ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2743 гр.София, 27.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 964 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Р. М. М., чрез адв. Б. М. от АК - Смолян, срещу решение № 455/29.12.2025 г. по гр. д.№ 469/2025 г. на Окръжен съд Смолян, с което е потвърдено решение № 45 от 07.04.2025 г. по гр. д.№ 317/2024 г. на Районен съд Златоград, за отхвърляне на предявения иск на Р. М. М. срещу[Фирма 1], за обезщетение на неимуществени вреди от професионално заболяване - Вибрационна болест ІІ стадий и Неврит на слуховите нерви ІІ степен, признати с пр.№ 105/28.05.1991 г. на ДК при РБ и акт за трудова злополука от 30.05.1991 г. от ДФ“Олово и цинк“ - ДЩФ„Горубсо“, потвърдени в ЕР на ТЕЛК № 1995/23.12.1992 г., препотвърждавани с ЕР на ТЕЛК от 1993 г., 1996 г., 1998 г., 2000 г. и № 90977/54/24.04.2023 г. на НЕЛК, в размер на сумата от общо 30 000 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по уточнени при условията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК на ВКС, въпроси, които се свеждат до приложението на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, когато професионалното заболяване е установено по-рано, но има експертни решения на ТЕЛК/НЕЛК, определящи нов процент намалена работоспособност и вреди от същото заболяване, без да е посочено в решенията, че е налице „ексцес“? Според касатора, даденото разрешение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд относно изискуемостта на вземането за обезщетение при констатирано професионално заболяване. Отделно поддържа, че решението е немотивирано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед необходимостта от назначаване на вещо лице по въпроси, които приетата експертиза не е дала отговори.

От „РОДОПИ ЕКО ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, гр.Златоград, чрез адв. П. П. от АК – София, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд, тъй като не е предявена претенция за ексцес, а вземането за обезщетение е изискуемо от момента, когато професионалното заболяване е установено за първи път с експертно решение.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, по време на което е установено, че е има заболяване с професионален характер - Вибрационна болест ІІ стадий и Неврит на слуховите нерви ІІ степен, признати с пр.№ 105/28.05.1991 г. на ДК при РБ и акт за трудова злополука от 30.05.1991 г. от ДФ“Олово и цинк“ – ДЩФ „Горубсо“, потвърдени с ЕР на ТЕЛК № 1995/23.12.1992 г., 1993 г., 1996 г., 1998 г., 2000 г. и ЕР на НЕЛК № 90977/54/24.04.2023 г. Съобразявайки съдебномедицинската експертиза за началния момент на уврежданията – вибрационната болест диагностицирана през 1991 г., а от 1992 г. е регистриран слухов неврит, съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя, но след като не се претендира обезщетение от влошаване на здравословното състояние /ексцес/, претенцията за вреди от констатираното професионално заболяване е погасена по давност.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, утвърдени последователно в практиката на Върховния касационен съд, във връзка с имуществата отговорност на работодателя при професионално заболяване, настъпило при или по повод изпълнението на възложена работа. Отговор на поставените въпроси в изложението към касационната жалба се дава в практиката на ВКС – вземането за обезщетение от професионално заболяване е изискуемо от влизане в сила на ЕР на ТЕЛК, с което се констатира, че уврежданията са с професионален характер, т. е. тригодишният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ започва да тече от датата, на която се признава по надлежния ред професионалното заболяване. Според констатациите на вещото лице в случая, уврежданията – вибрационната болест и слухов неврит, са били признати с ЕР на ТЕЛК № 1995/23.12.1992 г., поради което вземането на ищеца е изискуемо от тази дата, а възражението на ответника в отговора на исковата молба е основателно. Изводите на въззивната инстанция, в този смисъл, са изцяло в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 376/11.05.2010 г. по гр. д.№1189/2009 г., ІV г. о. и решение № 181/16.04.2010 г. по гр. д.№ 12/2009 г., ІІІ г. о., вкл. цитираната от касатора, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по процесуалноправните въпроси за съдържанието на правомощията на въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, с оглед изискванията в чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Според ППВС № 1/13.07.1953 г., решението трябва да бъде мотивирано, да съдържа кратко указание за това какво е приел съдът по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждането и преценката на кои доказателства той е стигнал до този извод. Трайно установена и последователна е практиката на ВКС, в която се приема, че мотивите към съдебното решение следва да отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението воля /Така решение № 338/27.03.2018 г. на ВКС по гр. д.№ 706/2017 г., ІV г. о., решение № 98 /12.07.2017 г. на ВКС по гр. д.№ 3871/2016 г., ІІІ г. о. и др./ Въззивният съд в случая е изложил конкретни мотиви защо приема, че претенцията е неоснователна, тъй като вземането за обезщетение на вредите от професионалното заболяване е изискуемо от 1992 г., а исковата молба е подадена на 30.09.2024 г., след изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Решаващият извод на съда обжалваното решение е, че вземането за обезщетение е погасено по давност, а претенция за вреди от допълнително увреждане на признатите професионални заболявания не е била заявена, поради което не е предмет на въззивното обжалване. Ето защо поставените въпроси за преценка на новонастъпилите обстоятелства при решаване на правния спор и необходимостта от служебно назначаване на вещо лице за установяване на действителния размер на вредите от професионалните увреждания, не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като са неотносими.

От „РОДОПИ ЕКО ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, гр.Златоград, чрез адв. П. П. от АК – София, са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 11.02.2026 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 455 от 29.12.2025 г. по гр. д.№ 469/2025 г. на Окръжен съд Смолян.

ОСЪЖДА Р. М. М. да заплати на „РОДОПИ ЕКО ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, гр.Златоград, чрез адв. П. П. от АК – София, разноски пред касационната инстанция в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) евро.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.