РЕШЕНИЕ

№ 301

гр.София, 21.05.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

при участието на секретаря Р. И. като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 4092 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Х. против решение №4240 от 2.7.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №10642 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, IV „Д“ състав, с което е обезсилено решение №13984 от 15.08.2022 г. по гр. д. №14904 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 120 състав, като делото е върнато за разглеждане от друг състав.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Адвокатско дружество „Добрев и Люцканов“ оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 19 116,95 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №412 от 29.1.2026 г. по настоящото дело относно това дали добавянето към първоначално заявените в исковата молба по чл. 439 от ГПК обстоятелства на нови обстоятелства, изразяващи се в извършено от съдебния изпълнител приключване на изпълнителното производство след принудително събиране на парични средства чрез осребряване на имуществото на длъжника и последващо плащане по сметката на взискателя, заедно с предприето изменение на петитума на иска от отрицателен установителен по чл. 439 от ГПК към осъдителен по чл. 55, ал. 1 от ГПК, респективно по чл. 59 от ЗЗД, представляват недопустима едновременна промяна на основанието и петитума на иска. За да се даде отговор на въпроса, следва принципно да се изясни какво представлява основанието на иска кога е налице изменение на това основание. В решения № 59 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 4647/2014 г. на III ГО на ВКС № 55 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5558/2014 г. на I ГО и № 454 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 195/10 г. на ІV ГО е посочено, че основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чието защита търси в исковия процес. Изменение на основанието на иска е позоваването на друг, различен от посочения в исковата молба юридически факт, от който произтича твърдяното от ищеца право. Всякакви други фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално правоотношение, не формират основанието на иска по смисъла на чл. 214 ГПК. Уточненията, направени от ищеца в първото съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, не променят основанието на иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената част на исковата молба, а само го детайлизират посредством посочване на конкретни фактически твърдения в рамките на заявената от ищеца фактическа рамка на спора. Това са твърдения за факти, които са част от вече посоченото основание на иска и се обхващат от обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение по делото, независимо дали са посочени изрично или не, тоест не могат да бъдат основание за предявяване на нов иск за същото право. В този смисъл тези уточнения не могат да бъдат приравнени на изменение на иска по основание по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК, тъй като не променят основанието на предявения иск, а само го поясняват и детайлизират. Ето защо основанието на иска по чл. 439 от ГПК са фактите, които са пречка за осъществяване на принудителното изпълнение-плащане или извършено прихващане след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание, изтичане на погасителната давност и др. подобни. Извършено от съдебния изпълнител приключване на изпълнителното производство след принудително събиране на паричните средства чрез осребряване на имуществото на длъжника и последващо плащане по сметката на взискателя не са такива факти, поради което не променят основанието на иска.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

В исковата си молба от 22.03.2022 г. срещу адвокатско дружество „Добрев и Люцканов“ касаторът е заявил, че оспорва на основание чл. 439 от ГПК чрез иск изпълнението на подробно посочени суми по образувани срещу него изпълнителни дела. В обстоятелствената част е посочил, че заради сключен на 10.4.2006 г. договор адвокатското дружество му дължи 12 000 лв. възнаграждение за една година. Относно присъдените суми по гр. д. № 48/2007 г. по описа на СГС, ГО, 1-7 състав, е изложил, че е заплатил на 7.2.2011 г. всички дължими суми за главница, лихви и разноски, но въпреки всичко по делото на 23.05.2013 г. е бил издаден изпълнителен лист. Същото се е случило според него и по отношение на присъдените суми по гр. д. № 8990/2009 г. по описа на СГС, ГО-1-8 състав-на 23.08.2011 г. е заплатил в брой присъдените суми, а на 29.05.2011 г. за тези суми е бил издаден изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителните листове е образувано изпълнително дело № 20207370401033 по описа на ЧСИ Л. Т.-гр. Добрич. Касаторът подробно е изложил съображения защо според него изпълнителните действия по това дело не са прекъснали давността, поради което вземанията са били погасени и по давност. Освен това е посочил, че е извършил и прихващане с дължимата към него сума от 12 000 лв. по договора от 10.4.2006 г. Затова ищецът е поискал да бъде признато за установено, че не дължи исковите суми като погасени поради извършено плащане, евентуално са погасени поради извършено прихващане и евентуално-погасени по давност.

В отговора на исковата молба адвокатското дружество е оспорило предявените искове. Заявило е, че всички дължими на ищеца суми по договора от 10.04.2006 г. са изплатени, не са извършени твърдените от ищеца плащания в брой на дължимите от него суми, а изпълнителни дела срещу ищеца са образувани още през 2013 г. и по тях са извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали давността.

В публичното съдебно заседание на 15.11.2022 г. пълномощникът на

адвокатското дружество е представил съобщение от 18.10.2022 г. за приключило изпълнително дело, тъй като дължимите от ищеца суми са изплатени. На същата дата ищецът е депозирал молба вх. №248756 за изменение на иска, в която се е позовал на представеното съобщение за приключено производство по изпълнителното дело с превеждането в полза на взискателя на сумата от 19116,95 лв. Заявил е, че заради това ново обстоятелство увеличава размера на иска с още 1303,52 лв. над първоначално предявения до 19 116,95 лв. и предявява вместо установителен иск за недължимост на сумата осъдителен иск срещу дружеството. Софийският районен съд е допуснал исканото изменение, след което с решение № 13984 от 15.08.2023 г. по гр. д. № 14904 по описа за 2022 г. е отхвърлил предявените искове в тяхната евентуална поредност.

В обжалваното пред настоящата инстанция решение въззивният съд е приел,

че ищецът е поискал и първоинстанционният съд е допуснал едновременно изменение както на основанието, така и на петитума на исковата молба. Това процесуално действие според въззивния съд е забранено от разпоредбата на чл. 214 от ГПК и е довело до отклонение от диспозитивното начало и до постановяване на недопустимо първоинстанционно решение, поради което този съд го е обезсилил и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. От дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване следва, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение-отъждествяване на други факти с факти, представляващи основание на иска, което е довело въззивния съд до погрешния извод, че е налице недопустимо изменение едновременно на основанието и на петитума на предявения иск пред първата инстанция. Основанията на иска в случая са твърденията за извършено плащане, прихващане с насрещно задължение и погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност. Ето защо обжалваното решение трябва да бъде отменено. След отмяната съставът на ВКС не може да се произнесе по съществото на спора, както желае касаторът. Върховният касационен съд по принцип е контролна инстанция, а не инстанция по същество и може да разреши спора само когато въззивният съд се е произнесъл по неговия предмет, но не и в случаите, при които е обезсилил първоинстанционното решение. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в множество решения: № 643 от 30.10.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4844/2024 г. на I, № 558 от 6.10.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4857/2024 г. на I ГО, № 301 от 5.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3318/2024 г. на III ГО № 273 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4524/2008 г. на I ГО, № 343 от 19.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3123/2024 г. и др. Ето защо делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд, който трябва да се произнесе по предмета на спора и с оглед неговия изход да присъди и разноските пред настоящата инстанция.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №4240 от 2.7.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №10642 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, IV „Д“ състав, с което е обезсилено решение №13984 от 15.08.2022 г. по гр. д. №14904 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 120 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: