ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1573

[населено място], 02.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 935 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ срещу въззивно решение № 3/08.01.2026 г. по в. гр. д. № 362/2025 г. на Апелативен съд Велико Т., с което е отменено първоинстанционното решение и в полза на ищците В. Б., Н. Н. и В. Н. са присъдени обезщетения за претърпените от тях вреди в резултат от смъртта на техния брат и внук Д. Б., настъпила при ПТП на 15.03.2023 г., в размер на по 50 000 лв., ведно със законната лихва от 13.02.2024 г.

В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила, осигуряващи всестранно изясняване на спора чрез обсъждане на възраженията и събраните по делото доказателства. Поддържа се, че въззивното решение е необосновано, тъй като съдът е достигнал до неверни фактически констатации и оттам до неправилни правни изводи. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите касаят материалната легитимация на лицата, извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Прави се позоваване на задължителна практика, обективирана в ТР № 1/2018 г. по тълк. д.№ 1/2016 г. на ОСГТК, ВКС и доразвиваща я практика на състави на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Формулират се и въпроси, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД и със задълженията на въззивната инстанция да обсъди и прецени приетите по делото доказателства и възраженията на страните, като тази си дейност обективира в мотивите на своето решение.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявените искове бъдат отхвърлени, както и да бъдат присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответниците по касация В. Б., Н. Н. и В. Н. е подаден съвместен отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Изложени са съображения за липса на основания въззивното решение да бъде селектирано за осъществяване на касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявени от В. Б., Н. Н. и В. Н. срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ претенции за заплащане на обезщетения в размер на по 50 000 лв. за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния брат и внук, настъпила вследствие ПТП на 15.03.2023 г. От ответника е депозиран отговор, с който счита, че исковете са изцяло неоснователни.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявените срещу застрахователното дружество искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане са основателни в предявените размери. В мотивите на въззивното решение съдът е приел за безспорно наличието на виновно и противоправно деяние, в резултат на което е настъпила смъртта на Д. Б., както и валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество. Съобразил е материалноправната легитимация на ищците с оглед т. 1 на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и на база гласни доказателствата. Приел е за доказано наличието на дълбока връзка между ищците и починалото лице, доколкото бабата и дядото се грижели за него и помежду им имало ежедневен контакт, а с оглед малката разлика във възрастта им /2 г./ и хармоничните им отношения двамата братя били особено близки. Изложил е аргументация за неприложимост на лимитите, регламентирани от § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) поради тяхното противоречие с Директива 2009/103/ЕО. При обосноваване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е съобразил възрастта на починалия /17 г./, отношенията му с ищците и обстоятелството, че те все още не могат да преживеят смъртта му /В. татуирал датата на раждане и датата на смърт на брат си върху своето тяло/. Отхвърлил е противопоставеното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване.

Касационно обжалване следва да се допусне.

Формулираният от застрахователното дружество въпрос по същество се свежда до предпоставките /критериите/ за определяне и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. Въпросът удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е включен в предмета на делото и е относим към формирането на решаващия правен извод на въззивния съд, че ищците са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществените вреди от причинената при ПТП смърт на техния брат и внук. Предвид аргументите, с които въззивният съд е мотивирал извода си, настоящият състав на ВКС намира за доказано твърдяното от дружеството касатор противоречие на въззивното решение с ТР № 1/21.06.2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика. Констатираното противоречие поражда необходимост от допускане на решението до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос:

„При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на ВС“

В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 1 533, 88 евро.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3/08.01.2026 г. по в. гр. д. № 362/2025 г. на Апелативен съд Велико Т.

УКАЗВА на касатора ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 533, 88 евро.

При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.

След внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните.

Копие от определението да бъде изпратено на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.