Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Й. К. ЧЛЕНОВЕ:

П. Ж.

Л. П. при секретар

Б. П. и с участието на прокурора

В. Н. изслуша докладваното от съдията

П. Ж. по административно дело № 4500/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е касационна жалба на К. В. М., подадена чрез адв. Ж. Н. против Решение № 39790/28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7845/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу Ревизионен акт № Р-22221124004935-091-001 от 18.03.2025 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 665/03.07.2025 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността й за задълженията на ЛЕНД СЕЛЕКШЪН ЕООД и са установени публични задължения в размер на 70 440,04 лв. главница и 40 045,59 лв. лихви.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. На първо място се твърди, че с РА е ангажирана отговорност само на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК и решаващия орган е разгледал само предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, поради което неправилно съдът след като приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е разгледал и обосновал отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. На следващо място се оспорват изводите на съда за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, с твърдения, че неправилно съдът приел, че дружеството е имало пари на каса, с които управителя е извършил скрито разпределение на печалба. Искането е за отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - директорът на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Кирова в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция.

Заключението на прокурор от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, срещу решение, което е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

При разглеждането на жалбата по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град (АССГ) е бил РА № Р-22221124004935-091-001 от 18.03.2025 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 665/03.07.2025 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността на К. В. М. за задълженията на ЛЕНД СЕЛЕКШЪН ЕООД в размер на 70 440,04 лв. главница и 40 045,59 лв. лихви.

За да отхвърли оспорването на ревизионния акт, първоинстанционния съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Съдът е изложил мотиви за недоказаност на предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК и доказаност на всички предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, което е достатъчно за ангажиране отговорността М. за задълженията на ЛЕНД СЕЛЕКШЪН ЕООД до размера на извършените плащания.

По отношение на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, съдът приел следното:

Безспорно е установено, че през ревизирания период м. 02.2020 г. - м. 05.2020 г., К. В. М. е едноличен собственик и управител на ЛЕНД СЕЛЕКШЪН ЕООД. М. е знаела, че дружеството има изискуеми публични задължения, за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05. 2020 г., тъй като същите произтичат от справки-декларации, които лично тя е подала и е определила основата и дължимото ДДС по тях (ДДС към 15.06.2020 г. - в общ размер на 70 440, 04 лв. - главница). Установило се по делото, че дружеството няма активи, няма и банкови сметки. Към 31.05.2020 г. същото е разполагало единствено с парични наличности по каса в големи размери - 134 633,85 лв., с които плащания към бюджета не са извършвани. От приобщените по ревизията доказателства се установило, че на 05.06.2020 г. от приходните органи е била инициирана контролна проверка по установяване на факти и обстоятелства спрямо ЛЕНД СЕЛЕКШЪН ЕООД, в хода на която от М. са ангажирани писмени обяснения и доказателства. На 09.07.2020 г. дружествените дялове са прехвърлени на Б. Я.. По делото е представен и приет като доказателство и договорът за продажба на дялове от капитала на ЛЕНД СЕЛЕКШЪН ЕООД.

След като е посочил, че има разлика между продажба на дружествени дялове и продажба на търговско предприятие, съдът приел, че макар двете сделки да водят до смяна на контрола върху бизнеса, то при продажбата на търговско предприятие (чл. 15 ТЗ) се прехвърля съвкупността от активи, пасиви и фактически отношения, свързани с дейността на предприятието. Предвид изложеното, съдът приел за неоснователни твърденията на жалбоподателката, че била прехвърлила на новия собственик всички имуществени състояния на дружеството, доколкото в случая е налице сключен договор за продажба на дялове от капитал сделка по чл. 127 ТЗ. В допълнение, липсвали и доказателства подкрепящи тези твърдения, включително не бил представен приемо-предавателен протокол за предаване на значителния размер парични средства в касата на дружеството. По отношение на следващият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно недобросъвестно препятстване от страна на жалбоподателя за събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, съдът приел, че в продължение на няколко месеца М. не е предприела действия за погасяване на непрекъснато нарастващите публични задължения на дружеството и вместо това е продала дружествените дялове на фирмата на друго физическо лице. М. сторила това съзнавайки, че дружеството разполага с касови наличности в голям размер, достатъчен за погасяване на дължимото ДДС, но не е насочила тези средства за плащане към бюджета преди продажбата. Индиция за намерението на М. да препятства изплащането на публичните вземания са освен действията й по прехвърляне на дружеството, непосредствено след като спрямо фирмата е започнала контролна проверка (ПУФО), но и липсата на доказателства и счетоводни записвания относно начина, по който са разходвани паричните средства в касата на фирмата след 31.05.2020 г. Така посочените обстоятелства обосновават недобросъвестност на М. и причинно-следствената връзка между непогасяването на задълженията на дружеството и извършените действия от жалбоподателката, представляващи скрито разпределение на печалба.

Обжалваното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователен е довода в касационната жалба, че с РА е ангажирана отговорност само на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК и решаващия орган е разгледал само предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, поради което неправилно съдът след като приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е разгледал и обосновал отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Видно от РД, РА и решението на горестоящия орган, органите по приходите са обосновали както предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, така и тези на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на К. В. М. за задължения на ЛЕНД СЕЛЕКШЪН ЕООД. З. и съдът при постановяване на съдебния си акт е разгледал поотделно всяко от посочените основания за ангажиране на отговорността на М..

По отношение на мотивите на съда, за недоказаност на всички предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, настоящата инстанция счита, че при липса на касационна жалба от директора на Дирекция ОДОП София и с оглед забраната за влошаване положението на обжалвалата страна, не следва да се произнася относно правилността на изводите на съда в тази им част.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че неправилно съдът приел за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, след подробно обсъждане на приетите по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят от настоящия касационен състав.

Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността - по арг. от чл. 19, ал. 4 ДОПК същата е ограничена до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото.

Безспорно е установена първата предпоставка през ревизираните периоди м. 02.2020 г. - м. 05.2020 г., жалбоподателката К. В. М. е управител и едноличен собственик на капитала на ЛЕНД СЕЛЕКШЪН ЕООД. За тази периоди ЛЕНД СЕЛЕКШЪН ЕООД има декларирани задължения за ДДС в размер на 70 440,04 лева главница и лихви в размер на 40 045,59 лева. Дружеството има непогасени задължения, за събирането на които е образувано изпълнително производство, връчени са покани за доброволно изпълнение, наложени са обезпечителни мерки, но е установено, че не притежава активи и банкови сметки за обезпечаване на дълга, което сочи изпълнение и на втората, и четвъртата предпоставки, посочени по-горе, обуславящи правомерното ангажиране отговорността на лицето по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Основните оплаквания в касационната жалба са свързани с останалите кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно: отчуждило ли е ревизираното лице имущество на главния длъжник посредством извършени плащания в натура или в пари от неговото имущество, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент; действало ли е същото недобросъвестно и вследствие на отчуждаването намаляло ли е имуществото на дружеството така, че то да не е в състояние да заплати публичните си задължения.

В случая от представена от дружеството оборотна ведомост към 31.05.2020г. се установява, че разполагаемите парични средства по каса към 31.05.2020г. са в размер на 134 633,85 лева. Безспорно е установено също, че с договор за продажба на дружествени дялове от 09.07.2020г., непосредствено след като на 15.06.2020г. с вх. № 221111158036 е подадена последната СД за ДДС за м. 05.2020г., М. е продала своите дялове от капитала на дружеството на Б. Я.. Дружеството няма открити банкови сметки и при липса на съставени и представени от ревизираното лице на приемо - предавателни протоколи, с които да е предадена касовата наличност на новия управител на ЛЕНД СЕЛЕКШЪН ЕООД, както и липсата на доказателства и счетоводни записвания относно начина, по който са разходвани паричните средства в касата на фирмата след 31.05.2020 г., е обоснован извода на органите по приходите и съда, че касовата наличност е усвоена от М..

Съгласно 1, т. 5, б. а ДР ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от лицето дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквото и да е форма в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. а и б. Действително, в своята практика ВАС е имал възможност да посочи, че само поради факта, че осчетоводената сума не е налична в касата на дружеството, не може да се приеме, че с нея е извършено скрито разпределение на печалбата от страна на неговия управител. В случая, обаче са установени и други релевантни факти, а именно: ЛЕНД СЕЛЕКШЪН ЕООД няма разкрити банкови сметки и цялата наличност от парични средства е осчетоводена по каса, като с продажбата на дружествените дялове, тази касова наличност от 134 633,85 лева не се предава на новия собственик, липсват и данни сумата да е изразходвана за нужди на дружеството, поради което единствено възможен извод е, че е усвоена от М., като едноличен собственик и управител на дружеството, което впрочем няма и назначен счетоводител, а счетоводството е водено отново от М.. Затова действието по усвояване на касовата наличност правилно е определено като скрито разпределение на печалба.

Вследствие на представляващите скрито разпределение на печалбата действия е намаляло имуществото на главния длъжник със стойността на извършените плащания. Скритото разпределение е от изброените в чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК възможни действия на имуществено разпореждане. Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения, с оглед на което е налице връзка на пряка причинност на процесното релевантно действие на разпореждане с непогасяването на публичните задължения. Доколкото само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за тяхното погасяване с наличното и достатъчно имущество на дружеството, то у ревизирания по хипотеза е съществувало познание за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на главния длъжник действия, както и за разполагаемото имущество и за естеството на извършваните действия. Всичко това, наред с продължителния период на неизпълнение на периодично възникващите публични задължения и то при налично имущество за пълното им погасяване, изключва добросъвестността на ревизирания. Решението на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши правно укорими действия, представляващи скрито разпределение на печалбата. След осъществяването им, наличните активи на дружеството вече не могат да покрият размера на задълженията за данъци и лихви.

Гореизложеното обосновава крайния извод, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизирания, в качеството му на управител на задълженото лице, с оглед на което оспореният РА е законосъобразен както в частта на установената с него главница, така и относно начислените лихви. Спрямо задължението за лихви следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 по тълкувателно дело № 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК.

По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на делото и своевременната претенция в полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 102,26 евро, определени на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК /в ред. ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 17 от 2026 г./, във вр. чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 24 от НЗПП.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39790/28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7845/2025 г. по описа на Административен съд София град,

ОСЪЖДА К. В. М., [ЕГН] от гр. София, [жк], [адрес] , да заплати на Националната агенция по приходите гр. София, сумата от 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), евро представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Ж.

/п/ Л. П.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?