ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3039

София, 08.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 527/2026 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт С. Й.-Н., против въззивно решение № 545 от 11.11.2025 г. по в. гр. д. № 816/2025 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 192 от 16.06.2025 г. по гр. д. № 148/2023 г. на Районен съд – Костинброд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от ищцата А. П. Н. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК и е признато за установено в отношенията между страните, че тя не дължи на ответното дружество сумата 5521,63 лв., представляваща стойността на потребена, но неотчетена и неплатена електрическа енергия, за която е издадена фактура № [ЕГН] от 06.12.2022 г. по констативен протокол от 14.11.2022 г. по партида с абонатен № [ЕГН].

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от А. П. Н., [населено място], чрез адвокат П. Ц., с който се оспорват твърденията за наличие на основания за допускане на касационен контрол, а по същество и основателността на жалбата. Не се претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск относно дължимостта на сума по фактура № [ЕГН] от 06.12.2022 г., издадена след проверка, извършена от служители на ответното дружество на 14.11.2022 г., и преизчисляване на потребената от ищцата електрическа енергия. Съдът е посочил, че основният спор по делото е свързан с математически правилното извършване на преизчисляването на консумираната ел. енергия при спазване на методиката по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ в посочения във фактурата период. Съгласно посочената норма „при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.“. От приетата по делото техническа експертиза е установено, че в конкретния случай не е налице манипулация в електромера, а има външна манипулация, изразяваща се в монтажа на медна пластина /шунт/, паралелно на токовата намотка само на фаза „R“, водеща до непълно измерване на консумираната ел. енергия само на консуматорите, свързани към тази фаза, като изрично е посочено, че цялата консумирана ел. енергия от другите две фази – „S“ и „T“, се измерва при съответствие на класа на точност на електромера. Съдът е възприел извода на вещото лице, че направените изчисления в приложената фактура са на база 12 748 kWh, а е необходимо да бъдат на база непълното измерване само на фаза „R“, т. е на база 4 232 кWh. В тази връзка е направил извод, че стойността на направеното преизчисление следва да е в размер на 2 760, 81 лв., порпорционално на количеството енергия, като се е аргументирал, че разликата в начисленото количество електроенергия и съответно във фактурираната сума произтича от обстоятелството, че преизчислението неправилно е направено на база енергия преминала през трите фази, вместо въз основа на неизмерената от копроментирания проводник енергия, каквото е нормативното изискване на разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ. Съдът е допълнил, че изводът му е подкрепен и от останалите събрани по делото доказателства, включително свидетелските показания, според които измерването на електроенергията в другите две фази на електромера не е засегнато от променената схема.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Може ли при прилагане на нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, която гласи: „При промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници),свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване“, съдът да въвежда допълнителни изисквания към начина на изчисляване, непредвидени в текста на нормата, като въвежда изисквания към преизчислението да се съобразява броя на манипулираните фази /каквото изискване не е въведено в текста на чл. 50, ал. 2/?“.

2. „Следва ли когато се правят корекции по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, получената сума при преизчислението да не бъде фактурирана изцяло, а да се фактурира една трета от нея /както намира за правилно в случая съдът съгласно заключението на вещото лице/, като се има предвид, че процесното средство за търговско измерване /СТИ/ представлява трифазен електромер, при който една от трите фази са манипулирани?“;

3. „Допустимо ли е съдът да препише изводите на вещото лице за неправилното приложение на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ и по този начин да мотивира решението си?“.

Във връзка с първия въпрос се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По отношение на втория – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по третия – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допълнително се поддържа, че съдът е приложил нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ в смисъл, различен от вложения от законодателя, поради което постановеното решение е очевидно неправилно – самостоятелно основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, поради следните съображения:

Първите два въпроса преповтарят възраженията на ответното дружество, поддържани и в подадената въззивна жалба, които съдът е разгледал при решаването на спора по същество. В тази връзка същите изразяват собственото на касатора становище относно съдържанието на нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ и оплакване относно прилагането от въззивния съд. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Допълнително, нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ е достатъчно ясна, като не се сочи конкретна противоречива, погрешна или остаряла съдебна практика, на която съдът да се е позовал в тази връзка.

Третият въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване, доколкото не е разрешен в противоречие с посочената съдебна практика, постановена по приложението на чл. 202 ГПК. Съгласно нея съдът обсъжда заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. В конкретния случай съдът е приел, че експертизата се подкрепя и от свидетелските показания, както и от писмените доказателства по делото. Становището на касатора относно кредитирането на заключението и възприемането от страна на съда на изводите на вещото лице, не представлява самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, доколкото касае обосноваността на въззивното решение, относима към преценката на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.

Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 545 от 11.11.2025 г. по в. гр. д. № 816/2025 г. на Софийския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.