ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3033

София, 08.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов ч. гр. д. № 876/2026 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е частна касационна жалба на “Ерма 11“ ЕООД, [населено място], чрез адвокат О. Ш., против въззивно определение № 297 от 30.06.2025 г. по в. ч.гр. д. № 192/2025 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено определение № 2710 от 23.10.2024 г. по гр. д. № 791/2024 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното определение е върната подадената от жалбоподателя исковата молба и производството по делото е прекратено. В касационната жалба определението се оспорва като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано.

Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от И. Ш., със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат Д. Р., с който се оспорва наличието на сочените основания за допускане на касационното обжалване, а по същество и основателността на подадената частна касационна жалба. Не се претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от „Ерма 11“ ЕООД срещу И. Ш. искове за прогласяване на нищожността на предварителен договор от 17.05.2013 г. и на договор за заместване на страна от 18.07.2017 г., както и за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 164 000 евро по договор за заместване на страна от 18.07.2017 г., като вследствие на това бъдат обезсилени и издадените в полза на И. Ш. 13 броя заповеди за изпълнение и изпълнителни листове. Съдът е посочил, че ищецът като длъжник в заповедното производство разполага с регламентирани способи за защита, когато срещу него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, и е приел, че заявените претенции следва да се квалифицират по реда на чл. 424 ГПК. С определение № 2710 от 23.10.2024 г. по гр. д. № 791/2024 г. Окръжен съд - Бургас е прекратил производството като недопустимо поради неспазване на срока за предявяване на иска по чл. 424, ал. 2 ГПК и поради това, че уведомлението от „АКЛАДИ“ ООД от 20.05.2024 г. не може да се квалифицира като обстоятелство от съществено значение, което да обуслови допустимостта на иска.

За да потвърди прекратителното определение, въззивният съд е приел, че твърденията на ищеца за нередовност на връчването на заповедите за изпълнение, въз основа на които са издадени изпълнителните титули, послужили за образуване на производство за принудително изпълнение срещу него, са опровергани от представените към исковата молба съдебни актове, постановени в производства по чл. 423 ГПК, с които връчването на част от заповедите е прието за редовно. Приел е, че най-късната дата, на която на дружеството-ищец са станали известни обстоятелствата за издадени против него заповеди за изпълнение, е 14.02.2024 г., на която упълномощен от дружеството адвокат е подал молби по образуваните частни граждански дела, с които е поискал от заповедния съд да му бъде връчена съответната заповед, като същата да му бъде изпратена на посочен адрес. Оспорването на вземането по исков ред след влизане в сила на заповедите за изпълнение съгласно разпоредбите на чл. 424 ГПК е допустимо единствено при наличието на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника в срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК или с които не е могъл да се снабди в този срок. В тази връзка е прел, че от представеното с отговора на исковата молба решение на едноличния собственик на капитала на „ЕРМА 11“ ЕООД за заместване на „Аклади“ ООД по предварителния договор с И. Ш. е установено, че съществуването на процесните договори, от които произхожда вземането, за което са издадени заповедите за изпълнение, респ. изпълнителни листове, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 1763/2023 г. на ЧСИ Т. М., е било известно на дружеството много преди подаването на исковата молба. Допълнил е, че промените в персоналния състав на дружеството, по-конкретно смяната на управителя му, и незнанието на новоизбрания управител за поетите от дружеството задължения, не е основание за отпадането им.

В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси:

1. „Подлежат ли на доказване по същество надлежно изложени факти и твърдения в ИМ, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането в иск по чл. 424 от ГПК?“.

2. „Преценката, която съдът извършва за допустимостта на иск по чл. 424 ГПК, обхваща ли надлежно изложените факти в ИМ, или следва да бъде извършена самостоятелна преценка (без даване на възможност за доказване) по същество на доказателства, сочени като нови?“.

3. „Относимостта на соченото като ново обстоятелство или доказателство към иск по чл. 424 ГПК въпрос по допустимостта или по съществото на претенцията е?“.

4. „Дали соченото в исковата молба обстоятелство е новооткрито и дали попада в обсега на посочените в чл. 424 ГПК белези – определеност и установеност към конкретен времеви момент, както и дали съществува връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата, на които са изградени решаващите изводи за издаване на заповедта за изпълнение, е въпрос по същество или се отнася към редовността на исковата молба?“.

5. „Кои характеристики определят дали представени като нововъзникнали доказателства са от съществено значение за спора?“.

6. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички, събрани по делото, доказателства?“.

7. „Длъжен ли е въззивният съд да следи за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част?“.

Твърди се, че въпросите от първи до седми са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - като са цитирани и конкретни съдебни актове.

8. „В случай, че първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на иска без да бъдат дадени указания на ищеца да отстрани нередовностите, следва ли въззивният съд да върне делото на първоинстанционния съд с изрични указания?“.

9. „В случай, че производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска без първоинстанционният съд да е дал възможност на ищеца да отстрани нередовностите, въззивният съд като съд по същество може ли да даде указания на ищеца по чл. 129, ал. 2 ГПК?“.

10. „При предявени кумулативни искове по чл. 424 ГПК и по чл. 26 ЗЗД при прекратяване на иска по чл. 424 ГПК поради неспазен срок, следва ли съдът да разгледа предявения иск за нищожност на правните сделки?“.

Твърди се, че въпросите от осми до десети са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се още, че въззивното определение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС като общо основание за допускане на въззивното решение /определение/ до касационен контрол касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Въпросите от първи до пети касаят преценката на съда във връзка с допустимостта на предявения иск. Същите са относими, но по тях не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговор за въпросите е даден в т. 16 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са „от съществено значение“, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти. По същество преценката дали твърдените от ищеца факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити, е съобразяване на тяхната относимост към материалния спор. Аналогично на съобразяването дали поисканото доказателство в хода на процеса е относимо към релевантните за спора факти, тази преценка е начална и обуславя допустимостта на производството, а не е въпрос по същество. Въззивният съд не се е отклонил от даденото задължително тълкуване, като становището на касатора по правните му изводи не е основание за допускане на касационното обжалване.

Шестият въпрос е принципно относим към решаващата дейност на съда, но по него също не е налице противоречие с практиката на ВКС, съгласно която съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Според ТР №6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. №6/2017 г. на ОСГТК на ВКС обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно, Подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Видно от мотивите на съда същият е разгледал оплакванията на жалбоподателя и е изложил подробна аргументация защо счита, че предявеният иск по чл. 424 ГПК действително е недопустим.

Въпросите от седми до десети са неотносими към изводите на въззивния съд, доколкото връщането на исковата молба, респ. недопустимостта на иска, в конкретния случай не са обосновани от констатирани нередовности на исковата молба, а от изтичането на преклузивния срок по чл. 424 ГПК, както и от липсата на специфичните предпоставки за допустимостта на този иск, разгледани във връзка с първата група въпроси. Предвид липсата на общото основание за допускане на касационното обжалване, съдът не дължи проверка и на специфичното такова.

Определението не е и очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 297 от 30.06.2025 г. по в. ч.гр. д. № 192/2025 г. на Апелативен съд - Бургас.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.