О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50171

Гр. София, 26.09.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 885/2022 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. М. Д., процесуален пълномощник на И. И. Т.-М., с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 50340 от 26.06.2023 г. в частта му за разноските, като на адвоката се присъди възнаграждение за оказаната в касационната инстанция безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 2 ЗЗД, изразяваща се в подаване на отговор на касационната жалба на[Фирма 1].

По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от[Фирма 1], чрез процесуалния му пълномощник, с изразено становище за неоснователност на молбата. Възраженията са, че доколкото касационно обжалване не е допуснато по нито една от двете касационни жалби, подадени от страните, то те нямат право на разноски, че искането за присъждане на разноски не е заявено своевременно с отговора на касационната жалба и че представляваната не е материално затруднено лице. Евентуално се поддържа, че възнаграждението по чл. 38 ЗЗД следва да се присъди в размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) в редакцията към 31.07.2020 г.

По направеното искане съдът съобрази следното:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, същата е основателна и следва да бъде уважена, по следните съображения:

Производството по т. д. № 885/2022 г. по описа на ВКС е образувано по касационни жалби срещу решение № 130 от 30.11.2021 г. по в. т. д. № 412/2021 г. на Бургаския апелативен съд, както следва: ищцата И. И. Т.-М. е обжалвала посоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 270 от 05.07.2021 г. по гр. д. № 2829/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника[Фирма 1] следните суми: 58 114.53 лв. – главница, законна лихва върху нея за периода от 24.04.2020 г. до 12.11.2020 г. в размер на 3 260.87 лв., както и сумата 23 253.37 лв., част от 42 544.97 лв. – други неолихвяеми вземания, посочени в съобщение изх. № 54954/12.11.2020 г. по изп. дело № 570/2020 г. на ЧСИ Н. К. с рег. № 929, район на действие – ОС – Хасково, за които суми е бил издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение № 430/01.04.2010 г. по ч. гр. д. № 210/2010 г. на РС – Свиленград; а ответникът е обжалвал решението на Бургаския апелативен съд в частта, с която след съответна отмяна на първоинстанционния съдебен акт предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е уважен за сумите 18 477.38 лв. и 814.22 лв. (неолихвяеми вземания съответно за лихва за забава за периода от 30.11.2008 г. до 29.03.2010 г. и за разноски, представляващи части от сумата 42 544.97 лв.).

С определението, чието допълване в частта за разноските се иска, въззивното решение не е допуснато до касационен контрол. Поради това и съгласно чл. 81 ГПК с този съдебен акт ВКС е следвало да се произнесе по направеното от адв. Д. с отговора на касационната жалба на[Фирма 1] искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената защита пред касационната инстанция, изразяваща се в изготвяне на отговор на подадената от дружеството касационна жалба, доколкото са били налице всички законови условия за това. Ответникът по тази касационна жалба – И. Т.-М., е била представлявана в производството по чл. 288 ГПК при условията на оказвана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗД, за което с отговора на касационната жалба е представен сключен на 28.03.2022 г. договор за правна защита и съдействие. С оглед горното и предвид обжалваемия интерес в касационната инстанция и изхода от производството по чл. 288 ГПК, дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено съобразно чл. 38, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 3 на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на Наредбата към датата на предоставяне на правната помощ, а именно в размер на 831.57 лв.

Неоснователно е възражението на[Фирма 1] за недължимост на адвокатския хонорар за изготвяне на отговор, обосновано с недопускане на касационната жалба на физическото лице до касационно обжалване. Този факт обуславя единствено дължимост на разноски от страна на касатора Т.-М. в полза на търговското дружество, в случай че същите са били заявени по надлежния ред. Отговорността за разноски е самостоятелна за всяка от страните и е обусловена от предпоставките на чл. 78 ГПК, съответно на чл. 248 ГПК, т. е. не намира опора в закона становището на дружеството, че недопускането до касационно обжалване на въззивното решение при наличие на две касационни жалби, по една от всяка от страните, изключва отговорността за разноски и за двете страни.

Възражението за липса на доказателства, че представляваното при условията на безплатна правна помощ физическо лице е материално затруднено, е изцяло неотносимо към правния спор, доколкото основанието за предоставяне на помощта е чл. 38, ал. 1, т. 3, а не чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПЪЛВА определение № 50340 от 26.06.2023 г. по т. д. № 885/2022 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, ІІ т. о., в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА[Фирма 1], с ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на адв. М. П. Д., с ЕГН [ЕГН], сумата от 831.57 лв. – възнаграждение за процесуална защита на ответника по касация И. И. Т.-М. в производството пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: