ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2246

гр. София, 29.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 1341 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Н. срещу определение № 40 от 21.01.2026 г. по ч. гр. д. № 527/2025 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено определение № 1454 от 13.11.2025 г. по гр. д. № 1205/2025 г. на Районен съд – Лом, с което производството по делото по предявения от жалбоподателката иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД срещу В. В. Р. е прекратено като недопустимо поради наличието на влязло в сила решение между същите страни за същото искане.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон. Твърди, че изводът на въззивния съд, че спорът между страните е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, произтичаща от влязлото в сила съдебно решение по другото дело, е неправилен. Поддържа, че от петитума на подадената от нея искова молба се установява, че е налице разлика в обема на търсената защита – тази по настоящото производството касае целия процесен имот и целия процесен договор, а влязлото в сила решение по другото дело (гр. д. № 1401/2019 г. на Ломския районен съд) се отнася само до 1/2 идеална част от същите. Поради това счита, че след като в настоящото производство предявява иск за разваляне на целия процесен договор за целия му предмет, не е налице идентитет в предмета между двете дела, т. е. не са налице основания за прекратяване на настоящия спор поради недопустимост на иска. Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката Н. се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК (очевидна неправилност), обосновано с изложените по-горе доводи за неправилност.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна по частната жалба В. В. Р., в който се съдържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира сторените в частното касационно производство съдебно – деловодни разноски.

Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение, поради което същата е допустима.

Исковото производство, прекратено с атакуваното определение, е образувано по предявен от жалбоподателката Н. срещу В. В. Р. иск за разваляне на сключения между тях договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ....., том ......., с рег. № .........., дело № ..................... г. по описа на Нотариус Д. М., с рег. №.......... към НК съединен с ревандикационен иск за предаване на владението върху имота – предмет на алеаторния договор. След извършена служебна проверка въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 11.11.2020 г. решение по гр. д. № 1401/2019 г. на Районен съд – Лом, водено между същите страни, процесният договор за издръжка и гледане вече е бил развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД до размера на притежаваната от ищцата 1/2 идеална част, поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане по отношение на Надежда А. от ответницата. Относно останалата 1/2 идеална част, притежавана от трето лице (внукът на ищцата, който не е страна нито в настоящия, нито в предходно водения процес), искът е отхвърлен. Решаващият съд е счел, че както предходно воденото дело между същите страни, така и настоящото имат един и същи предмет, а именно разваляне на целия процесен алеаторен договор досежно целия му предмет. Поради това е заключил, че е налице пълен обективен и субективен идентитет на двете дела, при което е формирана сила на пресъдено нещо, съставляваща отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на повторно заведения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и съединения с него ревандикационен иск. Позовал се е на нормата на чл. 299 ГПК и е потвърдил прекратителното първоинстанционно определение.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателката е изложила в частната си жалба единствено оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, квалифицирани от нея като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Тя се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Такива пороци не са обосновани от касаторката и не са осъществени досежно обжалваното въззивно решение, поради което не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Изложените доводи, че решението по гр. д. № 1401/2019 г. на Ломския районен съд се отнася само до 1/2 идеална част от процесните договор за издръжка и гледане и недвижим имот, а настоящата претенция има за предмет целите договор и имот, не са в състояние да обосноват сочената очевидна неправилност, а и са произволни, неустановени от доказателствата по делото. С влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 1401/2019 г. на Ломския районен съд е разгледан същия иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, между едни и същи страни и за едно и също искане: разваляне на процесния алеаторен договор, обективиран в нотариален акт № ...., том ........, рег. № ............, дело №............/........... г. по описа на Нотариус Д. М., с рег. № ............ към НК, в неговата цялост. Досежно притежаваната от ищцата 1/2 ид. ч. от процесния имот искът е уважен, а досежното другата 1/2 ид. ч. той е отхвърлен. Предмет на предходно воденото дело по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е целият алеаторен договор в пълния му обем, какъвто е и предметът на настоящото дело, при което хипотеза на основание чл. 299, ал. 2 ГПК и поради формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, повторно заведеното дело подлежи на прекратяване поради недопустимост на повторно предявения иск.

Съобразно гореизложеното, поради отсъствие на основания за допускане на искания касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, такъв не следва да бъде допуснат.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по частната касационна жалба сторените в частното касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размера на 613 евро.

Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 40 от 21.01.2026 г. по ч. гр. д. № 527/2025 г. на Окръжен съд – Монтана.

ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН: [ЕГН], да заплати на В. В. Р., ЕГН: [ЕГН], сумата 613 евро - разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: