ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2626

Гр.София, 19.05.2026г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.1431 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Н. И. и С. Б. И. срещу решение №.7567/11.12.25 по г. д. №.13519/24 на СГС, ІV Гс., с което е обезсилено реш.№.18171/9.10.24 по г. д.№.56015/23 на СРС, 161с., за уважаване на предявения от касаторите иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. с чл. 117 ал. 7 и ал. 8 ЗЕ за сумата 9000лв.-обезщетение за ползване без правно основание на тяхна собствена сграда /трафопост/, ведно със законната лихва от 11.10.23 до окончателното изплащане.

Ответната страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение е прието, че производството е образувано по въззивна жалба срещу неприсъствено решение с твърдения, че то е постановено в нарушение на установения в ГПК ред за това. Посочено е, че предпоставки за упражняването на правото на иск при постановяването на неприсъствено решение срещу ответника са: 1) изрично искане от страна на ищеца; 2) да не е подаден отговор на исковата молба в законоустановения срок; 3) неявяване на ответника в първото заседание по делото; 4) липса на искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответника; 5) на страните да са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание; 6) искът да е вероятно основателен. В случая между страните няма спор, че на ответника надлежно е бил връчен препис от исковата молба и определението за насрочване на делото, като са му били указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в съдебно заседание; в срока по чл. 131 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор; делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.24 от 11.00ч.; в съдебното заседание, проведено на посочената дата, ответникът не е изпратил процесуален представител; ищецът е бил представляван от адвокат, който е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Спори се дали ответното дружество е депозирало своевременно искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът е отразил, че от документ, находящ се на л. 59 от първоинстанционното дело, се установява, че на 04.10.24 в 11.39 часа ответникът е изпратил електронно писмо до електронния адрес на Софийския районен съд, към което са били прикачени три файла; от съдържанието на писмото става ясно, че с него се изпраща становище на ответника по делото - като са посочени номера на делото, датата и часа на насроченото открито съдебно заседание; становището е приложено като прикачен файл към писмото, който е подписан с валиден квалифициран електронен подпис; в становището е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответника; върху документа на л. 59 от първоинстанционното дело е направено отбелязване от деловодителя на съдебния състав, с което е удостоверено, че писмото е получено в деловодството на състава на 09.10.24 в 14.30ч и е било докладвано на докладчика по делото на 10.10.24.

При тези обстоятелства е намерено, че изпращането по електронна поща на съда на молба с приложено становище по хода на делото, подписано с квалифициран електронен подпис, следва да се счита за надлежно извършено процесуално действие - доколкото е направено по електронен път и това е един от предвидените в ГПК начини за осъществяване на процесуални действия на страните /чл. 62, чл. 102е, чл. 102ж, чл. 102з ГПК. Изложените от ищците доводи относно нарушение на правилото на чл. 50 ал. 5 ГПК са приети за неотносими, защото разпоредбата урежда начина на връчване на съдебни книжа на определена категория юридически лица, а не касае формата и начина на извършваните от тях изявления по делото. Същевременно, по аргумент от чл. 62 ал. 2 ГПК следва да се приеме, че меродавен за съобразяване на срока за подаване на становището е моментът на изпращане на електронното съобщение, а не моментът на получаването му в деловодството на съда. В случая от данните по делото се установява, че това се е осъществило на 04.10.24 – т. е. на дата, която предхожда провеждането на откритото съдебно заседание на 07.10.24. При тези обстоятелства ответникът е направил своевременно искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие и не са били налице допълнителните процесуални предпоставки по чл. 238 ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. С оглед на това неправилно първоинстанционното решение е било постановено по различен съдопроизводствен ред - в отклонение на общия, по който, съобразно установените по делото факти, е следвало да се развие производството. По горните причини постановеното от СРС неприсъствено решение е намерено за недопустимо и по аргумент от разпоредбата на чл. 270 ал. 3 изр. 3 ГПК е прието, че следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск по правилата на общия исков процес - тъй като в противен случай страните биха били лишени от една инстанция по същество.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК и чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с въпроса “Подлежи ли на въззивно обжалване постановеното по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК съдебно решение?“ /реш.№.164/23.07.13 по г. д.№.710/12, реш.№.273/18.11.15 по г. д.№.1365/15/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Първото цитирано решение не съставлява задължителна практика, а второто е постановено при фактически обстоятелства, различни от настоящите /при липса на данни за неспазване на изискванията за постановяване на неприсъствено решение/. От друга страна в трайно установената - в това число предхождаща и последваща цитираните от касатора изолирани съдебни актове – практика, вкл. и в най-новата такава, се приема, че: неприсъственото решение се постановява по искане на явилата се страна срещу насрещната страна при точно определени в ГПК предпоставки; ищецът може да поиска да се постанови неприсъствено решение по отношение на ответника, когато той не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в съдебното заседание, без да е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие; ответникът също може да поиска постановяване на неприсъствено решение, когато ищецът не се е явил в първото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал от съда заседанието да се проведе в негово отсъствие – чл. 238 ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допълнителните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение се съдържат в чл. 239 ал. 1 ГПК и те са: страните да са уведомени за последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебното заседание /т. 1/ и искът да е вероятно основателен ако искането за неприсъствено решение е направено от ищеца или вероятно неоснователен ако постановяването на неприсъствено решение е поискано от ответника /т. 2/. Наличието на тези предпоставки се преценява от съда с определение в съдебното заседание, в което е направено искането по чл. 238 ГПК. Същевременно защитата срещу неприсъствено решение, постановено при липса на предвидените в чл. 238 ал. 1 ГПК предпоставки, се осъществява чрез обжалването му, а не по реда на извънредните способи за отмяна. По същество, липсата на изрично заявено от ответника искане за разглеждането на делото в негово отсъствие е регламентирано в нормата на чл. 238 ал. 1 ГПК като кумулативно предвидена отрицателна предпоставка, която обуславя основателността на искането за постановяване на неприсъствено решение, при едновременното наличие останалите предвидени в същата норма такива, а именно ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото заседание по делото. Качеството на решението на неприсъствено, обаче, не произтича от номиналното му обозначаване като такова, а от наличието на предвидените в процесуалния закон особени предпоставки за постановяването му. Решение, което е постановено при липсата на тези предпоставки (чл. 238 и чл. 239 ГПК), или с оглед обективираната в диспозитива му правораздавателна воля на съда, дефинитивно не съответства на целта на този институт (напр. когато е постановено срещу страната, която е поискала постановяването му), няма характеристиката на неприсъствено такова - в частност неговата необжалваемост (чл. 239 ал. 4 ГПК) и възможността за защита срещу него по специалния процесуален ред на чл. 240 ГПК. Както вече беше посочено, защитата срещу неприсъствено решение, постановено при липса на предвидените в чл. 238 ал. 1 ГПК предпоставки, се осъществява чрез обжалването му, а не по реда на извънредните способи за отмяна. Това е така, защото необжалваемостта на неприсъственото решение не може да се квалифицира като форма на лишаване на страната, срещу която е постановено, от възможността да участва в делото, а представлява предписана от закона правна последица, респ. иманентна характеристика на съдебния акт, изразяваща се в изключването му от редовен инстанционен контрол като страничен резултат от постановяването му по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК и при наличието на предвидените в тях предпоставки /опр.№.272/06.04.23 по ч. г.д.№.220/23, І ТО, опр.№.228/ 31.05.16 по ч. т.д.N.210/16, І ТО, опр.№.793/ 17.12.14 по ч. т.д.№.2722/14, ІІ ТО, опр.№.184/ 20.04.15 по ч. г.д.№.306/15, І ГО, и др./. Тази практика е съобразена от въззивния съд и поради това не е налице основанието на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Доколкото са налице твърдения, че въззивното решение е недопустимо, те са неоснователни. Видно от изложеното по-горе, неприсъственото решение е постановено при липса на предвидените в чл. 238 ал. 1 ГПК предпоставки, в този случай пътят за защита срещу него, съобразно цитираната практика, е чрез обжалването му, и СГС го е спазил.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение – което се определя в размер от 50 евро /чл. 78 ал. 8 ГПК вр. С чл. 37 ЗА вр. чл. 25а ал. 3 НПП/.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.7567/11.12.25 по г. д.№.13519/24 на СГС, ІV Гс.

ОСЪЖДА К. Н. И. и С. Б. И. да платят на „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД 50 евро /петдесет евро/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: