ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2872

София, 02.06.2026 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. К. ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Н. Н. изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 3081 от 2025 година, образувано по описа на ІІ г. о. на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 8359/30.06.2025г., подадена от С. М. Ц., чрез процесуалния представител адвокат Е. Д. от АК-В. Т. срещу решение № 234 от 08.05.2025г. по в. гр. д. № 101/2025г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 1818/27.12.2024г. по гр. д. № 2956/2022г. на Великотърновския районен съд, постановено в производството по извършване на съдебна делба, е отхвърлена претенцията на касатора по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на недвижимия имот, находящ се в [населено място], [улица] като по реда на чл. 353 ГПК са разпределени в дял на Й. М. С.:

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, който самостоятелен обект се намирана етаж 1 в сграда с идентификатор [№], с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, представляващ целия първи жилищен етаж от къща на два етажа, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 24.20% ид. ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], целият с площ 489.00 кв. м., равняващи се на 118.31 кв. м. Пазарната стойност на обекта е в размер на 172 807.03 лева;

-сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], със застроена площ по КККР в размер на 48.00 кв. м., с предназначение: друг вид складова сграда, заедно с 8.24% ид. ч. от ПИ с идентификатор [№]. по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], целият с площ 489.00 кв. м., равняващи се на 40.30 кв. м. Пазарната стойност на сградата е в размер на 61 807.98 лева;

-сграда с идентификатор [№] и сграда с идентификатор [№], и двете с адрес: [населено място], [улица], с предназначение: склад, заедно с 0.99% ид. ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], целият с площ 489.00 кв. м., равняващи се на 4.83 кв. м. Пазарната стойност на сградите е общо в размер на 4 494.62 лева;

-сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], със застроена площ по КККР 44.00 кв. м., с предназначение търговски обект, заедно с 15.11% ид. ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], целият с площ 489.00 кв. м., равняващи се на 73.89 кв. м. Пазарната стойност на сградата е в размер на 87 029.79 лева;

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД18-86 от 19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 3, който самостоятелен обект се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор [№], която сграда е построена в ПИ с идентификатор [№], с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 76.30 кв. м., прилежащи части: избено помещение с площ 3.60 кв. м. и 2.23% ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - [№], под обекта - няма, над обекта - [№]. Пазарната стойност на обекта е в размер на 87 580.00 лева;

в дял на С. М. Ц. са поставени:

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2, който самостоятелен обект се намирана етаж 2 в сграда с идентификатор [№], с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, представляващ целия втори жилищен етаж от къща на два етажа, ведно с избените помещения, разположени в сутерена, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и общо 34.38% ид. ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-86 от 19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], целият с площ 489.00 кв. м., равняващи се общо на 168.13 кв. м. Пазарната стойност на обекта и на избените помещения на сутеренния етаж е в размер общо на 257 197.56 лева;

-сграда с идентификатор, [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], със застроена площ по КККР в размер на 23.00 кв. м., с предназначение: пристройка със самостоятелен вход, състояща се от кухня, стая, баня с тоалетна, заедно с 3.95% ид. ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], целият с площ 489.00 кв. м., равняващи се на 19.31 кв. м. Пазарната стойност на сградата е в размер на 29 588.47 лева;

-сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], със застроена площ по КККР 51.00 кв. м., с предназначение гараж, заедно с 13.13% ид. ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], целият с площ 489.00 кв. м., равняващи се на 64.23 кв. м. Пазарната стойност на сградата е в размер на 83 420.55 лева.

Предвид така извършеното разпределение Й. М. С. е осъдена да заплати на С. М. Ц. сумата от 21 756.42 лв. за уравнение на дяловете.

Въззивното решение е обжалвано и в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което С. М. Ц. е осъдена да заплати на Й. М. С. сума в размер на 11 754 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствените недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], за периода от 18.07.2022г. до 14.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от заявяване на претенцията - 14.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което в дял на Й. М. С. да бъдат поставени следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], ведно с избените помещения, разположени в сутерена; сграда с идентификатор [№]; сграда с идентификатор [№] и сграда с идентификатор [№]; сграда с идентификатор [№], а в дял на С. М. Ц. да бъдат поставени следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№]; сграда с идентификатор [№]; сграда с идентификатор [№]; самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], като С. М. Ц., да бъде осъдена да заплати на Й. М. С. сумата 5 307.68 лева, представляваща стойност за уравнение на дела й и да бъде отхвърлена предявената претенция по сметки на Й. М. С. за заплащане от С. М. Ц. на сумата от 11 754.00 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствените недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица] за периода от 18.07.2022г. до 14.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от заявяването на претенцията- 14.09.2023г., до окончателното изплащане на задължението.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните и да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото; По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд, в обжалваното решение, противоречи на задължителната и казуалната практика на ВКС, обективирана в т. 19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т. 2 на ТР № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №50054 от 19.06.2023г. по т. д. №1987/2022г. на I т. о.; решение № 217 по гр. д. № 761/2010г. на IV г. о.; решение № 235 по гр. д. № 513/2010г. на IV г о.; решение № 324 по гр. д. № 1413/2009г. на ВКС, IV г. о. решение № 77 от 17.03.2015г. по гр. д. № 2040/2014г. на ВКС, IV г. о., решение № 403 от 23.01.2015г. по гр. д. № 3902/2014г. на ВКС, IV г. о., решение № 229 от 18.10.2013г. по гр. д. № 3099/2013г. на ВКС, І г. о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 124 от 28.04.2010г. по гр. д. № 3972/2008г. на ВКС, IV г. о.; решение № 331 от 19.05.2010г. по гр. д. № 257/2009г. на IV г. о на ВКС, решение №337 от 28.04.2010г. по гр. д. № 950/2009г. на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 2.03.2011г. по гр. д. № 421/2009г. и др. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил и преценил показанията на свидетеля М. М., събрани в първоинстанционното производство, съгласно които категорично входът за избените помещения, разположени в сутерена на сградата е само от първия жилищен етаж и от втория етаж реално няма достъп до тях като по този начин неправилно е приел, че избените помещения, намиращи се на сутеренния етаж, следва да се включат в дела на С. М. Ц., като прилежащи към разпределения на нея втори жилищев етаж като не е обсъдил и доводите на страните във връзка с тях. Поддържа, че във въззивното решение не е обсъдено и искането за отвод на първоинстационния съдебен състав и отказа на съда да се отведе. Твърди, че ВТОС не е обсъдил и показанията на свидетеля С., който е съпруг на ищцата по делото, според които С. Ц. е предоставила ключ за първия жилищен етаж на сградата, находяща са на [улица] на дъщерята на Й. С., поради което неправилно е приел, че С. Ц. не е предоставила възможност на сестра си да ползва половината от жилищната сграда и незаконосъобразно същата е осъдена да заплати на Й. С. сумата в размер на 11 754.00 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствените недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица] за периода от 18.07.2022г. до 14.09.2023г.

2.Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди във връзка е останалите доказателства по делото; Твърди се противоречие на приетото от въззивния съд по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решение №267 от 04.03.2014г. по гр. д. №30/2013г. на ВКС, І г. о., решение №91 от 27.08.2015г. по гр. д. №321/2015г. на ВКС, II г. о., определение №51 от 06.02.2020г. по гр. д. №2976/2019г. на ВКС, II г. о. Изложени са съображения, че въззивният съд е приел, че заключението на назначената по делото СТОЕ е пълно, ясно и го е кредитирал изцяло, без да го е обсъдил във връзка с останалите доказателства по делото и конкретно със свидетелските показания на свидетеля М. М..

3.Длъжен ли е въззивният съд да допусне тройна експертиза, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила това заключение и е поискала назначаването на тройна експертиза; Поддържа се, че по този въпрос, обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №165 от 22.10.2019г. по гр. д. №2622/2018г. на ВКС, I г. о., решение №8 от 05.06.2019г. по гр. д. №1295/2018г. на ВКС, I г. о., решение №240 от 15.01.2021г. по гр. д. №3944/2019г. на ВКС, IV г. о. Касаторът сочи, че противно на горепосочената съдебна практика, въззивният съд е отказал назначаването на тройна СТОЕ с аргумента, че С. М. Ц. не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, доколкото не е допуснала вещото лице да извърши оглед на имота, находящ се на [улица], без да вземе предвид, че твърдяните от С. М. Ц. неясноти и противоречия в заключението не са пряко свързани с извършването на оглед, а именно противоречието на заключението с показанията на свидетеля М. М. по отношение достъпа до избените помещения; възраженията относно квадратурата на обектите, като част от тях, включително гаражът, където е налице най-голяма разлика между действителната квадратура и посочената в експертизата, биха могли да бъдат измерени от вещото лице. което твърди, че е посетило имота, от външната им страна. Поддържа се, че вещото лице не е дало отговор на въпроса каква е причината за фрапиращо ниската цена на процесния апартамент, както и на какво се дължи разликата в цената, в размер на 20 000 лева, между първия и втория жилищен етаж на имота, находящ се на [улица], въпреки, че двата етажа са идентични.

4.Задължен ли е въззивният съд, при разпределението на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК, да се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност разпредели на всеки съделител, равностойни имоти не само по тяхната цена, но според вида и предназначението им; По въпроса се сочи противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение №91 от 20.06.2017г. по гр. д. №4198/2016г. на ВКС, 1 г. о. Твърди се, че в дял на С. Ц. са разпределени избените помещения, до които тя на практика няма достъп, а срещу това Й. С. е получила още едно жилище и търговски обект, като дяловете са изцяло неравностойни, с оглед че С. Ц. може единствено да съхранява зимнината си в избените помещения, докато ищцата има възможност да отдава и двата посочени самостоятелни обекта и да реализира допълнителни приходи от тях.

5.Следва ли обектите в жилищната сграда, които не представляват самостоятелен обект на собственост, да се обособят като складови помещения към жилищата в сградата; Поддържа се противоречие на приетото от съда по въпроса с решение №3 от 03.02.2017г. по гр. д. №2476/2016г. на ВКС, I г. о., доколкото избените помещения, находящи се на сутеренния етаж на сградата на [улица], които са повече от едно, и които не са жилища, нямат собствен идентификатор и самостоятелно предназначение, са разпределени към втория жилищен етаж, което е довело до явно ощетяване на С. М. Ц., тъй като срещу обектите, които нямат самостоятелно предназначение и са с изключително ограничена възможност за ползване, но с висока цена, Й. М. С. е получила в дял допълнително жилище и търговски обект.

6.Обоснована и справедлива ли е пазарна цена на недвижим имот, определена от вещото лице приоритетно чрез съпоставка с аналози, чиито цени са обявени, но не и ефективно заплатени; Касаторът твърди, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на решение №87 от 03.07.2024г. по гр. д. №2311/2022г. на ВКС, I ТО.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Й. М. С., чрез процесуалния си представител адвокат А. Ч. от АК-Велико Т., изразява становище за недопустимост на касационната жалба, както и че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, чрез куриер на 27.06.2025г., видно от товарителница № 5300683485411, приложена на л. 26 от к. гр. д. № 3081/2025г. на ВКС, І г. о., има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че с решение № 708 от 26.05.2023г., влязло в законна сила на 16.06.2023г., между Й. М. С. и С. М. Ц. е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], а именно:

1.самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.443.3.3 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-86 от 19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 3, който самостоятелен обект се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор [№], която сграда е построена в ПИ с идентификатор [№], с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 76.30 кв. м., състоящ се от хол, две спални, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераси; прилежащи части: избено помещение с площ 3.60 кв. м. и 2.23% ид. ч. от общите части на сградата;

2.ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-86 от 19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], с площ 489.00 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, заедно със следните самостоятелни обекти, построени в описания ПИ;

самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-86 от 19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, който самостоятелен обект се намирана етаж 1 в сграда с идентификатор [№] с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, представляващ целия първи жилищен етаж от къща на два етажа, състоящ се от две стаи, кухня, хол, баня-тоалетна, със самостоятелен вход за етажа, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата;

самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-86 от 19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2, който самостоятелен обект се намирана етаж 2 в сграда с идентификатор [№] с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, представляващ целия втори жилищен етаж от къща на два етажа, състоящ се от две спални, хол, кухня, баня-тоалетна, две тераси-южна и западна, ведно с подпокривното пространство и избените помещения, разположени в сутерена, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата;

сграда с идентификатор, [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], със застроена площ по КККР в размер на 23.00 кв. м., с предназначение пристройка към описаната по-горе жилищна сграда, която пристройка е със самостоятелен вход и се състои от кухня, стая, баня с тоалетна;

сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], със застроена площ по КККР в размер на 48.00 кв. м., с предназначение друг вид складова сграда;

сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], със застроена площ по КККР 51.00 кв. м., с предназначение гараж, разположен в югозападната част на поземления имот;

сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], със застроена площ по КККР 44.00 кв. м., с предназначение търговски обект, разположен в едноетажна пристройка, южно от описаната по-горе къща, който обект е със самостоятелен вход;

сграда с идентификатор [№] и сграда с идентификатор [№], и двете с адрес: [населено място], [улица], с предназначение склад, разположени в северната част на поземления имот, при права на страните, както следва: за Й. М. С. - 1/2 ид. ч. и за С. М. Ц. - 1/2 ид. ч.

Констатирано е, че в първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата пред първоинстанционния съд, ищцата Й. М. С. е заявила претенция по сметки срещу ответницата С. М. Ц., с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, като е направила искане ответницата да й заплати обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствените недвижими имоти за периода от 18.07.2022г. до 14.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане на задължението. В проведеното на 04.10.2024г. заседание е допуснато изменение на заявената сметна претенция, в частта относно нейния размер, като същата е предявена за сумата в размер на 11 754 лева.

В първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата ответницата С. М. Ц. е заявила претенция за възлагане на недвижимия имот на [улица] на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.

От правна страна въззивният съд е посочил, че в закона са предвидени няколко способа за извършване на делбата - посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан, като при избора следва да се изходи от броя на имотите, техния вид, стойност и характеристики, съответно дали същите са поделяеми, както и от броя на съделителите и притежаваните от тях права. Прието е, че в случая делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК, като делбените имоти бъдат разпределени между съделителите без теглене на жребий.

За неоснователна е приета претенцията на С. М. Ц. за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК на недвижимия имот на [улица] [населено място]. Изложени са мотиви, че за основателността на претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК е необходимо да се докажат в кумулативност съответните предпоставки, а именно, че процесният имот е неподеляем; жилищен; съсобствеността върху него е възникнала по силата на наследяване; съделителят да е живял в имота към момента на откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот. Посочено е, че в случая ответницата е заявила претенция за възлагане по реда на 349, ал. 2 ГПК на целия имот на [улица], но от приетата в първата инстанция СТОЕ безспорно е установено, че същият е поделяем и са посочени няколко варианта за разделянето му между съделителите при съобразяване на правата им в съсобствеността. Изложени са съображения, че в имота, находящ се на [улица], съществува жилищна сграда с два жилищни етажа, които представляват самостоятелни обекти с идентификатори [№] (първи жилищен етаж) и [№] (втори жилищен етаж) по КККР на [населено място]. За неоснователни са приети възраженията на ответника, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 203 ЗУТ, тъй като фактическото (установено от СТОЕ) съществуване на самостоятелни обекти в сградата на [улица], които са достатъчно на брой за разпределяне между съделителите, изключва необходимостта от изготвянето на инвестиционен проект, съответно неговото одобряване по реда на чл. 203 ЗУТ, чиито предпоставки са приложими единствено, когато обособяването на отделните обекти в сградата ще възникне в резултат на преустройство, но не и когато фактически съществуват самостоятелни обекти в сградата със съответните идентификатори. Посочено е, че не е нарушена и разпоредбата на чл. 40 ЗУТ, според която всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Прието е, че всички изисквания са изпълнени в случая по отношение на имота, находящ се на [улица]. Взето е предвид, че вещото лице е посочило, че входът от изток ( [улица]) ще бъде ползван ежедневно за вход за жилището образувано от първи жилищен етаж и жилищната пристройка към него с идентификатор [№], а входът от [улица]ще бъде използван за вход за жилището на втори жилищен етаж, заедно с прилежащия към него сутеренен етаж на жилищната сграда, което осигурява отделен достъп на съделителите до имотите им. Посочено е, че макар входът от [улица]да обслужва всички нива в имота, за всеки жилищен етаж е възможно използването на самостоятелен вход в ежедневието, с което да се спазят изискваният на чл. 40 ЗУТ.

Изложени са мотиви, че неприложимо се явява и извършването на делбата чрез изнасянето на имотите на публична продан, тъй като този способ е допустим за извършване на делбата само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Посочено е, че в процесния случай имотите, предмет на делбата, са повече от съделителите, поради което и не е налице основание те да бъдат изнасяни на публична продан по реда на ГПК. Прието е, че принципът на реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображение, че имотите са с различна стойност, защото чл. 69 ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари. Стойността на отделните дялове и квотите на съделителите са от значение само за избиране на способа за извършване на делбата - чрез разпределение или чрез теглене на жребий.

Прието е, че в случая тегленето жребий е както невъзможно, така и неудобно, поради което единственият възможен способ за извършване на делбата е чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК. Посочено е, че случаите, в които съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно са изяснени в т. 5 на ППВС 7/1973г., според което „невъзможност“ е налице, когато до делба са допуснати имоти, които съществено се различават по площ, обем и стойност, а частите на съделителите не са равни. „Неудобно“ е тегленето на жребий, когато може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. Взето е предвид, че в случая допуснатите до делба имоти са много на брой, което позволява обособяване на самостоятелен дял в натура за всеки един от съделителите, но същите не са еднакви по вид, площ и стойност. Посочено е, че от събраните по делото доказателства е установено, че ответницата С. Ц. е живяла в един от имотите, допуснати до делба заедно със семейството си, както и че единствено тя, заедно със съпруга си, ползват гаража, като тези обстоятелства са взети предвид при разпределяне на процесните имоти.

Взето е предвид, че в имота на [улица], който е поделяем, съществува жилищна сграда с два жилищни етажа, които представляват самостоятелни обекти, поради което е възможно при извършване на делбата и разпределение на имотите да бъде създадена етажна собственост, като сградата бъде реално поделена на етажи, които представляват самостоятелни обекти. При създаването на етажна собственост чрез съдебна делба етажите или частите от етажи се включват в отделните дялове, а доколкото в поземления имот има и други по вид както самостоятелни обекти, така и сгради - допълващо застрояване, съгласно заключението на СТОЕ, поземления имот, като самостоятелно неподеляем, остава обща част съобразно стойността на отделните обекти, които се предоставят на съделителите. В подобна хипотеза след като в резултат на обособяване на етажите в самостоятелни обекти, които след делбата ще принадлежат на различни собственици, дворното място, в което е построена сградата, придобива статут на обща част и следва да се конкретизира в проценти и припадащата се част от него към всеки дял, което се отразява и върху стойността на дяловете и върху сумите, които следва да се изплатят за уравняването им.

Изложени са мотиви, че с оглед спазването на равенството между съделителите при разпределянето по чл. 353 ГПК, във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респективно - максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Посочено е, че при разпределянето е взето предвид както желанието на ответницата С. М. Ц., така и събраните по делото доказателства, че през последните години именно тя е ползвала втория жилищен етаж и гаража на [улица]. Прието е, че разпределението следва да се извърши в съответствие с предложения от вещото лице Вариант 1 за недвижимия имот на [улица] същите са поставени в дял на ответницата. Съдът е приел, че избените помещение, разположени на сутеренния етаж от жилищната сграда, представляват прилежаща част към втория жилищен етаж и същите са поставени в дял на С. Ц., както и пристройката с идентификатор [№], която е разположена на западната граница на поземления имот. За да бъде постигната максимална еквивалентност на вида, площите и стойностите на имотите за всеки един от съделителите, в дял на ищцата Й. М. С. е поставен първият жилищен етаж от сградата, двете стопански сгради с идентификатори [№] и [№], и пристройката с идентификатор [№], доколкото съгласно заключението на вещото лице същите могат да бъдат използвани за складови помещения, както и сграда с идентификатор [№], с предназначение магазин, който имот, също като ползвания от ответницата гараж, е с лице на [улица]. Посочено е, че по този начин всеки един от съделителите е получил в дял по един жилищен етаж от сградата на [улица], складови помещения и по един самостоятелен обект с друго предназначение - гараж и магазин, ведно със съответните на застроената площ идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор [№]. Посочено е, че стойността на дела на ищцата от имота на [улица] в размер на 326 139.42 лева, а този на ответницата - 370 206.58 лева, поради което и за да не се увеличава разликата между двата дяла, в дял на ищцата е поставен и неподеляемият имот на [улица], представляващ апартамент с пазарната стойност в размер на 87 580 лева. Взето е предвид, че неподеляемостта на имота, находящ се на [улица], не е спорна по делото и се установява от заключението на допуснатата по делото СТОЕ, според което в апартамента не могат да се обособят две самостоятелни жилища съгласно правата на страните - два санитарни възела, две кухни, без да се извършат ремонтни дейности, изискващи значителни средства, а заради естеството и конструкцията на сградата не могат да се обособят два отделни входа за всяко от жилищата. Прието е, че за уравнение дела на С. М. Ц., Й. М. С. следва да й заплати сумата в размер на 21 756.42 лева.

За неоснователни са приети възраженията на ответницата, че съдът неправилно е кредитирал приетата по делото съдебно-техническа и оценъчна експертиза, тъй като вещото лице е депозирало заключение без да извърши оглед на процесния недвижим имот, находящ се на [улица]. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд е дал множество възможности на Ц. (подробно изброени в решението) да осигури достъп на вещото лице за извършване на оглед в процесния имот, като укаже ден и час, в който да се извърши същият, тъй като вещото лице е заявило, че макар многократно да е правило опити да се свърже ответницата, за да извърши оглед на имота, опитите са били неуспешни. Взето е предвид, че поради бездействие от страна Ц., с определение №388/21.02.2024г. по гр. д.№ 2956/2022г. на ВТРС, съдът е изменил протоколно определение от 14.09.2023г. и е указал на вещото лице, че при невъзможност да извърши оглед на някой от имотите, заключението следва да се изготви въз основа съдържащите се по делото писмени данни. Посочено е, че на ответницата многократно е давана възможност да окаже съдействие и да предостави достъп до имота, находящ се на [улица] за извършването на оглед, като са и указани й последиците в случай, че не изпълни указанията, поради което е недопустимо тя да се позовава на собственото си бездействие и недобросъвестност във връзка с изготвяне на заключението по СТОЕ, която по отношение на имота на [улица] извършено по писмени данни именно заради неосигуряване на достъп на вещото лице от Ц.. Изложени са мотиви, че възпрепятстването на доказването по смисъла на чл. 161 ГПК е основание съдът да приеме недоказания факт за съществуващ. Съобразено е, че последиците на чл. 161 ГПК могат да бъдат приложени по отношение на страна в производството само когато е налице нейно поведение, което създава пречки за събирането на допуснати доказателства, като се касае до санкция за несъобразено със закона поведение на страната, поради което се изисква то да е съзнателно. Съобразено е също така, че последното предполага страната да е била уведомена за допускането на доказателството от съда, но да създава пречки за събирането, а такива пречки са налице и при неоказване на съдействие на вещите лица по допуснатата по делото експертиза, каквото е налице в настоящия случай.

Прието е, че заключението по СТОЕ следва да бъде кредитирано, тъй като същото е подробно, обективно и компетентно дадено, като отговаря в пълнота на поставените въпроси. За неоснователни са приети наведените възражения, че неправилно е определена стойността на имотите, тъй като пазарната стойност на всеки един самостоятелен обект е посочена отделно в заключението и е определена от вещото лице чрез използване на различни методи - посредствено сравнение чрез пазарни аналози и метода на възстановителната стойност. Изложени са мотиви, че използваните аналози в достатъчна степен отговарят на процесните недвижими имоти, като не е нито необходимо, нито възможно, те да бъдат напълно идентични с имотите, предмет на делбата. Посочено е, че избеното помещение не е включено в оценката на имота, находящ се на [улица], тъй като видно от заключението, избеното помещение е включено при определяне на пазарната стойност на имота, но на същото не е извършен оглед поради неосигуряване на достъп.

За неоснователни са приети възраженията на ответницата във връзка с неправилно определена площ на процесните имоти в заключението, тъй като видно от протокол от 03.10.2024г., вещото лице е пояснило, че на стр. 10 от заключението е допусната техническа грешка и вместо 98 кв. м., следва да се чете 89 кв. м., поради което и допуснатото несъответствие в площта на имотите е отстранено при разпита на вещото лице. По отношение на квадратурата на всички други имоти и обекти, вещото лице е посочило, че са използвани данните по кадастралната карта, както и налични строителни книжа, приложени по делото, като по делото липсват доказателства използваните данни да не отговарят на действителното положение. В съдебно заседание вещото лице подробно и обосновано е посочило как е изчислена площта на всеки един обект чрез използване освен на наличните по делото данни и на функционалностите на онлайн система на АГКК, поради неосигурен достъп за оглед в имота, находящ се на [улица] в избеното помещение на имота, находящ се на [улица]. Прието е, че не е допуснато нарушение на чл. 201 ГПК, тъй като заключението е пълно и ясно и не възниква съмнение за неговата правилност.

Досежно иска по чл. 31, ал. 1 ЗС е прието, че всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможност да я ползват и да си служат с нея, ползващият вещта съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след поканата за това. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение - средномесечно за такава вещ, като се съобрази обема, за който ползващият имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Изложени са мотиви, че за личното ползване е без значение по какъв начин се ползва вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия осъществявани от член на неговото семейство или чрез трето лице, достатъчно е с тези действия да се засягат правата на другите съсобственици, като им се пречи да ги реализират. Посочено е, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление, за което се предвижда единствено формата, но не и съдържанието. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето - докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Констатирано е, че от събраните гласни доказателства (Светла К. С., М. И. М., Г. Ф. Р., В. С. С.) е безспорно е установено, че ответницата е ограничила достъпа на ищцата до имота на [улица], с което е възникнало право за Й. С. да претендира обезщетение за ползата, от която е лишена по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС. Средният месечния наем за имота в [населено място], [улица] според заключението по СТОЕ за периода от 18.07.2022г. (датата на получаване на поканата за плащане) до 14.09.2023г. (датата на предявяване на претенцията) е в общ размер на 23 508 лева, което за 1/2 ид. ч., притежавана от ищцата се равнява на 11 754 лева, поради което сметната претенция е уважена в този размер.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Както последователно приема ВКС в своята практика, при постановяване на своето решение въззивният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка на онези доказателства по делото, които са събрани с оглед релевантните за спора факти и обстоятелства, свързани с въведените във въззивната жалба доводи и оплаквания, както и да се произнесе по тези доводи и оплаквания. В този смисъл е и посочената в изложението практика на ВКС, с която при постановяване на обжалваното решение въззивният съд изцяло се е съобразил. Посочил е при това, че въз основа на самостоятелна преценка на събраните доказателства е достигнал до същите фактически констатации и правни изводи като тези, изложени от първоинстанционния съд, към които по реда на чл. 272 ГПК е препратил, поради което следва да се приеме, че е споделил и извършения от първоинстанционния съд анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели и извършените въз основа на него фактически констатации за осъществяването на фактите и обстоятелствата, релевантни към достъпа към сутеренния етаж откъм поставения в дял на С. М. Ц. гараж и към предоставянето на ключ за първия жилищен етаж на сградата, находяща се на [улица], момента, в който е станало това, съпоставим с момента, в който бравата е била сменена и на вратата е поставен катинар. Наред с това следва да се отбележи, че изводът на съда, че избените помещения, находящи се в сутеренния етаж на сградата, представляват принадлежност към жилището на втория етаж от сградата, находяща се на [улица], са основани и на констатациите, съдържащи се в заключението на изслушаната по делото СТЕ и на обясненията, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание, насочващи към обстоятелството, че сутеренният етаж от сградата изрично е посочен като принадлежност към втория етаж в представения по делото н. а.№38, том І, рег.№379, дело №33/2006г. Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос.

Както последователно приема ВКС в своята практика, за съда не съществува задължението да възприеме безкритично всяко заключение на вещо лице. Той го обсъжда и преценява на общо основание заедно с другите доказателства по делото. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В този смисъл решение №115/02.06.2014г. по гр. д.№163/2014г. на І г. о. на ВКС, решение № 191 от 24.04.2012г. по гр. д. № 157/2011г. на ВКС, І г. о., както и посочените в изложението. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил и тези свои съображения е изложил при мотивиране на извода си, че заключението на СТЕ следва да бъде възприето и кредитирано като подробно, обективно и компетентно дадено. При това следва да се отбележи, че както в писмения текст на заключението, така и в обясненията, дадени от вещото лице при неговото изслушване в откритото съдебно заседание, проведено на 03.10.2024г., вещото лице е посочило, че предвид неосигурения от съделителката С. М. Ц. достъп за извършване на оглед на имота, находящ се на [улица], съобразява данните, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели, данните по кадастрална карта и по нотариалните актове, като при това изрично е заявило, че при липса на друга информация за достоверни се приемат данните, съдържащи се именно в нотариалните актове и кадастралната карта. При извършването на преценката си въззивният съд е съобразил и тези изявления на вещото лице. По тези съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по втория, поставен в изложението правен въпрос.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че когато приетото от съда заключение не е категорично и една от страните по делото оспорва това заключение и иска назначаването на тройна експертиза, съдът на основание чл. 200, ал. 3 ГПК и чл. 201 ГПК е длъжен да назначи нова експертиза от друго или повече вещи лица. Приема се, че когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, съдът възлага допълнително заключение, а когато не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност - повторно заключение (чл. 201 ГПК). При дадени от вещото лице вероятни, а не категорични отговори на поставените въпроси, се касае за заключение, за чиято правилност възникват съмнения. В този смисъл посочените в изложението решения. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като в постановеното на 04.03.2025г. по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК определение е изложил подробни и обосновани съображения по направеното с въззивната жалба искане за допускане на тройна СТЕ, основните от които са свързани с липсата на наведени във въззивната жалба доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по допускане, изслушване и обсъждане на приетото заключение. Допълнителни съображения са изложени от въззивния съд и в протокола от проведеното на 09.04.2025г. открито съдебно заседание. Подробни съображения за обосноваността на приетата експертиза, както вече беше посочено, се съдържат в мотивите към обжалваното решение. Тези съображения изцяло съответстват на вече посочената трайно установена практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по третия, поставен в изложението правен въпрос.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че всеки съсобственик има право на реален дял от съсобственото имущество, като то съществува както по отношение на всеки един имот (при наличие на възможност за реалното му поделяне), така и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Затова съдът дължи извършване на делбата по начин, осигуряващ получаването на реален дял, което означава изследване поделяемостта на допуснатите до делба имоти и обособяване на отделен дял от всеки обект, отговарящ на изискванията за самостоятелно съществуване. В този смисъл решение №118/05.11.2015г. по гр. д.№1262/2015г. на ІІ г. о. на ВКС и посочените в него актове. При извършването на разпределение на допуснатите до делба имоти по реда на чл. 353 ГПК съдът по възможност, както е прието в посоченото в изложението решение №91 от 20.06.2017г. по гр. д.№4198/2016г. на І г. о. на ВКС, разпределя на всеки съделител равностойни имоти не само по тяхната цена, но и според вида и предназначението им. Наред с това обаче ВКС приема, че обстоятелството, че имотите са от различен вид не изключва принципа за предоставяне, при възможност, на дял в натура на всеки съделител, нито нарушава равноправието между съделителите (решение №102/19.07.2013г. по гр. д.№490/2012г. на І г. о. на ВКС и посочените в него актове). Принципът на реален дял обаче е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображение, че имотите са с различна стойност, защото чл. 69 ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари (решение №224/21.11.2016г. по гр. д.№2378/2016г. на І г. о. на ВКС и посочените в него актове). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е поставил в дял на всеки един от съделителите както жилищен имот, така и имоти с друго предназначение (търговски обект, гараж, складове в дворното място), съобразявайки при това обстоятелството, че гаражът се ползва от съделителката С. М. Ц.. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че при разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК (чл. 292 ГПК-отм.), съдът следва да съобразява предхождащия делбата начин на ползване на съсобствените имоти, както и извършените в тях подобрения (в този смисъл решение №300/27.06.2011г. по гр. д.№1040/2010г. на ВКС, І г. о.; решение №832/06.07.2011г. по гр. д.№219/2010г. на ВКС, І г. о.; решение №397/24.10.2011г. по гр. д.№1499/2010г. на І г. о. на ВКС). Обстоятелството, че имотите не са с еднакво предназначение и от един и същи вид е ирелевантно (ТР №2/2021 от 11.04.2022г. по тълк. д.№2/2021г. на ОСГК на ВКС). С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по четвъртия, поставен в изложението правен въпрос. Соченото от касатора решение №91 от 20.06.2017г. по гр. д.№4198/2016г. на І г. о. на ВКС е постановено преди обявяване на ТР №2/2021 от 11.04.2022г. по тълк. д.№2/2021г. на ОСГК на ВКС, поради което възприетото в него разрешение не обосновава различен извод.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения в изложението пети правен въпрос. Както вече беше отбелязано, изводът на въззивния съд, че избените помещения, находящи се в сутеренния етаж на сградата, се основава както на заключението на изслушаната по делото СТЕ, така и на представения по делото н. а.№ 38, том І, рег.№379, дело №33/2006г., обективиращ договор за покупко-продажба, с който на наследодателката В. М. е прехвърлено правото на собственост върху втория жилищен етаж от сградата, находяща се в [населено място], на [улица], заедно с избените помещения, разположени в сутерена, от което следва изводът, че тези избени помещения са принадлежност именно към втория жилищен етаж.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по шестия правен въпрос, поставен в изложението, тъй като в случая, както въззивният съд е посочил в решението, пазарната стойност на имотите в случая е определена от вещото лице чрез използването на различни методи - посредством сравнение чрез пазарни аналози и метода на възстановителната стойност, като използваните аналози в достатъчна степен отговарят на процесните недвижими имоти, доколкото не е нито необходимо, нито възможно те да бъдат напълно идентични с имотите, предмет на делбата, особено като се вземе предвид обстоятелството, че именно съделителката С. Ц. не е съдействала на вещото лице за извършването на оглед на имота, находящ се на [улица]. В този смисъл съображенията, съдържащи се в посоченото в изложението решение №87 от 03.07.2024г. по т. д.№2311/2022г. на І т. о. на ВКС, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Както последователно приема ВКС в своята практика, основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.

В случая подобни констатации при прочита на обжалваното решение не могат да бъдат направени – при постановяването му въззивният съд е приложил действащия материален закон към спорното правоотношение, не е отказал да приложи императивни правни норми, извършил е анализ на всички посочени в мотивите към решението доказателства и е достигнал до правни изводи досежно избора на способ за извършване на делбата и по основателността на заявената претенция за заплащане на обезщетение в съответствие с трайно установената практика на ВКС и при съобразяване на установените в мотивите към решението факти и обстоятелства.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по подадената касационна жалба направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство, а именно сумата 3067,75 евро (равностойност на претендираните 6000 лв.).

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 234 от 08.05.2025г. по в. гр. д. № 101/2025г. на Великотърновския окръжен съд, по касационната жалба на С. М. Ц..

ОСЪЖДА С. М. Ц. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Й. М. С. сумата от 3067,75 евро (три хиляди шестдесет и седем евро и 0,75 евроцента), представляващи равностойността на 6000 лева за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: