О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2659

София, 20.09. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.09.2023 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 3391/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Р. С. М. против въззивно решение № 62 от 29.03.2023 г. по в. гр. д. № 5/2023 г. на Окръжен съд - Силистра, с което е потвърдено решение № 471/03.08.2022г. по гр. д. № 529/2022г. на Районен съд – Силистра, с което е отхвърлен предявеният от Р. С. М. насрещен установителен иск за собственост; уважен е иск по чл.32, ал.2 ЗС и на основание чл. 30, ал.3 ЗС Р. С. М. е осъден да заплаща Ф. С. М. и Н. С. П. обезщетение за невъзможността им да ползват описаната в решението сграда в размер на по 25 лв. месечно, считано от влизане на решението в сила до настъпване на промяна в обстоятелствата.С касационната жалба е поискано на основание чл. 282, ал.2 ГПК да бъде спряно изпълнението на въззивното решение.

По искането по чл.282, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховни касационен съд, намира следното :

Разпоредбата на чл. 282, ал.1 ГПК предвижда възможност Върховният касационен съд да спре изпълнението на невлезли в сила въззивни решения, по които е подадена касационна жалба. Спиране на изпълнението може да бъде постановено само на въззивни решения, подлежащи на принудително изпълнение, а такива, съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК, са само осъдителните решения на въззивните съдилища.

В случая въззивното решение, с което е отхвърлен установителният иск за собственост не е осъдително по своя характер и съответно не подлежи на принудително изпълнение, предвид на което и искането по...