ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2781

гр. София, 27.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

Д. К. изслуша докладваното от съдията Коледжикова гр. дело № 4186/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на „У. Ф. ССБ“ ЕООД чрез адв.В. К. касационна жалба с вх.№ 31662 от 12.09.2025 г. срещу решение № 896 от 10.07.2025 г., постановено от Окръжен съд - Пловдив по гр. дело № 3189/2024 г., с което е потвърдено решение № 3411 от 31.07.2024 г., постановено по гр. д. № 11295/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, за отхвърляне на предявения от касатора срещу О. Р. установителен иск за право на собственост върху Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на [населено място], [община], м. „С. П.“, с площ от 16727 кв. м.

Касаторът счита, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения като не е обсъдил възраженията му относно придобиване на право на собственост от ответника, направени с въззивната жалба; нарушил е материалния закон и е направил необоснован извод като е приел, че ищецът е бил държател, а не владелец на процесния имот. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните процесуално-правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните?; 2. При наличие на конкуриращи се претенции за право на собственост следва ли всяка от страните да проведе доказване на своята такава или е достатъчно отричането на едната от тях, за да се приеме за доказана насрещната такава. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение като основание за допускането до касационен контрол.

Ответникът оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Въззивният съд е разгледал предявен от „У. Ф. ССБ“ ЕООД срещу О. Р. установителен иск за установяване правото му на собственост върху процесния имот на основание придобивна давност с начало 01.06.1996 г.

Съдът е констатирал, че през 1985 г. процесният имот е бил предоставен на праводателя на ищеца за изграждане на почивна станция, която до 1989 г. е осъществена чрез строителство на няколко сгради и път с асфалтова настилка. Имотът е без видими граници на място, липсват данни да е ограден; понастоящем в него има осем сгради, които нямат дограми и врати и не са стопанисвани. Съдът е приел, че гласните доказателства не установяват упражняване на фактическа власт от ищеца върху имота за периода след 1996 г., а заедно с това изложил, че дори и да се приеме такава, тя е установена като държане на основание предоставената на праводателя на ищеца възможност да строи в имота. С оглед така установеното първоначално държане – фактическа власт, придобита на правно основание, презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана. В този случай, за да придобие имота по давност, страната следва да демонстрира явна промяна в намерението си по отношение на имота чрез действия, които недвусмислено отричат правата на досегашния собственик, предвид изискването владението да не е установено по скрит начин.

Въззивният съд е посочил, че не е установено осъществяването на такива действия, демонстриращи намерението на ищеца за своене на имота. По тези съображения намерил, че твърдяното право, основано на давностно владение, не е възникнало в полза на ищеца, поради което не било необходимо да се обсъждат възраженията на ответника за придобиване на имота по реда на ЗСПЗЗ.

С оглед изложените решаващи мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Процесуално-правният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните е поставен във връзка със становището на касатора, че съдът е следвало да отговори на възражението му срещу противопоставеното от ответника право на собственост върху имота, за който бил съставен Акт за общинска собственост. Това би било вярно, ако претендираното от ищеца право е отречено от съда заради съществуващо право на ответника върху имота. В случая съдът е отхвърлил иска не защото е приел, че ответникът е собственик, а защото анализът на доказателствата не позволявал да се направи извод, че в полза на ищеца е осъществен фактическият състав на чл. 79 ЗС: ищецът да е упражнявал фактическа власт и да е демонстрирал своене на имота. В тази връзка формулираният въпрос за доказателствената тежест при конкуриращи се претенции не е относим към мотивите на обжалваното решение и не е обусловил отхвърлянето на иска. Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., с което касаторът обосновава противоречие на обжалваното решение, разглежда хипотеза, в която ответникът е противопоставил собствени права, с което е отрекъл възможността на ищеца да придобие имота по давност, какъвто не е настоящият случай. Искът е отхвърлен поради недоказване на осъществен в полза на ищеца фактически състав на придобивната давност.

Поставените въпроси не удовлетворяват общата и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.

Не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за допускането му до касационно обжалване. От мотивите на въззивното решение не се установява порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната логика.

Ответникът по касация е направил искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското възнаграждение се определя от съда в границите па НЗПП – от 200 до 450 лева (чл. 25, ал. 1 от Наредбата). Не е налице основание за увеличаване на размера на основание чл. 24, ал. 2 НЗПП, затова настоящият състав определя възнаграждение от 300 лева. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 153,39 евро.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 896 от 10.07.2025 г., постановено от Окръжен съд - Пловдив по гр. дело № 3189/2024 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА „У. Ф. ССБ“ ЕООД да заплати на О. Р. сумата 153,39 евро (сто петдесет и три 0,39) евро - разноски за касационната инстанция.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.