Особено мнение на съдиите Невин Фети и Десислава Атанасова по определение от 28.05.2026 г. по к. д. № 9/2026 г.

Подписваме с особено мнение определението от 28.05.2026 г. по к. д. № 9/2026 г., с което е допуснато за разглеждане по същество искането на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.), защото според нас искането е недопустимо по следните съображения:

1. Когато оспореният закон (разпоредба от закон) е престанал да бъде част от действащото право, той не може да бъде допустим предмет на производството по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Или поне такава беше практиката на Конституционния съд досега, който е отклонявал искания като недопустими и е прекратявал производствата по тях, когато в хода на производството оспореният закон бъде отменен, изтече прекратителен срок или когато оспорената разпоредба бъде изменена. Така например с Определение № 2/2026 г. по к. д. № 13/2025 г. е прието, че „[в]следствие на отмяната на оспорените разпоредби […] и съгласно постоянната практика на Конституционния съд, конституционно дело № 13/2025 г. остава без предмет, тъй като те вече не са част от законодателството“. В Определение № 8/2023 г. по к. д. № 10/2023 г. е посочено, че „[с]поред трайно установената практика на Конституционния съд […] след като оспорената законова разпоредба вече не е част от правния мир, Съдът не може да разглежда искане за установяване на нейната противоконституционност поради отпадане на предмета на искането, независимо дали с друга, новоприета, но неоспорена разпоредба се дава правна уредба на същия въпрос“. С Определение № 7/2022 г. по к. д. № 16/2022 г., прието на 18.10.2022 г., Конституционният съд е отклонил искане за установяване на противоконституционност на §...