ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1718

Гр. София, 10.06. 2026г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 897 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ “МЕТАЛИК -И. М. - Е. М.“, чрез процесуалния му пълномощник – адв. Ц. Б., срещу въззивното решение № 1364/03.12.2025г., постановено по в. гр. д. № 2677/2025г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която е отменено частично решение №1492/02.04.2025 г. по гр. дело № 5835/2022 г. на Пловдивския районен съд, и е признато за установено по иска по чл. 422 ГПК, че касаторът дължи на „ИНДЖОВСТРОЙ” ЕООД сумата от 17 278,32 лева - главница, представляваща неплатена част от фактура № [ЕГН]/26.02.2021г. за изпълнени строително-монтажни работи по договор за СМР от 16.09.2019г., приети с приемателен протокол № 2 от 26.02.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1084/2022г. по описа на РС - Пловдив.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се твърди, че има допуснати противоречия в диспозитива: отменителната част относно присъдената законна и мораторна лихва била идентичена с отхвърлителната в абзац трети. Касаторът изтъква, че обжалваният съдебен акт страда от противоречие между мотивите и диспозитива. Сочи, че Пловдивски окръжен съд не бил спазил задължителните указания, дадени от ВКС в трайната съдебна практика по идентични дела с предмет – намеса в договорните отношения на страните, уредили въпроса с разглеждането на спора само и единствено пред посочен от тях конкретен арбитраж. Твърди, че са присъдени вече платени суми. По изложените доводи...