ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2854

гр. София, 29.05.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 172 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 248 от ГПК.

С постановеното по делото определение № 2088/21.04.2024 г., по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение и дружеството-касатор (встъпило като помагач на ответника – също касатор) „Н. груп 83“ ЕООД е осъдено, на основание чл. 78, ал. 10, предл. 2 от ГПК, да заплати на ищците Р. И. Г. и С. Г. Г. сумата 2 045.17 евро, представляваща разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 4 000 лв. за защитата им срещу подадената от дружеството касационна жалба и изложението към нея.

Касаторът „Н. груп 83“ ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник адв. В. В. е подало по реда на чл. 248 от ГПК молба за изменение на горното определение в частта му за разноските, като са направени следните искания при условията на евентуалност: да не се присъждат в полза на ищците, сторените от тях разноски в размер 2 045.17 евро; същите да се възложат в тежест на касатора-ответник М. В. Б.; да се разпределят поравно между двамата касатори; да се намалят до размер от 1 000 евро. В молбата се поддържа, че тъй като и ответникът е подал касационна жалба, не само дружеството-касатор – помагач на ответника, е причинило разноските, като възлагането им само в негова тежест нарушавало принципа на равнопоставеност. В тази връзка се твърди и че в договора между ищците и техния адвокат не било проведено разграничение по отношение на коя от двете касационни жалби е платен хонорарът. Поддържа се и че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни спрямо фактическата и правна сложност на касационното производство и извършените от пълномощника на ищците процесуални действия. В тази връзка се изтъква, че не са събирани доказателства, производството е приключило на фазата по допускане на касационното обжалване, че защитата на двамата ищци е обща, както и че за въззивното производство в полза на ищците са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в четирикратно по-нисък размер от 1 000 лв.

Насрещната страна – ищците Р. и С. Г., в отговора на молбата, подаден чрез общия им процесуален пълномощник адв. К. Н., излагат доводи за неоснователност на молбата.

Съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна по делото; направеното с молбата евентуално искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е също своевременно.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Направеното с нея главно искане – изобщо да не се присъждат в полза на ищците, сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, е напълно несъстоятелно – същото не намира опора нито в закона, нито в твърденията и доводите в молбата по чл. 248 от ГПК. Такова искане може да бъде уважено единствено ако страната не е представила доказателства за заплащането на договореното адвокатско възнаграждение, а настоящият случай не е такъв – в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.11.2025 г., сключен между ищците и процесуалния им пълномощник, изрично е отразено плащането на договореното възнаграждение в размер 4 000 лв. – в брой, при подписването на договора.

Неоснователни са и следващите две, направени при условията на евентуалност искания на дружеството-молител – тези разноски да се възложат само в тежест на касатора-ответник М. Б., евентуално – да се разпределят поравно между двамата касатори. Твърдението на дружеството-молител, че в договора не било проведено разграничение по отношение на коя от двете касационни жалби е платен хонорарът, е фактически невярно, тъй като в договора изрично е посочено, че негов предмет е изготвянето на отговора по касационната жалба на „Н. груп 83“ ЕООД, както и процесуално представителство по делото пред ВКС. Наред с това, искане за присъждане на разноски ищците са направили само с отговора на тази касационна жалба, докато с отговора на касационната жалба на касатора-ответник Б., такова искане не е направено. При това положение, неоснователни са и доводите на молителя, че не само той е станал причина за извършването на присъдените само в негова тежест разноски, както и че бил нарушен принципът на равнопоставеност.

Частично основателно е обаче последното евентуално искане на молителя – за намаляване, поради прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, на присъдените в полза на ищците, разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2 045.17 евро. При извършената преценка за това съдът съобразява критериите по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв, към които препраща чл. 78, ал. 5 от ГПК, а именно: Касационното производство се е развило само във фазата си по чл. 288 от ГПК, като в рамките на същото защитата на ищците срещу дружеството-касатор се изчерпва единствено в изготвянето и подаването на отговора на касационната му жалба, а адвокатското възнаграждение е уговорено и за явяване на пълномощника в открито съдебно заседание, каквото не е провеждано. Отговорът е немалък – съответен по обем и съдържание на касационната жалба на дружеството-касатор и на изложението към нея, като в отговора са развити подробни съображения по всеки от четирите процесуалноправни въпроса по чл. 280, ал. 1 от ГПК, поставени от дружеството, като са изложени и доводи за неоснователност на касационните оплаквания на същото за процесуална недопустимост на въззивното решение поради недопустимост на предявения по делото иск; осъществената чрез отговора защита е обща за двамата ищци. Изложеното сочи на неголяма фактическа, и средна по степен правна сложност на случая при съпоставката му с други подобни случаи. Съдът взема предвид и значителния защитаван по делото материален интерес на ищците, възлизащ на сумата 400 000 лв. Очертаната по-горе по вид и обем, както и качеството на извършена от адвоката работа, от своя страна сочат на нивото на неговата квалификация, специализация и опит, като последният включва най-малко петгодишен юридически стаж – аргум. от чл. 24, ал. 2 от ЗАдв. Съдът съобразява и обстоятелствата, че ищците са упълномощили адв. Н. още при подаването на исковата си молба, респ. – още оттогава адвокатът познава развитието на делото, както и че отговорът на касационната жалба е подаден четири дни преди изтичането на срока за това, следователно – необходимото време за изготвянето му, предвид и обема му, не е значително, не е налице и спешност при подаването му. Неоснователно е позоваването и на двете насрещни страни на фактическата и правна сложност на производството пред първата и въззивната инстанция, както и на определения от тях по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК размер на разноските за адвокатско възнаграждение, които са ирелевантни за настоящото производство по чл. 248 от ГПК в касационната инстанция и по никакъв начин не обвързват същата. Неоснователно е и позоваването от страна на ищците на размерите по Нар. № 1/09.07.2004 г. за ВАР на ВАдвС, като в тази връзка съдът съобразява тълкуването по преюдициалното запитване, дадено с решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съгласно което при намаляване и определяне размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан от размерите, посочени в тази наредба.

В заключение съдът намира, че присъдените с определение № 2088/21.04.2024 г. – в тежест на молителя, респ. – в полза на насрещната страна, разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 2 045.17 евро (превалутирани 4 000 лв.), се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което следва да се намалят на сумата 1 250 евро, която съответства на очертаната по-горе действителна фактическа и правна сложност на случая, предвид и обема на положения от процесуалния пълномощник на ищците труд по осъществяване на защитата им срещу дружеството-молител в касационното производство; респ. – по този начин следва да се измени по реда на чл. 248 от ГПК, постановеното по делото определение в частта му за разноските.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗМЕНЯ постановеното по делото определение № 2088/21.04.2024 г. в частта му за разноските, с която „Н. груп 83“ ЕООД е осъдено да заплати на Р. И. Г. и С. Г. Г. сумата 2 045.17 евро, КАТО

НАМАЛЯВА тези разноски, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство, от 2 045.17 евро на 1 250 евро (хиляда двеста и петдесет евро).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Н. груп 83“ ЕООД в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: