ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2786

София, 28.05.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 2653 / 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. Н., ЕГН [ЕГН] против въззивно решение № 1269 от 05.03.2025 г. по гр. д.№ 286/2023 г. на СГС, с което е потвърдено Решение № 20048593/18.07.2022г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 20104169/29.09.2023г. по гр. д. 16993 / 2021г. на Софийски районен съд в обжалваната част. С поправеното потвърдено решение е намалена на основание на чл. 30, ал. 1 от ЗН, по иска на Г. М. Н., ЕГН [ЕГН] срещу касатора С. М. Н., завещателно разпореждане извършено от наследодателя им З. Ц. Н., ЕГН [ЕГН] починала на 07.07.2020г. чрез саморъчно завещание от 26.02.2017г. в полза на С. М. Н. със сумата от 55792,33лв. , както следва: с 53005,62лв от нива в [населено място], ПИ с идентификатор [№] с площ от 37531 кв. м. на стойност от 65697лв; с 2786,71лв. от нива в [населено място], ПИ с идентификатор [№]. с площ от 1973 кв. м. със стойност от 3453лв., като е възстановена, на основание на чл. 30, ал. 1 от ЗН запазена част на Г. М. Н., в размер на 1/3 ид. ч. на стойност от 58877,33лв. от наследството на З. Ц. Н., ЕГН [ЕГН] починала на 07.07.2020г.

Касаторът навежда оплаквания за неправилност поради нарушение на процесуалните правила, защото въззивният съд, без оплаквания за неправилност поради непълнота на доказателствата, е назначил СТЕ за пазарната стойност на имоти от масата по чл. 31 ЗН към настоящия момент. Счита, че неправилно не е изчакано влизане в сила на определението по чл. 214 ГПК за увеличение на иска, което е оспорил с частна жалба. Касаторът оспорва правният извод, че не следва да се третира като дарение в полза на ищцата – негова сестра Г. М. Н. отказа му от наследството на баща им М. Н., тъй като в резултат на този отказ се е увеличил дела на сестра му и на майка му, включително и от имота, който е бил отчужден и е послужил за обезщетение и като частично заплащане на придобития по-късно от Г. апартамент на обща стойност от 26231лв., т. е. било облагодетелстване на ищцата, а това мотивирало наследодателката да извърши процесните дарение и завещание в негова полза. Оспорва мотивите на възивния съд, че когато са налице предпоставките за задържане на имота от този, на когото е завещан или дарен и той се осъжда да плати сумата, с която се извършва намалението, за да се възстанови запазената част, съдебното решение в частта за присъдените суми на предявилия иск по чл. 30, ал. 1 ЗН има осъдителен характер и е основание, на което се дължи сумата. Счита, че и в тази част решението е конститутивно.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Противоречие с т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се твърди по въпрос 1: Може ли въззивния съд да назначи СТЕ за нова оценка на недвижим имот по дело за възстановяване на запазената част от дарствени и завещателни разпореждания без д е било въведено оплакване от страните по делото за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, от което да може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение? Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК се твърди по втори въпрос: Възможно ли е приравняване по прави последици на отказ от наследство с дарение, когато отказът от наследство не е направен поради наличие на задължения на наследодателя и има като обективен резултат увеличаване на имуществото на ползващите се от отказа наследници? Твърди се противоречие с Решение 314/2011 г. на ВКС, ІV гр. о. и Решение № 192/2017 г. на ВКС, ІІ гр. о., които обаче не се представят, не са открити от жалбоподателя, поради което ако не бъдат открити и от съда, се иска допускане до касация по същия въпрос на основание чл. 280, ал. 1 кт. 3 ГПК. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се иска допускане до касация по въпроса: Необходимо ли е изричен осъдителен диспозитив за заплащане от наследник на сумата, която дължи за запазената част или и без изричен диспозитив решенето служи за издаване на изпълнителен титул?

Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, защото по първи въпрос, съдът е действал съобразно т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е приложил императивната норма на чл. 31 ЗН, а и назначаването на СТЕ и отговора на поставения въпрос няма да се отразят на резултата от решението, с което е потвърдено решението на РС. По втори въпрос се оспорва допускането до касация защото цитираните решения не са приложени и не е доказано противоречието със съдебната практика. Не са доказани предпоставките за допускане до касация и по този и по трети въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Предявен е от Г. М. Н. срещу брат й С. М. Н. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, с който иска да се възстанови запазената й част от наследството, останало от майка й З. Ц. Н., починала на 07.07.2020г., като се намали с 1/3 саморъчно завещание от 26.10.2020г., с което са завещани на ответника ниви в [населено място] с идентификатори [№] и [№], и дарение, извършено с нот. акт № 90, т. 1 от 24.08.2004г. на нотариус П. П. на апартамент № 40 в ж. к Б., [жилищен адрес] в [населено място]. Посочила е размер на иска – 56800 лв. и с молба от 14.04.2022г. счита, че това е 1/3 от пазарната стойност на имотите.

Ответникът С. Н. оспорва иска с твърдения, че в резултат на дарение от наследодателката З. Ц. Н. в полза на ищцата, тя е придобила апартамент № 24, [жилищен адрес] в [населено място] и стойността на което дарение следвало да бъде прихванато при допълването на запазената й част. Уточнява, че Апартамент № 24 и апартамент № 40 са получени като обезщетение за отчуждения имот, който бил собствен на наследотелката З. Н. и двете й деца при квоти от 1/2 за З. Н. и по 1/4 за всяко от децата. Ищцата придобила безвъзмездно следващото се обезщетение на З. Н. и това, което се следвало на С. Н. след заявения от него отказ от наследството, останало от бащата на страните М. Н.. Така ищцата ползвала 3/4 от обезщетението за придобиването на апартамент № 24, а за 1/4 от обезщетението за майката З. Н. бил придобит апартамент № 40. Поради отказа от наследство, направен от ответника, ищцата придобила и 1/4 ид. ч. от дворното място в [населено място] и построената в него сграда за сезонно ползване. Счита, че така уголемения й дял от наследствокто следва да бъде съобразен като дарение в нейна полза и при съобразяване на това не би била накърнена запазената част на ищцата.

З. Ц. Н. е починала на 07.07.2020г. и е оставила наследници по закон децата си Г. М. Н. и С. М. Н.. Тя е оставила саморъчно завещание с дата 26.02.2017г., обявено с протокол от 26.10.2020г. на нотариус В. Г., с което е завещала на сина си С. М. Н. притежаваните от нея две ниви с обща площ 39,497 дка в землище на [населено място], [община], като е посочила и мотивите за изразената в завещанието воля, че през 50-те години на миналия век тя и М. Г. Н. закупили общинско жилище на изплащане за 20 години, което изплатили, живели в него 37 години, общината през 80-те години решила да събори къщата, жилището било оценено за 16000лв, с която сума трябвало да се включат в двата блока, които щели да се построят близо до къщата. По предложение на свекъра на дъщеря й – адв. Д. Б., синът й С. Н. направил отказ от наследството на баща си, защото живеел в държавно жилище под наем и нямал право се включи в новите блокове. Така оценката от 16000лв. останала за З. Н. и за дъщеря й Г. Н., от която З. трябвало да получи 8000лв., а останалите 8 000лв. трябвало да поделят по равно тя и Г. – по 4000лв. всяка, но в крайна сметка и частта на З. от 4000лв. отишла при Г., за да може тя да има по-добър избор за жилище – тези, които имали по-големи суми първи избирали етажи, разположение и други предимства. Така Г. получила всичко от наследството на М. Н., а майка й и брат й не получили нищо. Тъй като това било неприятно на З. Н., тя оставяла притежаваната от нея земя на С. Н., за да компенсира донякъде тази неправда. Завещателката е притежавала към момента на смъртта си завещаните имоти, придобити с Решение № 1/01.11.2000г. на ПК [община], с което й е дадена като обезщетение по ЗСПЗЗ нива от 1,972 дка, съставляваща имот с идентификатор [№], а с Решение № 1/01.10.1998г. на ПК- [община] й е възстановена нива с площ от 37,525 дка в м. Старото пасище”, [населено място], съставляваща имот с идентификатор [№].

З. Ц. Н. е дарила на сина си С. М. Н. с нот. акт № 90, т. 1 от 24.08.2004г. на нотариус П. П., изграден на груб строеж апартамент № 40 в [населено място], ж. к. Б.”, [жилищен адрес] със застроена площ от 44,39 кв. м. състоящ се от стая и кухня, заедно с мазе № 17, с площ от 3,46кв. м. и таван № 17 с площ от 7,93кв. м., заедно с 0,984% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като си е запазила вещното право на ползване върху имота пожизнено. Придобила е този имот като обезщетение за отчужден имот, както следва: С. З. № РД-40-1075/25.09.1985г., Заповед № РД-41 2211/23.10.1986г., Заповед № РД-41-72/23.06.2005г., Заповед 0 РД-41 8 2205/23.10.1986г., допълнителна заповед № РД-41-39/10.03.2003г., , молба от 12.11.1984г., декларация от 08.11.1984г, оценка, удостоверение № 878/18.07.1986г., на основание чл. 98 ЗТСУ отм./ на 25.09.1985г. е отчужден имот пл. № 9, кв. 20 – стар 85, местност Б., ул. С. В.” № 129 - цялото дворно място и жилищна сграда от Г. М. Б., З. Ц. Н. и трети за спора лица. От Г. М. се отчуждава 1/2 от етаж 2, от З. Ц. – 1/2 от етаж 2. На Г. Б. е определено за обезщетение тристайно жилище - ап. 24 в [жилищен адрес] а на З. Н. едностайно жилище апартамент № 40 в [жилищен адрес]. Ответникът С. М. Н. се е отказал от наследството, останало от покойния му баща и наследодател М. Г. Н., починал на 14.06.1982г. и този отказ е вписан в специалната книга на съда под № 874/1984г. Това е увеличило дела на сестра му Г. Б. и това е съобразено при отчуждаването. На З. Ц. Н. и Г. М. Б. е определена полагаща им се оценка на дела им по 8000 лв. и обезщетяване за всяка – отделно жилище.

С н. а. № 55, т. 4/1994г. на нотариус А., наследниците на М. Г. Н. – З. Ц. Н. и Г. М. Б. са признати за собственици на основание на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на земеделска земя дворно място от 600кв. м., реална част от парцел 7, целият с площ от 1000 кв. м., кв. 12 по парцеларния план на м. „Гладно поле” в землището на [населено място], [община] заедно с построената в него сграда за сезонно ползване с РЗП от 22 кв. м.

С нот. акт № 116, т. 1 от 02.04.2019г. на помощник нотариус С. по заместване при нотариус М. Ш., ищцата Г. М. Н. е дарила на синовете си Л. Л. Б. и Ф. Л. Б. полученият в обезщетение апартамент № 24, ет. 4, вх. Б, бл. 70А в ж. к. Б.”, [населено място] с площ от 94,83 кв. м., заедно с прилежащите му мазе № 12 с площ от 14,20кв. м. и таван № 12 с площ от 18,30 кв. м., 4,693% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е изградена, като си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху имота. Легитимирала се е със заповед от 25.09.1985г., издадена на основание чл. 100 от ЗТСУ, заповед от 23.06.2005г. за изменението й и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от 22.05.2008г.

Приетата СТЕ установява, че към момента на откриване на наследството - юли 2020г. пазарната стойност на имотите е както следва: Ѕ ид. ч. от имота в [населено място] – 6170лв; нивата в [населено място] с площ от 37531 кв. м. – 65679лв; нивата в [населено място] с площ от 1973 кв. м. – 3453лв; апартамент № 40 в бл. 70 [жк], [населено място] - 101 330лв; апартамент № 24 в бл. 70а в [жк], [населено място] 192650лв. Към момента стойността им е съответно: 11820лв; 93827,50лв; 4932,50лв; 155170лв; 305290лв.

При тези доказателства, въззивният съд е приел, че действията по формиране на масата по чл. 31 от ЗН са действия на съда. При формиране на масата съдът следва да вземе предвид всички имущества, права и задължения на наследодателя към момента на неговата смърт, които са установени от събраните по делото доказателства. Ако липсват доказателства за някои имущества, за които са наведени твърдения, то масата по чл. 31 от ЗН се формира без тях. Заветникът/надарения има интерес да установят по-голям обем на масата по чл. 31 от ЗН, а наследникът предявил иска за възстановяване на запазена част няма такъв интерес. Приел е, че към момента на смъртта на З. Ц. Н. - 07.07.2020г., тя е притежавала Ѕ ид. ч. от имот в [населено място] -дворно място с площ от 600кв. м., част от парцел 7, заедно с построената в него сграда за сезонно ползван; нива в [населено място] с площ от 37531 кв. м. с идентификатор [№]; нива в [населено място] с площ от 1973 кв. м. с идентификатор [№], които се включват в масата по чл. 31 ЗН.

Приживе, на 24.08.2004г. З. Н. е дарила на сина си и ответник по делото – С. Н. собствения си апартамент № 40 в [жилищен адрес] ж. к Б., [населено място], а със саморъчно завещание му е завещала земите си в с Г. с обща площ от 39,497 дка. - имотите с идентификатор [№] и с идентификатор [№]. Не се установява наследодателката З. Н. да е имала задължения.

Така стойността на масата по чл. 31 ЗН е в размер на 176 632лв. При съобразяване на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН и поради това, че след смъртта си З. Н. е оставила за наследници по закон двете си деца, запазена част на ищцата от наследството й е 1/3 на стойност 58877,33лв.

За неоснователни са приети доводите на ответника по иска Н. и въззивник пред СГС, че от тази запазена част следва да се приспадне стойността на наследствения му дял от наследството на бащата на страните-М. Г. Н. от апартамент № 24 в [жк], [жилищен адрес] защото като се е отказал от наследството на баща си М. Н., това е увеличило безвъзмездно дела на ищцата и следва да се приравни на дарение в нейна полза. Въззивният съд е приел, че отказа от наследство, направен от Н. не представлява дарение по смисъла на чл. 30, ал. 1 пр. последно от ЗН, защото дарението е договор, с който дарителят се разпорежда безвъзмездно с конкретна вещ в полза на надарения, а отказът от наследство представлява едностранен акт на разпореждане, но не с имуществено право върху конкретна вещ, а субективното право на наследяване, което отказът от наследство погасява. С упражняване на отказа от наследство, наследникът губи всички възможни облаги, но се освобождава и от всички тежести, с които е било обременено наследството. Частта на отказалия се от наследството уголемява дяловете на останалите наследници /чл. 53 ЗН/. Не е установено отказът от наследство да е недействителен, нито да е опорочена волята при извършването му или да е симулативен. Съдът е приел, че не е установено с отказът от наследство Н. да е целял да надари сестра си. Приемането от Г. Н. на наследството от баща й М. Н. не може да се цени като съглашение за сключване на договор за дарение с брат й и то за конкретно имуществено право, защото договорът за дарение е формален, каузален, двустранна сделка и не се установява да са изпълнени изискванията за сключването му. Прието е, че не е доказано получаване или плащане от З. Н. в полза на Г. Н. при отчуждаването и за плащане на получените в обезщетение имоти, поради което е приета за неотносима нормата на чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г. /отм/ и дали с отказа си от наследството на М. Н. е увеличил дела само на дъщеря му Г. Н. или и дела на съпругата му З. Н.. Въпреки това съдът се е позовал на безспорно установеното, че отчужденият имот е бил съпружеска имуществена общност на З. и М. Накови, че той е починал през 1982г., когато е действала разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. /отм/, че с отказа от наследството от баща си М. Н. ответникът С. Н. е увеличил дела на сестра си Г. Н., а съпругата З. Н. не наследява каквато и да е част от наследството на съпруга си М. Н. и от отчуждения имот, придобит при условията на съпружеска имуществена общност предвид действието на чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г. /отм/. Поради това, че няма дарение от З. Н.. Дарение в полза на Г. Н., е без значение за иск по чл. 30, ал. 1 ЗН по отношение наследството от З. Н. направения отказ от наследството на М. Н. от ответника. Съдът се е позовал и конкретно на това, че в отчуждителната преписка е посочено, че ет. 2 се отчуждава от Г. Н. и от З. Н. при равни квоти, което съответства на правилото на чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г. /отм/, като всяка от тях е получила като обезщетение отделен и конкретен имот и няма доказателства за доплащане на предоставения на Г. Н. апартамент със суми, предоставени по дарение от З. Н..

Така като е приел, че отказът от наследство не се приравнява на дарение и че не е доказано З. Н. да е дарила суми от предоставеното й обезщетение на дъщеря си, т. е. че в полза на ищцата не е направено дарение от наследодателката, от чието наследство тя иска възстановяване на запазената част, няма какво да се приспада от запазената й част.

Тъй като не може удобно да се отделят завещаните имоти, за да се допълни запазената част, същевременно стойността им не надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част от наследството на З. Н., а е приложим и чл. 36, ал. 2 от ЗН, защото ответникът е и наследник с право на запазена част и стойността на разполагаемата част и на запазената част на ответника надвишават стойността на имотите по завещанието. Затова е прието, че ответникът може да задържи завещаните имоти и да възмезди наследника с пари според цената им при намалението.

Тъй като ответникът не е направил избор по чл. 34 ЗН и не е предвидено друго в завещанието, намаляването на завещателните разпореждания е извършено от двата имота съразмерно по правилата на чл. 32 ЗН. Дарението на апартамент № 40 не е намалено, съгл. чл. 33 ЗН, защото стойността на двата завещани имота надхвърля запазената част на ищеца от наследството на майка й, тоест те са достатъчни, за да се възстанови запазената й част.

Като резултат от тези правни изводи иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е уважен, като възстановяването на запазената част на ищеца от наследството на майка й е извършено чрез намаляване на завещанието, като е посочено с каква сума, съставляваща стойността на превишението, ответникът следва да възмезди ищеца.

Тъй като частта на наследодателката от имота в [населено място] не е предмет на завещанието или на разпоредителна сделка и е наследена от страните по делото, сумата от 3085лв е приспадната от запазената част на ищеца от наследството на З. Н.. С поправеното решение на РС намаляването на завещанието е с 55792,33 лв.

Тъй както въззивникът не е направил оплаквания срещу изводите на районния съд за стойността, от която следва да се извърши намалението, а ищцата не е обжалвала решението, този въпрос не е коментиран и от въззивната инстанция, както и цената на завещаните имоти към момента на намалението.

За неоснователни са приети оплакванията на въззивника, че е постановено решението от СРС преди да се изчака произнасяне по частната му жалба срещу определението на районния съд по чл. 214 ГПК, тъй като резултата от обжалването не се отразява на допустимостта и правилността на извършените от районния съд процесуални действия, нито на правилността на постановеното по делото решение. При приетото, че са налице предпоставките на чл. 36, ал. 1, изр. 2 или, ал. 2 ЗН и заветникът, респ. надареният има правото да задържи имота, със съдебното решение се определя сумата, която следва да бъде заплатена на наследника с право на запазена част от наследството. Въззивният съд е приел, че в тази част съдебното решение по правната си природа е осъдително и представлява правното основание, по силата на което се дължи плащането на тази сума, има изпълнителна сила, която възниква от деня на влизането му в сила. За да бъдат присъдени горепосочените суми, не е нужно страните да са направили искане за присъждане на сумите, защото присъждането им е част от предвидения в Закона за наследството начин за удовлетворяване на искането за възстановяване на запазената част от наследството, с което искане съдът вече е сезиран. С тези мотиви е потвърдено поправеното решение на РС.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според т. 1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор.

По първият поставен въпрос не е налице основание за допускане до касационно обжалване, тъй като назначената от въззивния съд СТЕ е в изпълнение на правилото на чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН, която съдът е длъжен да приложи, а съгласно т. 1 от ТР № 1/2013 г. и без наведени оплаквания, въззивният съд е длъжен да приложи императивна правна норма и да събере доказателствата, необходими за прилагането й. В случая обаче поради правилото, че не може да се влошава положението на обжалващият без жалба от другата страна, каквато не е подадена, съдът не е съобразил приетата пред него СТЕ. Така отговора на първия поставен въпрос не се отразява на крайния изход от спора, не се констатира и противоречие със задължителната съдебна практика, поради което по първи въпрос не се допуска касационно обжалване.

По вторият въпрос не е доказано противоречие със съдебната практика на ВКС. Цитираните две решения без номер на дело не са приложени от жалбоподателя и не се намериха и от съда в изложения от жалбоподателя смисъл. Решение 314/2011 г. на ВКС, ІV гр. о. е постановено по гр. д.№ 1568/2010 г. на ІV гр. о. и се отнася до приложението на чл. 31, ал. 1 ЗС. Решение № 192/2017 г. на ВКС, І гр. о. е постановено по гр. д.№ 763/2016 г., но се отнася до придобиване по давност на сънаследствен имот. Решение № 192/2017 г. на ВКС е постановено и от състав на ІV гр. о. по гр. д.№ 4439/2016 г., но се отнася за нищожност на договор за заем. Поради това, че не е доказано противоречие със съдебната практика, не се допуска касационно обжалване по втори въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При условията на евентуалност е заявено искане за допускане до касация по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание е налице когато за разрешаване на правен спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са непълно или неясно уредени и е необходимо чрез тълкуване да се разкрие вложеният смисъл в правната уредба когато няма съдебна практика, или когато съществува такава, по тя е противоречива или остаряла.

Относно отказът от наследство и дарението съществува подробна правна уредба и значителна съдебна практика. Това са две различни правни фигури и в контекста на иск за възстановяване на запазената част не могат да се разгледат съвместно, защото отказът от наследство се прави от наследника, а дарението, за да е относимо към иск по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да е направено от наследодателя, от чието наследство се иска възстановяване на запазената част. В случая касатора е направил отказ от наследството на баща си, т. е. в резултат на негов едностранен акт се е увеличил наследствения дял на ищцата от наследството на баща им. В резултата на отказа не се е увеличил дела на преживялата съпруга на основание чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г. /отм/. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН сестрата претендира възстановяване на запазената й част от друго наследство - наследството на майката на страните. Така дори отказът от наследство да е увеличил дела на ищцата, това не е дарение от наследодателката, от чието наследство се иска възстановяване на запазената част. Затова отговора на поставеният въпрос не може да се отрази на резултата по спора и по него не се допуска касационно обжалване.

По трети въпрос, в теорията и съдебната практика е безспорно, че исковете по чл. 30 ЗН са конститутивни, съответно такова е и постановеното решение. Конститутивните решения също са изпълнителни основания, а дължимостта на сумата, с която се намалява завещанието е последица от уважаването на иска за възстановяване на запазената част, когато е налице хипотезата на чл. 36, ал. 1 изр. 2 и ал. 2 ЗН. За характера на това решение е без значение дали има или не осъдителен диспозитив. Решението с което се извършва съдебна делба също има диспозитиви за осъждане на съделител да плати определена сума за уравнение дела на друг съделител, но това не го прави осъдително решение. В настоящия случай съдът не е постановил осъдителен диспозитив и отговорът на поставеният въпрос е неопределящ за изхода от спора. Въпросат има значение за това дали ще се изпълнява възивното решение преди влизането му в сила или ще се изпълнява влязло в сила конститутивно решение, но този въпрос не касае правилността на въззивното решение.

Не е налице и очевидна неправилност. Решението не е постановено при неприлагане или при неправилно на императивна правна норма. Не се констатира нарушение на съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с материалния и процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1440 лв., договорени и платени по банков път, равняващи се на 736,26 евро

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гр. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1269 от 05.03.2025 г. по гр. д.№ 286/2023 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от С. М. Н., ЕГН [ЕГН].

Осъжда С. М. Н., ЕГН [ЕГН] да плати на Г. М. Н., ЕГН [ЕГН] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 736,26 евро, равняващи се на 1440 лв

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: