42, бил предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода от 12.01.2018 г. до 04.02.2018 г., вследствие на неизпълнение на задължението на ответника да контролира чистотата в ареста. С Определение № 7987 от 12.10.2022 г., постановено по адм. д. № 1425/2018 г. по описа на АССГ, I отделение, VI състав, съдът върнал исковата молба поради недопустимост на производството като повторно образувано и прекратил делото. С Определение № 5831 от 07.07.2023 г., постановено по ч. адм. д. № 2909/2023 г. по описа на АССГ, XI касационен състав, това определение било отменено в частта, в която била оставена без разглеждане исковата молба за периода от 12.01.2018 г. до 15.01.2018 г., като делото било върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част определението за прекратяване на делото било оставено в сила.

С разпореждане от 08.08.2023 г. по адм. д. № 1425/2018 г. по описа на АССГ, I отделение, VI състав, съдът разпоредил препис от исковата молба да се връчи на ответника за писмен отговор в едномесечен срок, насрочвайки делото за 30.10.2023 г., когато било проведено открито съдебно заседание, в което съдът оставил без уважение искане на ищеца за отвод на съдията-докладчик и на прокурора, уважил е ново искане за допускане на правна помощ и делото било отложено за 14.12.2023 година. С разпореждане от 08.11.2023 г. съдът назначил за служебен адвокат на ищеца по реда на ЗПП адв. И. Ю.. На 14.12.2023 г. било проведено открито съдебно заседание по делото, в което били приети представени от страните писмени доказателства, даден бил ход по същество и след проведени устни състезания делото било обявено за решаване. С Решение № 1789/18.03.2024 г. съдът уважил предявения иск за сумата от 24 лева, като го отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лева.

При тези факти въззивният съд намерил, че било допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, тъй като извинителна причина за забавата от 4 години и 9 дни – време, в което не били извършвани никакви процесуални действия, не била установена.

Счел е, че сумата от 100 лева справедливо би възмездила ищеца за понесените вреди, а обезщетение в по-висок размер не следвало да се присъжда с оглед защитимото благо по производството, по което била допусната забавата, тъй като се касаело обезщетение за неимуществени вреди, причинени от административно нарушение (неспазване на хигиенни норми) в рамките на едва три календарни дни. Съществено неблагоприятно въздействие върху емоционалната сфера, физическото или психическото здраве на ищеца, което да надхвърля рамките на обичайните последици от забавата, не било установено в хода на процеса.

При тези мотиви решението на районния съд за отхвърляне на иска за сумата над 100 лева до пълния предявен размер от 20 0000 лева е потвърдено.

Касаторът поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на делото въпрос - “следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да се примат предвид други осъждания и висящи производства на ищеца“ - в противоречие с практиката на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос, тъй като той не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК в смисъла, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Този въпрос не е съобразен с мотивите на въззивния съд, който не е бил сезиран с иск за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, а с иск за обезщетение за вредите от бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 3, вр. ал. 1 ЗОДОВ, поради което съображения по приложението на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ СГС не е развивал.

Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице очевидна необоснованост на акта.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 7081/21.11.2025 г. по в. гр. д. № 13675/2024 г. по описа на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.