РЕШЕНИЕ

№ 271

гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Петя Колева

Членове:Пламен Дацов

Иван Стойчев

при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова

в присъствието на прокурора А. Б. Петрова

като разгледа докладваното от И. С. Н. дело за възобновяване ВКС № 20268002200324 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на защитника на осъдения Х. Б. – адвокат А. М. Д., за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 72/2015 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, приключило с влязла в сила присъда, с която съдът отменил частично присъда на СНС по НОХД № 1410/2014 г. в частта, с която подсъдимият бил осъден за престъпление по чл. 339, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като признал подсъдимия Б. за невиновен по това обвинение.

Изменил първоинстанционната присъда в частта относно осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „г“, пр. 5 от НК, като: отменил приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и вместо това определил първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание; приспаднал при изтърпяването му времето, в което по отношение на Б. била прилагана МНО „Задържане под стража“. Отменил приложението на чл. 23, ал. 1 от НК. В съдебно заседание пред ВКС защитникът пледира искането да бъде уважено.

Осъденият Б. поддържа казаното от неговия защитник.

Прокурорът счита, че в случая не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото подсъдимият е участвал лично в процеса до постановяване на първоинстанционната присъда, знаел е, че тя не е окончателна, но не е проявил активност да узнае дали е протестирана и съответно да организира защитата си във въззивното производство, поради което не са налице изискванията, предвидени от закона за възобновяване на делото.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери искането за основателно.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК предвижда по правило възобновяване на задочното производство, когато осъденият е заявил желание за повторно разглеждане на делото с негово участие в законния 6-месечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Предвижда и изключение от това правило. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1, изр. последно от НПК предвижда възможност искането да не бъде уважено, ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство обвиняемият се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК не може да бъде изпълнена или, след като е била изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини.

В конкретния случай няма съмнение, нито спор между страните, че процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК е била изпълнена по отношение на подсъдимия Б., и той е знаел за възможността делото да се разгледа и в негово отсъствие, ако не се яви в съдебно заседание без уважителни причини.

Спорен и решаващ за изхода на делото е въпросът дали неявяването му пред въззивния и касационния съд се дължи на причини, които не са уважителни.

Релевантни при този предмет на спора са следните установени по делото факти:

Пред първоинстанционния съд подсъдимият бил представляван от двама упълномощени защитници – адвокатите А. Ц. М. и И. В. С.. От представените от тях пълномощни се установява, че те са упълномощени да осъществяват защитата на Б. само пред първата съдебна инстанция. Първоинстанционното производство пред СНС е приключило в о. с.з. на 14.11.2014 г. с присъда, с която подсъдимият бил признат за виновен и по двете поддържани от прокуратурата обвинения по чл. 339 и по чл. 242 от НК, и му било определено общо наказание от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 5 години. В същото о. с.з. била отменена на основание чл. 309, ал. 2 от НПК и прилаганата спрямо подсъдимия МНО „Задържане под стража“. На същата дата, със заповед на заместник-директор на Дирекция „Миграция“ при МВР, на подсъдимия били наложени принудителни административни мерки „експулсиране“ и „забрана за влизане в РБ за срок от 5 години“. Видно от справка от същата дирекция, Б. е напуснал фактически РБ на 25.11.2014 г. през ГКПП „К. А. . На 23.02.2015 г. защитникът адв. М. приел от името на подсъдимия Б. връчения му от съдебен деловодител Р. Г. протест срещу присъдата, с превод на турски език, със задължението да го предаде на подсъдимия. В заседанието пред АСНС на 18.05.2015 г. защитниците заявили, че са се свързали с експулсирания подсъдим по телефона, съобщили са му за протеста и също по телефона са му разяснили неговото съдържание, уведомили са го и за датата на въззивното съдебно заседание. Съдът дал ход на делото, като приел, че липсват пречки за това, разгледал го и се оттеглил на тайно съвещание, при което взел решение при условията на чл. 316, вр. с чл. 302 от НПК да допусне въззивно съдебно следствие, като изиска от подсъдимия чрез неговите защитници да представи на съда характеристични данни за своята личност и имуществено състояние. Защитниците отново поели задължение да уведомят подсъдимия за датата на следващото о. с.з., както и за указанията на съда. Междувременно настъпила и законодателна промяна (ЗИДНПК, обн. в ДВ, бр. 42/09.06.2015 г., в сила от 13.06.2015 г.), по силата на която явяването на подсъдимия пред въззивния съд станало задължително. В тази връзка, по искане на АСНС, забраната за влизане на подсъдимия в РБ била отменена от компетентния административен орган. За това обстоятелство обаче, както и за датата на следващото с. з., подсъдимият бил уведомен отново единствено чрез адвокатите си. Така се стигнало и до последното о. с.з. пред въззивния съд на 18.09.2015 г., когато производството било разгледано в отсъствие на подсъдимия, като съдът приел, че са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК – подсъдимият се намира извън пределите на РБ, редовно е уведомен и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Производството пред ВКС било образувано по касационна жалба на адвокат М.; чрез него жалбата била връчена и на подсъдимия. Той се явил и в о. с.з. пред ВКС на 27.01.2016 г., за да заяви, че подсъдимият е уведомен за датата, но се страхува да дойде, а няма и пари.

Касационният състав приел, че няма пречки за разглеждане на делото, и го разгледал.

При тези факти настоящият касационен съдебен състав намира, че след датата 14.11.2014 г. нито едно от призоваванията на подсъдимия и връчванията на изпратените до него съобщения чрез адвокатите М. и С. не е било редовно. След тази дата, в която производството по НОХД № 1410/2014 г. е приключило, те не са имали качеството на защитници на подсъдимия Б. и произтичащото от него право да приемат от негово име съдебни книжа със задължението да му ги връчат. Ирелевантно за предмета на делото е дали те действително са провеждали с експулсирания подсъдим телефонни разговори, в т. ч. и с участието на назначените от съда преводачи, и дали вярно са предавали изявленията му. При липса на основания за съмнение в тяхната професионална добросъвестност, следва да се приеме, че те са били коректни в това отношение. Това обаче не променя факта, че не са били надлежно упълномощени, и действията и заявленията им пред съда не са могли да породят каквито и да било правни последици, обвързващи подсъдимия.

Иначе казано, причината за неявяването му пред съдилищата след 14.11.2014г. е била уважителна по смисъла на закона, тъй като той не е бил редовно уведомен нито за постъпилия протест, нито за последващото развитие.

Не може да бъде споделена тезата на прокурора, че подсъдимият е следвало активно да следи за евентуално постъпил протест и да организира защитата си, и след като не е сторил това, именно в тази му пасивност се състои неуважителната причина за неявяването му пред въззивната и касационната инстанции. Активното участие в процеса, своевременното информиране за неговия ход и упълномощаването на защитник са препоръчително процесуално поведение, което е от полза и за самия подсъдим, но не е процесуално задължение, от неизпълнението на което следват вредни за него правни последици. Пасивната позиция на подсъдимия не отменя задълженията на съдилищата за надлежното му уведомяване и връчване на съдебни книжа във всички случаи, когато законът го предвижда

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 72/2015 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд/закрит/.

Изпраща делото на Софийския апелативен съд за разглеждането му от стадия на въззивното производство.

Решението е окончателно.