ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2888

гр. София, 02.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. дело № 161 по описа за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Л. К., чрез пълномощника му адв. Д., срещу въззивно решение № 260264 от 04.07.2025 г. по гр. д. № 16480/2019 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 148617 от 24.06.2019 г. по гр. д. № 49908/2018 г. на СРС за отхвърляне на предявените от него срещу „Е. П.“ ЕАД /с предишно наименование „Ч. Е. Б.“ АД/ искове по чл. 92 ЗЗД за присъждане на сумата от 19 800 лв., представляваща неустойка за нерегламентирано прекъсване на ел. енергия до имота му на [улица] [населено място] за периода от 18.08.2015 г. до 18.08.2018 г., евентуално за присъждане на същата сума като обезщетение за претърпените болки и страдания от неизпълнението на сключения между страните договор за продажба на електрическа енергия.

Със същото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение и в частта, в която са отхвърлени исковете на В. Л. К. срещу „Е.-р. м. З.“ ЕАД /с предишно наименование „Ч. Р. Б.“ АД/, предявени като частични, за присъждане на сумата от 1250 лв. като неустойка поради продължително прекъсване на достъпа до електроразпределителната мрежа за същия период, а евентуално – като обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на сключения при общи условия договор, при пълен размер на претендираното вземане от 39 590 лв.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя въпроси относно приложението на чл. 123 от Закона за енергетиката и правото на електроразпределителното дружество да преустанови електрозахранването, вкл. когато вземането е спорно, за които поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр. д. № 4081/2017 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. № 2862/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение по гр. д. № 4027/2017 г. Поставя се и процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд при разглеждане на делото като втора съдебна инстанция при обсъждане на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, като се твърди даденото разрешение от въззивния съд да е в противоречие със задължителната и казуалната практика на ВКС, която е надлежно цитирана.

Насрещната страна по касационната жалба „Е. П.“ ЕАД я оспорва по съображения, изложени подробно в депозирания писмен отговор.

В срока по чл. 287 ГПК ответникът „Е. м. З.“ ЕАД изразява становище, че въззивонто решение в частта, с която исковете срещу него са отхвърлени, е необжалваемо поради техния размер и съответно в тази му част същото е влязло в сила.

Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба и извърши преценка за предпоставките за допускане на касационното обжалване, намери следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу „Е. П.“ ЕАД за сумата от 19 800 лв., представляваща неустойка за нерегламентирано прекъсване на електрическата енергия до имота на ищеца, находящ се [улица] [населено място] в периода от 18.08.2015 г. до 18.08.2018 г., въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за доставка на електроенергия за битови нужди, по който ответникът е имал право да преустанови временно снабдяването поради неизпълнение на задължения по договора, а същевременно ищецът е бил неизправна страна. Посочил е, че електрозахранването до процесния имот не е било преустановено заради неплатени сметки за периода от 18.12.2010 г. до 04.04.2011 г., начислени поради манипулиране на средството за търговско измерване, за които суми между страните със сила на пресъдено нещо е установено, че не са дължими. Първото прекъсване на захранването до имота е извършено заради липсата на плащане на начислена електроенергия за периода от 05.04.2011 г. до 31.10.2011 г. Тези задължения не са оспорвани до 12.08.2015 г., когато ищецът К. възразил, че не ги дължи и предявил отрицателен установителен иск, по който със сила на пресъдено нещо е признато между страните, че вземанията за тях не съществуват поради изтекла погасителна давност. Следващото прекъсване на електрозахранването е извършено, след като на 10.10.2011 г. по надлежния ред е било констатирано ново самовключване към мрежата от страна на потребителя и това прекъсване е извършено правомерно от доставчика, на основание чл. 32, ал. 1, т. 10 от Общите условия. Тъй като при последваща проверка отново било установено самовключване, електрозахранването отново е прекъснато, вече на основание чл. 32, ал. 2, т. 1 от Общите условия, като средството за търговско измерване било и демонтирано. При нова проверка с констативен протокол от 08.03.2018 г. е установено поредно нерегламентирано присъединяване на имота на ищеца към мрежата, като наличието на задължение за плащане на начислената корекция е станало основание за отхвърляне на иска на К. за осъждане на „Е. П.“ ЕАД да възстанови захранването и продажбата на електрическа енергия до имота с влязло в сила решение на СГС от 30.09.2022 г. по гр. д. № 11292/2020 г. При тези данни и като се е позовал на чл. 30 от Общите условия въззивният съд е приел, че неустойка за нерегламентирано прекъсване на електрозахранването не се дължи.

За да отхвърли евентуално съединения иск за присъждане на същата сума от 19 800 лв. спрямо същия ответник „Е. П.“ ЕАД, но дължима на ищеца като обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на договора за продажба на електроенергия, въззивният съд е посочил, че поведението на ответното дружество по прекъсване на захранването е било правомерно, а това на потребителя по несъгласувана промяна на схемата за свързване (самоприсъединяване) – виновно, с оглед на което ищецът не е изправна страна, нито ответникът е неизправна, за да може да се претендират вреди от договорно неизпълнение.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, залегнали в основата на обжалвания акт. По отношение на този въпрос следва да е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС в техни постановления и тълкувателни решения, или в противоречие с практиката на ВКС, на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

По въпросите „Кога доставчикът на електроенергия следва да възстанови снабдяването след прекъсване поради несвоевременно заплащане на цената от потребителя?“ и „Има ли право електроснабдителното дружество да не възстанови електрозахранването, когато вземането за цената е оспорено, вкл. и по съдебен ред?“ касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като те касаят хипотеза, каквато въззивният съд не е разглеждал. Настоящият случай е различен на първо място затова, защото до имота на ищеца електроснабдяването е било прекъснато не поради несвоевременно заплащане на дължими сметки, а поради поредно нерегламентирано присъединяване към мрежата. Поради това и посочената от касатора съдебна практика по въпроса, следва ли доставчикът при направено възражение срещу начислени суми за използвана електроенергия да възстанови електрозахранването, спряно поради неплатени задължения за доставена електрическа енергия, се явява неотносима. От друга страна, в продължение на повече от три години ищецът не е оспорил нито пред доставчика с възражение, нито по съдебен ред вземанията на ответника. Следователно, същите не са били спорни, за да намери приложение и практиката по въпроса за правото на доставчика да прекъсва електроснабдяването, когато вземането му е оспорено. На последно място, към процесния случай не може да бъде отнесена и съдебната практика, според която доставчикът на електроенергия дължи неустойка поради неправомерно прекъсване на захранването, когато задължението на потребителя изобщо не е било възникнало или когато то е съществувало, но е погасено чрез плащане преди прекъсването. Това е така, защото в случая задължението на ищеца е съществувало към момента на прекъсването и се е дължало, като изтеклата погасителна давност не го заличава, а само съставлява пречка то да бъде събрано принудително, по аргумент и от чл. 118 ЗЗД. Въпросът, на който касаторът всъщност търси отговор, не е дали при оспорване на задължение от страна на потребителя доставчикът е длъжен да се въздържа от преустановяване на електрозахранването до имота му или ако вече го е преустановил, дали е длъжен да го възстанови, а се свежда до това, правомерно ли е преустановяването на електрозахранването и става ли то неправомерно с обратна сила, след като изтече давността за вземането, заради което е било преустановено. Както самият жалбоподател констатира в касационната жалба, по този въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Поради всичко изложено, посочените въпроси не покриват общата предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване.

Третият въпрос, относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на делото да обсъди всички релевантни за спора доказателства в тяхната съвкупност и твърденията на страните, както и да обсъди наведените от тях доводи и възражения, е обуславящ за решаващите изводи на съда. Касационното обжалване, обаче, не следва да бъде допускано и по него, тъй като при отговора му въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика, вкл. и задължителната такава, формирана с ППВС № 7/1965 г., ТР № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК и ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви по предявените искове, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани относими и допустими доказателства и разгледа всички наведени доводи и възражения на страните, тъй като действа като инстанция по същество. По този въпрос е налице и обилна съдебна практика, която въззивният съд е съобразил изцяло.

Решението на въззивния съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове на В. Л. К. срещу „Е.-р. м. З.“ ЕАД /с предишно наименование „Ч. Р. Б.“ АД/ за присъждане на сумата от 1250 лв. като неустойка поради продължително прекъсване на достъпа до електро-разпределителната мрежа, съединени в условия на евентуалност с искове за обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на сключения между тях при общи условия договор, не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 , т. 1 ГПК, с оглед цената на тези искове, която по всеки от тях е под 5000 лв. В тази част касационното производство следва да бъде прекратено.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК на ответника по касация „Е. П.“ ЕАД следва да бъдат присъдени сторените разноски в касационното производство, в размер на 150 евро, юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260264 от 04.07.2025 г. по гр. д. № 16480/2019 г. на Софийски градски съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 148617 от 24.06.2019 г. по гр. д. № 49908/2018 г. на СРС за отхвърляне на предявените от В. Л. К. срещу „Е. П.“ ЕАД /с предишно наименование „Ч. Е. Б.“ АД/ искове по чл. 92 ЗЗД за присъждане на сумата от 19 800 лв., представляваща неустойка за нерегламентирано прекъсване на ел. енергия до имота на [улица] [населено място] за периода от 18.08.2015 г. до 18.08.2018 г., както и за присъждане на същата сума като обезщетение за претърпените болки и страдания от неизпълнението на сключения между страните договор за продажба на електрическа енергия.

ПРЕКРАТЯВА касационното производство срещу въззивно решение № 260264 от 04.07.2025 г. по гр. д. № 16480/2019 г. на Софийски градски съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 148617 от 24.06.2019 г. по гр. д. № 49908/2018 г. на СРС за отхвърляне на предявените от В. Л. К. срещу „Е.-р. м. З.“ ЕАД /с предишно наименование „Ч. Р. Б.“ АД/ за присъждане на сумата от 1 250 лв. като неустойка поради продължително прекъсване на достъпа до електроразпределителната мрежа за периода от 18.08.2015 г. до 18.08.2018 г. до недвижим имот, находящ се на [улица] [населено място], както и за сумата от 1 250 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на сключения при общи условия договор, при пълен размер на претендираните вземания от по 39 590 лв.

ОСЪЖДА В. Л. К. с ЕГН-[ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора ***, чрез адв. Д., да заплати на „Е. П.“ ЕАД с ЕИК-***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 150 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Определението в частта, с която производството се прекратява, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, чрез връчване на препис от същото, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.