ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2503

София, 14.05.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Вълдобрева гр. дело № 903/2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез процесуален представител-гл. инспектор В. П., против решение № 150 от 19.08.2025г., постановено по в. гр. д.№ 156/2025г. на Бургаския апелативен съд. С това решение след потвърждаване на решение № 27 от 16.01.2025г. по гр. д. № 1747/2022г. на Бургаския окръжен съд са отхвърлени исковете на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество имущество от Р. М. К., С. Т. К. и П. В. Р. на обща стойност 219 202,47 лева, както следва:

- от Р. К. на сумата 13 690,81 лева-вноски по срочен депозит в евро, активен към момента на проверката в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Р. К. и налични в края на проверявания период;

- от Р. К. и С. К.- на сумата 17 800 лева, представляваща заместваща облага и пазарната стойност на 1/2 част от отчужден след края на проверявания период товарен автомобил „Мазда 6“ с рег. [рег. номер на МПС] ;

- от Р. К. и С. К. на: товарен автомобил „Ф. Д. с рег. [рег. номер на МПС] с дата на първоначална регистрация 01.02.2006г.; ремарке за лек автомобил, марка: Боро Б 1 с рег. [рег. номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 21.12.2017г.

- от С. К. на: сумата 5 000 лева - стойността на придобито пожизнено право на ползване от нея по силата на нот. акт за учредено право на ползване и покупко - продажба на недвижим имот № 191, том I, peг. № 3472, дело №130 от 2017г., както и на сумата 3 911,66 лева-прехвърлени средства от разплащателна сметка в евро с произход вноска на каса и налична в края на проверявания период и

- на основание чл. 146, вр. чл. 149, вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от П. В. Р. на: самостоятелен обект с адрес: [населено място], п. к. *, [улица], етаж *, в сграда №*, представляващ целия мансарден етаж с площ 106,40 кв. м, състоящ се от две спални, дневна с трапезария, кухня, две бани с тоалетни, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, както и заедно с 37,17 кв. м идеални части от поземления имот с площ 223 кв. м, образуващо парцел *, скат, парцел № *.

В касационната жалба са развити подробни съображения за недопустимост на оспорения съдебен акт поради липса на мотиви, съгласно изискванията на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Поддържа се, че решението е и неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като съдът не извършил преценка на спорните обстоятелства, спрямо които е следвало да съотнесе установеното от доказателствата и да направи фактическите си и правни изводи. Иска се да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторът счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и формулира следните въпроси, които според него са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1. При направено твърдение от едната страна, че е налице предоставяне на парични средства под формата на заем, и при възражение от другата страна, че не са налице заемни договорни отношения, длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства, доказващи наличието на договор за заем; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; 3. Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представени по делото доказателства, на основание констатациите в СИЕ, или следва да извърши преценка на всички доказателства в съвкупност. Според касатора е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следния въпрос: 4. Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е възможно, само ако се докаже причинно-следствена връзка между незаконосъобразното бездействие на ответника да извърши задълженията си по чл. 35. ал. 1, т. 2 във вр. чл. 38, ал. 1. т. 2 от ЗОНПИ (отм. разпоредба), повод за образуване на проверката/ производството по ЗОНПИ, и средствата, които са вложени за придобиването му.

Ответниците по касационната жалба Р. М. К., С. Т. К. и П. В. Р., чрез адв. Г.Н. и адв. Л.А., излагат съображения за липса на предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, съставът на ІV ГО на Върховния касационен съд, намира следното:

Предмет на разглеждане от въззивния съд са исковете, предявени от КОНПИ за отнемане в полза на държавата от Р. М. К., С. Т. К. и П. В. Р. на имущество на обща стойност 219 202,47 лева, представляващо: налични парични суми в края на проверявания период; сума представляваща заместваща облага от отчужден след края на проверявания период товарен автомобил; сума, представляваща стойността на придобито пожизнено право на ползване; на товарен автомобил и на ремарке за лек автомобил; на мансарден етаж с площ 106,40 кв. м. в [населено място], на [улица], етаж *.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното: ответникът Р. К., не е подал в срок декларация за имущество и интереси, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ; декларацията е подадена на 23.07.2020г. със закъснение 38 дни; за това нарушение на К. е съставен АУАН № ПР-377/31.08.2020г. и е издадено наказателно постановление от 24.11.2020г., с което му е наложено административно наказание глоба 1 000 лева; на основание чл. 108, ал. 6 от ЗПКОНПИ, е образувана проверка по реда на глава десета от ЗПКОНПИ за установяване на незаконно придобито имущество на К.; проверката обхваща периода от 28.05.2011г. до 28.05.2021г.В обхвата на проверката попадат Р. К., съпругата му С. Т. К. и роденото от брака им дете Т. Р. К.. По отношение на ответника П. Р. проверка не е извършена, тъй като е син на съпругата на проверяваното лице от предходен брак и е пълнолетен. Комисията е насочила иск против този ответник за отнемане на негов собствен имот в качеството му на трето лице по чл. 146, вр. чл. 149 от ЗОНПИ на основата на фактическото твърдение, че средствата за закупуване на имота принадлежат на проверяваното лице и съпругата му, като твърди и специална цел по смисъла на чл. 146 и чл. 149 от ЗОНПИ, доколкото се установявало при покупката да са вложени техни парични средства в размер 59 000 лева, от които 54 000 лева са дадени в заем на ответника Р., а разликата е платена като цена за пожизненото право на ползване на ответника К.. С. К. поради възрастта и документираните трудови договори, ответникът Р. не е разполагал доходи от законен източник.

По отношение на проверяваното лице К. съдът е посочил, че законодателят не бил направил разграничение на случаите, в които декларацията за имуществено състояние е подадена със закъснение (настоящият случай) и декларацията не е подадена изобщо. Според съда това е от значение не само за тежестта на административното нарушение, но и за пропорционалността на осъществената намеса от страна на Комисията, която при действията си следва да държи сметка, доколко административното нарушение е от естество да способства придобиването на облаги, прикриването на последните или осуетяване на отнемането. В случая, макар формалното законно основание да е налице, Комисията не е положила усилия да изясни тези въпроси, още повече че закъснението от страна на проверяваното лице е само 38 дни и в този период не са установени в хода на проверката извършването на имуществени разпоредителни действия, а и Комисията по същество не твърди, че през този период е придобито незаконно имущество. Въпреки указанията на съда ищецът не твърди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъбразното бездействие на ответника К. и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска.

На следващо място според въззивния съд от внимателния прочит на исковата молба е очевидно, че част от участващите в изчисленията на Комисията позиции не могат по естеството си или според разясненията в задължителната съдебна практика по прилагането на ЗОНПИ, да бъдат взети предвид по начина, предложен от Комисията. Този извод частично е основан и на констатациите на вещото лице Г. по назначената СИЕ, възприемайки част от предложения от експерта вариант 2, като по-точен и съответен със събрания доказателствен материал. Според вещото лице при обективно и обосновано с представените доказателства анализиране на приходите в проверявания период, ответниците К. са установили такива общо за 506 463 лева. Неправилно според съда, с оглед естеството на извършените плащания за 2017г. сумата 54 000 лева, предоставена от К. на ответника Р. в заем е отнесена като имущество, без да е отразена в разходната част за същата година. За възникналото заемно правоотношение между страните са представени надлежни доказателства, а превеждането на сумата е станало по банков път и е неоспоримо по размер. Така според въззивният съд общият размер на разходите в проверявания период по вариант 2 от заключението следва да бъде увеличен с тази сума до размера 378 239 лева. По този начин разполагаемите средства или нетният доход е 128 224 лева. Съдът е приел за неправилно и това, че в общата стойност на имуществото е включена заетата сума. След като тя бъде приспадната от общата стойност на имуществените права, придобити в проверявания период, имуществото възлиза на 194 748 лева (248 748 лева – 54 000 лева), а недостигът на средства е под законоустановения праг 150 000 лева. Също неправилно според съда в икономическия анализ на Комисията в имуществото на ответниците е включен като придобит от тях имота на ответника Р.. За да се приеме подобен подход за установяване на факта на придобиване на имота от проверяваните лица, не е достатъчно единствено изразеното от Комисията съмнение, че след като Р. е син на ответницата К. и от установените му трудови договори не може да се направи извод, че е разполагал със средства за закупуване на жилището, то имотът е придобит със средства на К., при наличие на специалната цел по чл. 146 от ЗОНПИ. При липсата на твърдения от страна на Комисията, че проверяваните лица изцяло са заплатили продажната цена на придобития от Р. недвижим имот, напълно необосновано единствено по съмнения на ищеца, този имот е включен като придобит от проверяваните лица, с което стойността на имуществото, придобито от тях в проверявания период е увеличена без основание. Въззивният съд се е позовал на съдебната практика на ВКС, според която нормите както на ЗОПДИППД (отм.) така и на ЗОНПИ, относими към предметния обхват на отнемането, са със санкционен характер и не могат да се тълкуват разширително, а само според действителния им смисъл и целта на закона, като следва да се прилагат и легалните дефиниции, включени в преходните разпоредби. Според изброяването на чл. 114 единствено за т. нар. обичайни разходи по § 1, т. 9 ДР на ЗОНПИ (разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му) законът допуска размерът им да се определя съобразно публично достъпни данни на НСИ, което налага останалите видове позиции от икономическия анализ на Комисията - приходи, разходи и стойност на придобитото имущество да бъдат доказани по основание и размер. В случая, това означава, че както приходите, така и разходите, имащи значение за формиране на нетния доход следва да бъдат точно и ясно установени по основание и размер и да бъдат доказани от носещия доказателствената тежест ищец. Доказването на материалното положение на страните по делата не е ограничено относно вида на доказателствените средства, предвидени в ГПК. От значение е не вида на доказателството, а неговата относимост, конкретност и достатъчност при съпоставката с останалия доказателствен материал да прави възможен извода за установеност на спорния факт. При това положение съдът е обвързан от правната характеристика на доказаните придобивни или разпоредителни действия, поради което парични плащания по облигационни правоотношения (в случая по договор за заем) не може произволно да бъдат отнасяни към позицията „придобито имущество“. За целите на закона съгл. §1, т. 4 ПР на ЗОНПИ „имущество“ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. Предвид това разходи не могат да бъдат имущество, тъй като средствата, с които са направени са напуснали патримониума на проверяваното лице с факта на понасяне на разхода. Затова в обособеното имущество, поискано за отнемане не може да се включват разходи, а те намират отражение в разходната част, ако бъдат доказани по основание и размер. По делото, въз основа на възприетите от въззивния съд за установени по вид и размер доходи, приходи и източници на финансиране за целия проверяван период със законен произход, намалени с всички установени по делото разходи (за издръжка, погасяване на публични задължения от данъци и такси, погасяване на кредити и др.) се доказва нетен доход, който съпоставен с паричната стойност на придобитото в проверявания период имущество недвижими имоти, движими вещи (леки автомобили и товарни превозни средства, в т. ч. и заместващата облага) не разкрива несъответствие на нетния доход спрямо стойността на имуществото, надхвърлящо 150 000 лева. След като Комисията не е провела пълно доказване на възложените в нейна тежест предпоставки за възникване на правото на държавата да отнеме обособена част от имуществото на проверяваното лице и останалите ответници, предявените искове са намерени за неоснователни и са отхвърлени.

Върховният касационен съд намира, че постановеното въззивно решение не е недопустимо. Трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС е категорична в становището си, че едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или при ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Доводите на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение, поради липса на мотиви, не са относими към нито една посочените хипотези.

Върховният касационен съд счита също, че не е налице и поддържаното от Комисията основание за очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Не е налице и поддържаното от Комисията основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на първия поставен въпрос, който освен, че е некоректно формулиран, не съответства на данните по делото за извършените от съда и страните процесуални действия. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 3. ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Когато във въззивната жалба няма оплаквания за допуснати процесуални нарушения (както в процесния случай) и не се касае за приложение на императивна норма, съдът няма задължение за служебно събиране на доказателства. На следващо място в производството по чл. 153 и сл. от ЗОНПИ съдът допуска и събира, както е длъжен и да обсъди в мотивите на решението си, посочените и поискани от страните доказателства, допустими по ГПК, които са от значение за установяване на доходите, приходите и източниците на финансиране, респ. на нетния доход и на значителното несъответствие, по смисъла на § 1, т. т. 2, 3 и 8 от ДР на ЗОНПИ, както и за установяване на начина на придобиване на всяко отделно процесно имущество, за възможностите и разполагаемите средства на ответника. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съгласно която, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В този смисъл решение № 50130/ 03.01.2024г. по гр. д. № 5134/2021г. на ІV ГО и др. Въззивният съд не се е отклонил от тези принципни разрешения, а правилността на преценката му за липсата на неизяснени обстоятелства и обоснованост на фактическите изводи на първата инстанция не може да бъде обсъждана в производството по чл. 288 ГПК.

Касационно обжалване не може да се допусне и по въпроси 2 и 3, поставени от Комисията. По тези въпроси е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи. Съдът следва да обсъди всички доводи и възражения на страните, въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Въззивният съд не се е отклонил от така установената практика, като е анализирал доказателствата, относими към установените релевантни факти, обсъдил е твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. Отговорил е на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба на Комисията, в качеството си на инстанция по съществото на спора и е направил свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с тях. Предвид това решението е постановено в съответствие с формираната съдебна практика, поради което не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Що се касае до компетентността на съда при обсъждане на заключение на вещото лице (въпрос 3), по него законът е ясен, а практиката - установена. Съдът не е длъжен да възприеме заключението, но не и длъжен да го отхвърли - заключението се обсъжда с оглед всички обстоятелства, установени по делото и съдът е длъжен да се мотивира защо го кредитира или не. И тези правни разрешения са съобразени от въззивния съд.

Касационно обжалване не може да се допусне и по последния, поставен от Комисията въпрос. В обжалваното решение съдът е приел, че при просрочена декларация, към която хипотеза спада и настоящият случай, макар формално да е налице законовото основание за започване на проверката, Комисията не е установила в периода на закъснението (от 38 дни) имуществени разпоредителни действия, нито придобиване на незаконно придобито имущество. Въпреки тези съображения, за да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, Бургаският апелативен съд след анализ на доказателствата и заключенията на събраните съдебни експретизи е достигнал до извода за липса на установено значително несъответствие по смисъла на §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ между имуществото и нетния доход на проверяваното лице и останалите ответници. Предвид това последното питане на КОНПИ няма връзка с правните изводи на съда и затова по него достъп до касация не може да се осъществен. Липсата на поставен релевантен правен въпрос с обуславящо изхода на спора значение е самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това –т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

При този изход на делото и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ КОНПИ следва да плати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер 15,34 евро (30 лева).

Комисията следва да бъде осъдена да плати на всеки от ответниците в касационно производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в общ размер 3 300 евро, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 05.01.2026г., удостоверяващи плащането им в брой и заявеното искане в приложения към отговора на касационната жалба списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 150 от 19.08.2025г., постановено по в. гр. д.№ 156/2025г. на Бургаския апелативен съд.

ОСЪЖДА, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да плати по сметка на Върховния касационен съд сумата 15,34 евро (30 лева) - дължимата държавна такса за касационното производство.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да плати на Р. М. К. с ЕГН [ЕГН], на С. Т. К. с ЕГН [ЕГН]-двамата с адрес: [населено място],[жк], вх.*, ет.*, ап.* и на П. В. Р. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място],[жк], вх.*, ет.*, ап.* по 1 100 евро на всеки от тях, като разноски за платено адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: