определение по ч. гр. д.№ 1218 от 2026 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2726

гр.София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 1218 от 2026 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Дружество на руските граждани в Р. Б. срещу определение № 286 от 30.01.2026 г. по ч. гр. д.№ 162 от 2026 г. на Софийския апелативен съд, 3-ти търговски състав за потвърждаване на определение № 19020 от 07.10.2025 г. по в. гр. д.№ 11617 от 2024 г. на Софийския градски съд, въззивен състав, II-Е, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д.№ 10425 от 2025 г. на Софийския градски съд, ГО, I-14 състав.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Моли се да бъде отменен. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Допустим ли е иск за установяване наличието или липсата на правоприемство ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното определение с решение № 355 от 13.07.2009 г. по гр. д.№ 590 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г. о.

2. Допустим ли е иск за собственост при наличието на вече висящо производство между същите страни относно същия имот ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 329 от 18.10.2012 г. по гр. д.№ 305 от 3012 г. на ВКС, ГК, I г. о.

3. В кои случаи е налице правен интерес от предявяване на иск за оспорване правоприемство между юридически лица ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 60117 от 28.10.2021 г. по т. д.№ 1588 от 2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 311 от 06.02.2019 г. по т. д.№ 2742 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 234 от 23.12.2016 г. по т. д.№ 54 от 2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 31 от 14.06.2016 г. по т. д.№ 3170 от 2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.

4. Длъжен ли е съдът да вземе предвид постановен съдебен акт по предявен иск от Прокуратурата на РБ, с който е отхвърлен иск, насочен срещу пререгистрацията на ищеца от 1997 г. ? По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор от 17.03.2026 г. пълномощникът на ответника Руската федерация оспорват частната жалба. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане, евентуално - да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличието на основания по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

За да постанови определението си за потвърждаване на определението на Софийския градски съд за спиране на гр. д.№ 11617 от 2024 г. на СГС, въззивният съд е взел предвид, че предмет на това дело е установяването спрямо Руската федерация на правото на собственост на сдружение “Дружество на руските граждани в Р. Б. върху описан в исковата молба недвижим имот, който Дружеството твърди, че е придобило по силата на договори за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове № 181 от 06.06.1950 г. и № 121 от 28.09.1956 г. Приел е, че от съществено значение за правилното решение на спора по това дело е установяването на наличието на правоприемство между посочения в тези нотариални актове купувач /Съюз на съветските граждани в България/ и ищцовото сдружение „Дружество на руските граждани в Р. Б. . Тъй като обаче установяването на това правоприемство било предмет на заведеното от Руската федерация срещу дружеството нарочен иск, по който е образувано гр. д.№ 10425 от 2025 г. на Софийския градски съд, ГО, I-14 състав, въззивният съд е приел, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на гр. д.№ 11617 от 2024 г. до приключване на гр. д.№ 10425 от 2025 г. на Софийския градски съд, ГО, I-14 състав.

Във връзка с изрично наведения от жалбоподателя довод за неправилност на първоинстанционното определение за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т .4 ГПК, предвид недопустимостта на иска по гр. д.№ 10425 от 2025 г. на Софийския градски съд, въззивният съд е посочил, че при произнасяне по искане за спиране на дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът преценява единствено това дали е налице висящ съдебен спор и дали този спор, с оглед неговия предмет и субективните му предели, има значение за правилното разрешаване на спора, с който е сезиран. При това произнасяне съдът не е компетентен да извършва преценка по допустимостта на преюдициалното дело. Тази преценка е единствено от компетентността на съда, пред който последното е висящо, респективно на съда, осъществяващ инстанционен контрол по отношение на постановените по преюдициалното дело актове.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение, не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване на определението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК - посочен правен въпрос по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г на ОСГТК на ВКС. В случая и четирите поставени от жалбоподателя в жалбата и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не са правни. Те се свеждат до по-общия въпрос дали искът по преюдициалното дело е допустим - въпрос, който не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение, по който въззивният съд не се е произнасял и не е дължал произнасяне, доколкото компетентен да се произнесе по този въпрос е само съдът, който разглежда преюдициалното дело.

Не са налице и посочените в чл. 280, ал. 2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата. Определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 286 от 30.01.2026 г. по ч. гр. д.№ 162 от 2026 г. на Софийския апелативен съд, 3-ти търговски състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.