ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2942

гр.София, 04.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Невин Шакирова

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №1895 по описа за 2026 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. А. против решение № 576 от 14.11.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело № 416 по описа за 2025 г. на Благоевградския окръжен съд, първи възззивен граждански състав. С въззивното решение е обезсилено решение № 500389 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 32 по описа за 2021 г. на Районен съд-Разлог в частта, с която е признато на основание чл. 193 от ГПК оспорването на верността на декларация за трудова злополука в точки 25, 26, 27, 31 и 32 и е признато за недоказано оспорването на верността на протокол № 10 от 2005 г. по пункт осми, а в останалата част, с която е отхвърлен предявеният от М. И. А. срещу А. М., А. Д. А. и срещу ОУ“Св.Св. Кирил и Методий“-с. Б., иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 310, ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК първоинстанционното решение е потвърдено. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи вероятна недопустимост на решението, очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният...