Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Е. М. Членове:

Б. Л.

В. П. при секретар

Л. Ж. и с участието на прокурора

М. Т. изслуша докладваното от председателя

Е. М. по административно дело № 4234/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика Пловдив (ОДОП) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез гл. юрк. Д. К. против Решение № 2569/05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 727/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС-Пловдив), с което е отменен като материално незаконосъобразен Ревизионен акт (РА) № Р-16001624000972-091-001/16.12.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 71/12.03.2025 г., издаден от директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на[Фирма 2] не е признато правото на данъчен кредит от доставчика ЛЪКИ ФОРЕСТ 2020 ЕООД в общ размер 32 038 лева за данъчен период м. 12.2023 г.

Касационния жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон. Твърди, че административния съд е пренебрегнал съществени обстоятелства, установени от органите по приходите в хода на ревизионното производство, кредитирал всички представени от жалбоподателя писмени доказателства и въз основа на тях достигнал до грешни фактически и правни изводи. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платената държавна такса за касационното обжалване.

Ответникът по касация[Фирма 2], не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата, събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 2569/05.03.2026 г., поставено по адм. дело № 727/2025 г. по описа на АС-Пловдив е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001624000972-091-001/16.12.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 71/12.03.2025 г., издаден от директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който в резултат на непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС за м. 12.2023 г. в общ размер на 32 038 лева, по фактура №0000000005/20.12.2023 г., издадена от доставчика ЛЪКИ ФОРЕСТ 2020 ЕООД.

За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на РА първоинстанционния съд е приел, че същия е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание и без да са допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон.

Този извод е обоснован, след като решаващият съд подробно е възпроизвел фактическата обстановка, изложена в РА, както и правните основания на органите по приходите да откажат правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице поради липса на доказани реални доставки на стоката по фактурата, издадена от ЛЪКИ ФОРЕСТ 2020 ЕООД, макар и ревизираното дружество да представя документи за транспорт, фактура, приемо-предавателни протоколи, договори, банкови извлечения, обяснения, доказателства за реализирането на последваща доставка на стоките, с износ Гърция и други. Мотивите на приходните органи се свеждат до липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост на дружеството доставчик, до обстоятелството, че същия не е открит на адреса му, препятствало извършването на насрещни проверки, липсата на представени от същия документи. Освен това, ревизиращия екип направил проверка относно включените дневници за покупки за периода м. 11.2023 г. м. 01.2024 г. фактури, като установил, че доставчика осчетоводил, респективно упражнил правото на данъчен кредит по фактури с предмет покупка на услуга. Поради това, органите по приходите приели, че доставчика не разполагал със стоката, която фактурира на касационния ответник, от което обосновали и извода си за липса на реална доставка.

На следващо място, при преценката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, първоинстанционния съд е отчел обстоятелството, че ревизираното дружество още в хода на ревизионното производство е представило множество документи, доказващи реалността на доставката, в това число и такива, доказващи последващото й разпореждане. Преценил е и представения договор за наем от 10.12.2023 г., който според органите по приходите е с подправена дата, съгласно чл. 178, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, а именно с оглед на всички представени по делото доказателства, като го е кредитирал. В хода на съдебното производство са представени и анекси към договора, също обсъдени от съда.

Също така, отчетено е, че представените в хода на ревизията доказателства са частни документи, но същите са редовни от външна страна, а и не са оспорени по надлежния ред от страна на приходната администрация. Поради това, няма основание да не бъдат ценени.

Първоинстанционния съд е достигнал и до извода, че са налице доказателства, от които е видно мястото на съхранение на стоката, а именно наетия от[Фирма 2] обект склад. В тази връзка, са приети и представени документи - договор за наем, сключен на 15.11.2021 г. и приложените фактури за него, в това число и плащания по тях. По отношение на възражението на органите по приходите, че ревизираното дружество не е доказал реално използването на склада, тъй като за две години имало издадени само три фактури, съответно три плащания, съдът го е счел за несъстоятелно, тъй като от дружеството не са били изискани доказателства за плащане на наем за по-дълъг период. Поради това, представянето само на три фактури не разколебават действителността за реалното съхранение на стоките в наетото складово помещение.

На следващо място, съдът е подробно е анализирал и представените доказателства, във връзка с превоза на стоките, предмет на доставката. Установено е, че същия е осъществен за сметка на доставчика, с пътно превозно средство, собственост на трето дружество. Налице са съпровождащи превоза документи пътен лист, с посочено място на натоварване, разтоварване, стоката и други. Постъпилата от АПИ справка също доказала пътния маршрут на пътното превозно средство. Доставчика ЛЪКИ ФОРЕСТ 2020 ЕООД не е включил в дневниците си за покупки фактура от дружеството собственик на товарния автомобил, във връзка с ползването му за превоза на стоки, предмет на проверката, като съдът е достигнал до извода, че за това обстоятелството, ревизиращото лице не може да бъде отговорно, доколкото транспорта е за сметка на доставчика.

Също така, първата инстанция подробно е изложила аргументите, във връзка с липсата на обезпеченост на доставчика материално-техническа и кадрова, както и подаването на ГДД по ЗКПО, като е достигнала до извода, че това не е предпоставки за отказване правото на данъчен кредит.

Отчетено е от съда, че приходните органи не са констатирали нередовност при счетоводните записвания или несъответствия в счетоводните книги от страна на ревизираното дружество. Наред с това, е констатирано, че в случая няма данни за извършена данъчна измама от страна на издателя на фактурата или друг субект по веригата. Налице е и подробен анализ на приложимата по случая европейска съдебна практика.

Предвид изложеното, АС - Пловдив е приел, че реалността на осъществената доставка на стоки по издадената ЛЪКИ ФОРЕСТ 2020 ЕООД. фактура №0000000005/20.12.2023 г. е доказана и е приел, че ревизионният акт е изцяло незаконосъобразен.

Така поставеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на Върховен административен съд, първо отделение. Правилно съдът е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Правилно съдът е приел, че които данъчно - задълженото лице е доказало твърденията си за изпълнение на всички предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит.

Действителното осъществяване на облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС и използването на стоките и услугите за последващи облагаеми доставки са основните предпоставки за възникване на правото на приспадане по чл. 68 и сл. от ЗДДС. По силата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато ДДС е станал изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие по облагаеми доставки на стоки настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост върху стоките или на правото на разпореждане със стоките като собственик по смисъла на чл. 14 от Директива 2006/112, а по облагаемите доставки на услуги - към момента на извършването им. Това са и релевантните факти, които подлежат на доказване от ревизираното лице, което носи доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.

На първо място следва да се посочи, че изводите на първоинстанционния съд за реално осъществена доставка на стоки по фактура издадена от ЛЪКИ ФОРЕСТ 2020 ЕООД, се подкрепят, както от представените от ревизиращото лице писмени доказателства, в това число приложените към съответната фактура съпровождащи документи договор за доставка с доставчика ЛЪКИ ФОРЕСТ 2020 ЕООД от 10.12.2023 г., договор за наем на склад от 15.11.2021г. и анекс към него от 10.11.2022г., приемо-предавателен протокол от 20.12. 2023 г., документи за плащания по банков път, пътен лист от 20.12.2023 г., товарителница, счетоводни записвания и други. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност посочените доказателствата, установил е от фактическа страна взаимовръзката между тях, осъщественото частично разплащане по банков път, съгласно уговореното между страните, предвид договора. Правилно са възприети всички данни по делото, при което обосновано е прието, че стоките, предмет на процесната фактура, са индивидуализирани в договора за доставка, предадени съгласно двустранно подписан приемо-предавателен протокол, доказан превоз на стоки и място на приемането им. Правилно първоинстанционният съд, при формиране на преценката си за действителност на осъществената доставката на стоки е обсъдил и кредитирал приетите по делото доказателства, които не са оспорени от ответника. Като косвено доказателство за реалността на доставката следва да се отчете установената последваща реализация на стоките, предвид приетите по делото доказателства в тази насока.

Правилно съдът е приел за необосновани направените изводи на ревизиращия орган за липса на реална доставка, мотивирани единствено на факта за липса на доказателства за кадрова, материална и техническа обезпеченост на дружеството доставчик, както и на доставчиците на доставчика, отсъствието от адреса му и обстоятелството, че не е представил документи във връзка с извършваната насрещна проверка. В заключение следва да се приеме, че правилно АС Пловдив е преценил договора, за който ревизиращия екип е направил възражение за подправена дата, с оглед на всички доказателства по делото, съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Останалите доказателства в хода на производството не са оспорени от приходната администрация, поради което първоинстанционния съд е достигнал до извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорната фактура на стоки.

На следващо място, настоящата съдебна инстанция счита, че правилно АС е приел наличие на реално извършена доставка на стоки по фактура, издадена от ЛЪКИ ФОРЕСТ 2020 ЕООД, въз основа на събраните писмени доказателства, включително договора за наем и анекса към него представени в хода на съдебното производство, обуславящи извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС. Следва да се посочи, че от представените от РЛ доказателства за предаване и получаване на фактурираните стоки, а именно приемо-предавателни протоколи за предаване на стока, доказателства за превозването на стоката, както и такива за последваща разпореждане със стоките. За осъществена ВОД са представени фактура № 82/12.06.2024 г., договор за доставка от 01.04.2024 г., с договорено разсрочено плащане; ЧМР. Освен това, за извършената доставка е извършена проверка във VIES- системата, от която е установено, че получателят е с валиден номер. Проверено е и движението на товарния автомобил, превозвал стоките към Гърция. Във връзка с постъпилата от АПИ справка относно движението на товарния автомобил е потвърдено, че товарния автомобил е преминавал през границата на страните ни през Кулата в посока Гърция. Налице е и плащане по банков път по фактура № 82/12.06.2024 г.

От изложеното по-горе става ясно, че са налице достатъчно безспорни доказателства относно договаряне, получаване, приемане и плащане на доставките, обосноваващо реалността на доставката.

Неоснователно се явява твърдението на касационния жалбоподател за липса на реална доставка само при изследване факта на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. В тази връзка е налице непротиворечивата съдебна практика на ВАС, която следва тълкуването на Директива 2006/112/ЕО в практиката на СЕС, правилно първоинстанционният съд е приел, че недоказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, само по себе си, не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя, също както и че задълженото лице не може да бъде държано отговорно за нередности, относно дейността на доставчика. Принципно ирелевантни за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит са обстоятелствата относно неоткриване на доставчика на декларирания от него адрес за кореспонденция. В решение на Съда на Европейския съюз по дело С-324/11/Gabor Toth/, изрично е посочено, че при преценка дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка, правото на приспадане може да бъде отказано, само когато данъчният орган установи въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или друг стопански субект нагоре по веригата. Според тълкуването на Директивата, съдържащо се в решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В конкретния случай от приходните органи не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама, осъществена между страните по описаната по-горе доставка.

Въз основа на всичко изложено и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, АС - Пловдив е постановил правилно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. При липсата на направена претенция за присъждане на разноски от страна на[Фирма 2], такива не следва да бъдат присъждани и на ответника по касационната жалба.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2569/05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 727/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Е. М.

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л.

/п/ В. П.