решение по гр. д.№ 4442 от 2025 г. на ВКС, ГК, първо отделение

РЕШЕНИЕ

№ 344

гр.София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г. МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Ц. П. като взе предвид докладваното от съдия Т. Г. гр. д.N 4442 по описа за 2025 г., приема следното:

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от М. Х. И. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение рег.№ 13 от 19.01.2025 г. по гр. д.№ 423 от 2021 г. на Районен съд - Етрополе, първи граждански състав, постановено във втора фаза на съдебна делба, с което допуснатият до делба недвижим имот /къща с навес, със застроено и незастроено място, съставляващо имот с пл.№ *** с площ от 772 кв. м. по плана на [населено място], за който е отреден УПИ *** с площ от 770 кв. м. в кв. 90 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № РД-15-74 от 17.04.1997 г. и заповед № РД-15-124 от 22.04.1992 г. на Кмета на О. Е. е изнесен на публична продан.

В молбата за отмяна пълномощникът на молителката твърди, че са налице нови писмени доказателства от значение за делото /комбинирана скица от кадастрално заснемане с предложение за делба, архитектурно заснемане на имота с проект предложение за делба и обяснителна записка към този проект/, които не били взети предвид при решаване на делото. Счита, че тези доказателства са от съществено значение за делото, поради което моли влязлото в сила решение да бъде отменено.

В писмен отговор от 05.08.2025 г., становище от 05.02.2026г. и лично в проведеното открито съдебно заседание пълномощниците на ответниците по молбата за отмяна и ищци по делото Н. М. Х., М. К. К., В. Д. Ч., М. Р. К., Д. Х. К. и Р. Х. К.- адв.Д. и адв.Г. оспорват същата като недопустима и неоснователна. Възразяват срещу приемане на доказателствата, представени от молителката с молба от 08.01.2026 г. Считат, че тези доказателства не са нови и че не е имало пречка молителката да се снабди с тях преди приключване на делото, по което е постановено влязлото в сила решение.

Ответницата И. М. Х. не взема становище по молбата за отмяна.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основателността на подадената молба за отмяна приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са съществували преди влизане на решението в сила, но не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

В конкретния случай представените от молителката писмени доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК: Видно е, че се касае не за новооткрити, а за новосъздадени след влизане в сила на решението документи: решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 13.02.2025г., а представените от молителката писмени доказателства /комбинирана скица от кадастрално заснемане с предложение за делба, архитектурно заснемане на имота с предложение за делба и обяснителна записка към този проект/ са съставени по нейно искане най-рано на 21.02.2025 г. и 01.03.2025 г. Това се установява от представените от молителката фактура № 2000000072 от 21.02.2025 г. за заплащане на такса за изготвяне на предложение проект - част архитектурна за делба и квитанция - касов бон от 01.03.2025 г. за кадастрално заснемане на границите на имота. Освен това, доколкото тези писмени документи са били съставени и действията по кадастралното заснемане на имота са били извършени по искане на молителката, не може да се приеме, че тя не е могла да се снабди с тези документи преди приключване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира. Напротив, при проявена от нея добросъвестност, тя е можела да поиска от АГКК и да възложи на проектант съставянето на тези документи, след което да ги представи по делото на първоинстанционния съд, преди това дело да е приключило.

Независимо от гореизложеното, следва да се посочи, че представените от молителката писмени доказателства не са от съществено значение за делото - такова, че да биха могли да доведат до постановяване на различно решение. Видно от решението, чиято отмяна се претендира, с него е изнесен на публична продан допуснатият до делба имот / къща с навес, със застроено и незастроено място, съставляващо имот с пл.№ *** с площ от 772 кв. м. по плана на [населено място], за който е отреден УПИ *** с площ от 770 кв. м. в кв. 90 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № РД-15-74 от 17.04.1997 г. и заповед № РД-15-124 от 22.04.1992 г. на Кмета на О. Е. , поради неговата неподеляемост. Това решение би могло да бъде различно /за разпределение по реда на чл. 353 ГПК на допуснатия до делба имот, а не за изнасяне на имота на публична продан/, само ако се установи, че поземленият имот би могъл да се подели на толкова дяла /толкова самостоятелни УПИ с необходимите според ЗУТ минимални площи и лице/, колкото са били съделителите, между които е била допусната делбата. Представените по настоящото дело писмени доказателства не установяват възможност за разделяне на допуснатия до делба УПИ *** в кв. 90 по регулационния план на [населено място] нито на девет самостоятелни УПИ, колкото са съделителите, между които е била допусната делбата, нито на осем дяла, колкото са останали съделителите след смъртта на съделителката Р. С. К., настъпила във втората фаза на делбата: представените комбинирана скица от кадастрално заснемане с предложение за делба са за разделяне на УПИ *** в кв. 90 само на два дяла. Такова реално поделяне на делбения имот на девет или на осем самостоятелни УПИ не би могло да бъде извършено предвид правната недопустимост урегулиран поземлен имот с площ от 770 кв. м. /какъвто е делбеният имот/ да бъде разделен на девет или на осем самостоятелни УПИ, за които минималната изискуема съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1, ал. 3 и ал. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ площ е 240 кв. м.

Дори да се приеме, че е било допустимо делбата на поземления имот да се извърши чрез неговото разпределение по реда на чл. 353 ГПК на три дяла /за трите колена наследници на Х. Ц. К. и Н. П. К./, макар такова искане за възлагане в общи дялове съделителите да не са правили, отново представените от молителката доказателства не биха били от съществено значение за делото /не биха могли да доведат до постановяване на друго решение/, тъй като, както бе изложено и по-горе, те предвиждат разделяне на допуснатия до делба урегулиран поземлен имот /УПИ *** в кв. 90/ на два, а не на три УПИ. От тези писмени документи не се доказва и да е налице принципна възможност за разделяне на УПИ *** в кв. 90 на три самостоятелни УПИ, всеки един с минимално изискуемо лице съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ от 14 м.

Съдът би могъл да постанови решение за разпределение на делбения имот по реда на чл. 353 ГПК и ако изградената в имота жилищна сграда би могла да се раздели на девет реално обособени жилища /колкото са съделителите, между които е била допусната делбата/ или на осем самостоятелни жилища /колкото са останали съделителите след смъртта на съделителката Р. С. К., настъпила във втората фаза на делбата/ или на три жилища /колкото са колената наследници/, като в този случай дворното място би останало обща част на сградата-етажна собственост. Представените архитектурно заснемане на сградата и обяснителна записка обаче също не доказват, че това е възможно и правно допустимо. Те предлагат разделяне на сградата на два дяла съответно с площ от 22,01 кв. м. и 38,69 кв. м., всеки един от които обаче не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ за самостоятелно жилище.

Поради всичко гореизложено молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на оспорилите молбата за отмяна ответници направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 750 евро, съгласно представения списък за разноски и разписка.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. състав на първо отделение на Гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. Х. И. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение рег.№ 13 от 19.01.2025 г. по гр. д.№ 423 от 2021 г. на Районен съд - Етрополе, първи граждански състав, постановено във втора фаза на съдебна делба.

ОСЪЖДА М. Х. И. със съдебен адрес: [населено място], Софийска област, [улица], ет. 2, стая 4, чрез адв.Г. У., да заплати на Н. М. Х., М. К. К., В. Д. Ч., М. Р. К., Д. Х. К. и Р. Х. К., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.К. С.- Д., на основание чл. 78 ГПК общо сумата 750 евро /седемстотин и петдесет евро/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.