ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1658

гр. София, 08.06. 2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на 01 юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

Е. А.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. д. № 922 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. А. Г. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 343/03.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 240/2026 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение, постановено в о. с. з. на 28.11.2025 г., по в. гр. д. № 7843/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Е въззивен състав. С последното е оставено без уважение искането на К. А. Г. за допускане изменение на предявения от него срещу „ПРОФИЛ ГРУП“ ЕООД иск чрез увеличаване на размера му от 11 489 лв. до 17 729.81 лв.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното въззивно определение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК, като се моли за неговата отмяна. Твърди се, че в производството пред Софийския градски съд е приета допълнителна СТЕ, съгласно заключението по която общият размер на средствата, необходими за отстраняване на недостатъците в СМР по процесния Договор за изработка и монтаж на дограма от 25.02.2019 г., сключен между страните, е нараснал значително и се оценява от вещото лице в размер на 17 729.81 лв. На основание чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК ищецът бил поискал увеличаване размера на предявения иск до новата по-висока сума, сочена от вещото лице, поради което изменението на иска е следвало да бъде допуснато от въззивния съд, защото основание за искането за увеличаване размера на иска е именно това ново доказателство, което има качеството нововъзникнало.

В представено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, частният касационен жалбоподател формулира процесуалноправен въпрос – „Следва ли въззивният съд да допусне увеличение на размера на иска, когато е допуснал като ново доказателство съдебно-техническа експертиза и съобразно заключението на вещото лице и установените нови факти ищецът е направил искане за увеличение на размера на иска?“, по отношение на който поддържа, че е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд, като е решен в противоречие с практиката на ВКС – допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като такава практика се цитира определение № 21 от 08.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7503/2013 г. на ВКС, ІV г. о., постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна по частната касационна жалба –„ПРОФИЛ ГРУП“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, поддържа, че жалбата е недопустима, поради което моли за оставянето без разглеждане, а евентуално – развива доводи за липса на предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е насочена против неподлежащ на по-нататъшно обжалване съдебен акт на въззивен съд, по следните съображения:

С решение № 3340 от 13.04.2022 г. по гр. д. № 59581/2021 г. на Софийски районен съд „ПРОФИЛ ГРУП“ ЕООД е осъдено да заплати, на основание чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, на К. А. Г. сумата от 11 489 лв., представляваща стойността на разходите, нужни за отстраняването на недостатъци в СМР, изпълнени по Договор за изработка и монтаж на дограма от 25.02.2019 г. Осъдителният иск не е бил предявен като частичен.

Това решение е обжалвано от ответното дружество пред Софийския градски съд, който, след допуснати и приети заключения по СТЕ и допълнителна СТЕ, с определение, постановено в о. с. з. на 28.11.2025 г., по в. гр. д. № 7843/2022 г., е оставил искането на ищеца/въззиваем, направеното във въззивното производство, за допускане увеличение на размера на предявения иск от 11 489 лв. до 17 729.81 лв. без уважение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК.

С атакуваното с настоящата частна касационна жалба определение Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение на Софийски градски съд, приемайки, че разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК допуска изменение на размера на предявения иск, но само до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, докато в случая искането за допускане увеличаване размера на осъдителния иск е направено пред въззивната инстанция, поради което е недопустимо, до който правилен извод е достигнал и Софийският градски съд. Допълнително е изложил мотиви, че сочената от частния жалбоподател разпоредба на чл. 266, ал. 2 , т. 2 ГПК, която, при наличие на предпоставките за това, допуска само посочването на нови факти и доказателства пред въззивната инстанция, е неприложима при изменение на иска.

Определението, с което се отхвърля искане за увеличаване на цената на иск, който не е предявен като частичен, попада в категорията актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК (т. 7, б. „б“ от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, когато е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция – чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. второ ГПК, какъвто е и настоящият случай. Определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. второ ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване – Тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че частната касационна жалба срещу определение № 343/03.02.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 240/2026 г. на Софийски апелативен съд, следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.

Обстоятелството, че в атакуваното определение е посочено, че същото може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС, не може да създаде процесуални права за страната, тъй като необжалваемостта на съдебния акт произтича пряко от закона.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба, подадена от К. А. Г., срещу определение № 343/03.02.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 240/2026 г. на Софийски апелативен съд.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: