РЕШЕНИЕ

№ 299

София, 19.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВАпри участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3223 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 485/03.02.2026г. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд с № 1995/03.04.2025г. по гр. дело № 12636/2023г. за проверка съответствието на дадените в същото разрешения относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения на неотглеждащия родител с най – добрия интерес на децата, обусловен от установените по делото обстоятелствата и конкретната им преценка.

Касаторът К. М. М. иска родителските права за децата В. и С. да бъдат възложени нему за упражняване, а на майката да бъде предоставен подходящ режим на лични отношения с тях, а при условията на евентуалност – ако майката упражнява родителските права - определяне на режим на лични отношения на бащата с децата, позволяващ им прекараното време заедно да е „равно, или почти равно“ на това, прекарано с майката. Обосновава искането си с твърдения, че извода на въззивния съд относно пригодността на бащата да упражнява родителските права е направен в нарушение на процесуалните правила и с оплаквания, че режимът на лични контакти с децата е определен в противоречие с интересите им.

Насрещната страна по жалбата –- ответницата Т. Т. Т., възразява срещу оплакванията за процесуални нарушения и сочи, че същите, дори да съществуват, са ирелевантни за преценката на съда на нея да възложи упражняването на родителските права. Заявява, че липсва основание за промяна на режима на лични отношения, доколкото определеният такъв гарантира добрия контакт на бащата с децата и активното му участие в живота им.

За да постанови решението си, настоящият състав съобрази следното:

Налице е трайно установена съдебна практика на ВКС, според която:

1/ Чрез решението по 127, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция да предостави адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца и да гарантира правната сигурност, задължавайки и вменявайки отговорност на по-добрия (с оглед интересите на децата) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се определят при отчитане в съвкупност на всички конкретни за случая обстоятелства. Водещите критерии са нормативно уредени в чл. 59, ал. 4 СК и изведени в ППВС № 1/1974 г., а доколкото списъкът не е изчерпателен, съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, но трябва да мотивира преценката си при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права при съблюдаване най-добрият интерес на детето, съгласно легалната му дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. За да го охрани, съдът съобразява: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие, неговите физически, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителя, полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето, умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата помежду им във връзка с детето, както и спрямо детето, умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Нито едно от изброените няма приоритетно значение спрямо другите, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.

2/ Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, към който препраща чл. 127, ал. 2 СК, включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му.

С оглед така изложеното, настоящият състав на ВКС намира за неоснователни оплакванията на касатора срещу избора на майката като родител, който да упражнява родителските права и за основателни тези досежно определения му режим на лични отношения с децата. Съображенията на касационната инстанция, предвид установеното от доказателствата по делото и становищата на страните, са следните:

И двамата родители разполагат с необходимите морални качества, материални възможности и жилищни условия да отглеждат и възпитават децата си – В., на ...г. понастоящем и С. – на ...г. понастоящем. С оглед пола и възрастта на децата, и двамата родители са еднакво пригодни да ги отглеждат и възпитават. И двамата родители изразяват готовност да им се възложи упражняването на родителските права, и двете деца са еднакво емоционално привързани към родителите си. Различни са възпитателските похвати на родителите, но разликата не е обусловена от различно отношение към децата – и майката, и бащата обичат децата си и всеотдайно се грижат за тяхното добруване. Социалното обкръжение на никой от родителите не крие риск за възпитателната среда на децата.

Правилно въззивният съд е определил майката за родителя, който да упражнява родителските права, изхождайки от безспорно установеното по делото, че тя, като непосредствено отглеждащ родител за продължителен период /от раздялата на страните през 2021г./, е съумяла да запази емоционалната близост на децата с баща им, не е допуснала отчуждаване между тях, нито негативизиране на образа на бащата. От особена важност за отглеждането и възпитанието на детето е родителите да приемат, признаят и демонстрират пред него осъзнаване на ролята на другия родител. Усилията на майката в тази насока са ползотворни, а бащата остава концентриран върху разочарованието си, че е изолиран от възможността да възпитава децата си .

Основателно е оплакването на касатора за необосновано кредитиране на заключението по СПЕ в частта относно дадената от вещото лице квалификация на типа родителско поведение на бащата – „симбиоза“ и свързаните с него отрицателни характеристики /липса на контрол; невъзможност от поставяне на граници; отнемане възможността за самостоятелност на децата/. Заявеното от вещото лице е принципно, без посочване на конкретни примери от поведението на ищеца, които да се вписват в така определения модел. Въпреки това, доколкото въззивният съд не е извел дефицитите на родителството тип “симбиоза“, а способстващите усилия на майката за запазване на топлата връзка с баща им като приоритетни за избора кому да предостави упражняването на родителските права, то така допуснатото нарушение на процесуалните правила остава ирелевантно.

Основателни са оплакванията на касатора по отношение на определения му основен режим на лични контакти с децата /всяка първа и трета седмица от месеца (всяка пълна календарна седмица от месеца) от петък в 17:30 часа до 18:30 часа в неделя с преспиване, а всяка сряда от седмицата за периода от приключване на занятия на децата до 19:30 часа/. Въззивният съд е игнорирал естествената потребност на децата да общуват истински и с двамата си родители и не е отчел установеното от доказателствата по делото, че всяка от страните разполага с нужния родителски капацитет; децата обичат и са еднакво емоционално привързани към двамата си родители, а тази привързаност следва да бъде съхранена и стимулирана, което, заедно с пола и възрастта на децата, изисква пълноценно участие на баща им в живота им. Не съществуват обстоятелства застрашаващи здравословно, физически или емоционално децата, които да налагат ограничаване на това участие. Следва да се отбележи, че такова не е желано и от майката – последователна е изразената й по делото позиция, че децата имат нужда от пълноценни контакти с баща им. Осезателното присъствие и на двамата родители във всички аспекти от живота на децата в случая е в техен най - добър интерес, което налага режимът на контакти с бащата да бъде разширен, като му се предостави право да прекарва с децата си време всяка четна седмица от вторник до неделя, като ги взема във вторник след приключване на учебните/ извънкласни занимания от мястото, където се провеждат, или от дома на майката, когато децата не са на училище/нямат извънкласни занимания и ги връща в неделя в дома на майката до 18,00 часа. Този режим е съобразен с настоящата възраст на децата, ученическата им заетост, близкото местоживеене на страните и професионалната им ангажираност, както и с необходимостта всеки от родителите да прекарва с децата си време както в делнични, така и в почивни дни, за която не държи сметка предложения от касатора режим / всяка седмица от четвъртък до неделя/. Ефикасното му изпълнение изисква да не се пренебрегват инициираните от другия родител извънучилищни занимания (спортни дейности, частни уроци, кръжоци и др. подобни), като се оказва нужното съдействие за осъществяването им и се контролира подготовката за тях; подобряване комуникацията между страните в тази връзка, както и зачитане правото на контакт /по телефон, вайбър или подобен/ на всяка от тях с децата по време, когато те са с другия родител.

В касационната жалба не се съдържат оплаквания срещу режима на лични отношения през лятната ваканция, другите ученически ваканции, Великденските, Коледните и Новогодишните празници, както и за личните празници на бащата и децата, а касационната инстанция приема, че в тази част същият е съобразен с интереса на децата.

Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1995/03.04.2025г. по гр. дело № 12636/2023г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение, е предоставено на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на децата В. К. М., ЕГН [ЕГН] и С. К. М., ЕГН [ЕГН] на майката Т. Т. Т., ЕГН [ЕГН]; определено е местоживеенето на децата при нея и е осъден К. М. М., ЕГН [ЕГН] да заплаща на малолетните В. К. М. и С. К. М. чрез тяхната майка и законен представител Т. Т. Т. месечна издръжка в размер на по 300,00 лева, считано от 26.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването й.

ОТМЕНЯ решение № 1995/03.04.2025г. по гр. дело № 12636/2023г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която, като е потвърдено решението на първоинстанционния съд, е определен основния режим на лични отношения между децата В. К. М., ЕГН [ЕГН] и С. К. М., ЕГН [ЕГН] и техния баща К. М. М. с ЕГН [ЕГН], съгласно който бащата ще вижда и взима децата всяка първа и трета седмица от месеца (всяка пълна календарна седмица от месеца) от петък в 17:30 часа до 18:30 часа в неделя с преспиване, а всяка сряда от седмицата, в която децата са на детска градина или училище, за периода от приключване на занятия до 19:30 часа, като бащата взима децата от детска градина или училище и ги връща в дома на майката до 19:30 часа същия ден. В случай, че денят е неучебен и децата не са на училище или детска градина - във времето от 17:00 часа до 19:30 часа, като бащата се задължава да взима и връща децата по тяхното местоживеене, освен ако не е уговорено предварително друго предаване на децата между родителите, И ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ основен режим на лични отношения на децата В. К. М., ЕГН [ЕГН] и С. К. М., ЕГН [ЕГН] с техния баща К. М. М., ЕГН [ЕГН], както следва: бащата има право да взема децата от учебното заведение / друго място, където децата провеждат занятия / дома на майката всяка четна седмица (седмиците се броят от началото на съответната година) за времето от вторник след приключване на учебните/други занятия, а когато няма такива - след 18ч. до неделя в 18ч., до който час ще връща децата в дома на майката.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1995/03.04.2025г. по гр. дело № 12636/2023г. по описа на Софийски градски съд в частта относно режима на лични отношения на децата с баща им и начина му на изпълнение в останалата част / извън основния режим/.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: