ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1703
гр. София, 10.06.2026 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание пети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
З. Х.
изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 766 по описа за 2026г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ „Александровска” ЕАД, представлявано от юрк. И. А., срещу решение № 638 от 15.12.2025г. по в. т.д. № 590/2025г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е потвърдено решение № 689 от 19.05.2025г. по т. д. № 2534/2024г. на СГС, ТО, VI-3 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против НЗОК иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1, т. 15 ЗЗО за сумата 26 093,60 лева, представляваща незаплатена и дължима сума по Споразумение № РД-14-210 от 21.12.2022г. и фактура № [ЕГН] от 15.01.2020г., сключено във връзка със заповед № РД-Е 113-01-677 от 21.10.2019г. на управителя на НЗОК.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че в нарушение на задължението му по чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд не е подложил на самостоятелна съвкупна преценка всички доказателства по делото и доводите на ищеца, поддържани в процеса пред двете инстанции. Намира за необоснован извода на въззивния съд, че съгласно сключеното между страните споразумение дължимата сума е в размер на 136 908 лева, както и че съгласно нормата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС ДДС е включен в договорената цена. Сочи, че от съдържанието на заповед № РД-Е113-01-677/21.10.2019г. на НЗОК е видно, че от страна на НЗОК е било налице знание, че цената на лекарствения продукт е без включен ДДС и същият подлежи на заплащане отделно. Поддържа, че въззивният съд неправилно е анализирал чл. 45 ЗЗО, като е приел, че НЗОК следва да възстанови направения от болницата разход за конкретния лекарствен продукт и лечението с него, като дължи и заплатения от лечебното заведение ДДС, но само в случай, че той е включен в договорения размер. Сочи, че доколкото ЗЗО е специален по отношение на ЗДДС в случая не може да бъде приложена хипотезата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, тъй като чл. 45, ал. 1, т. 15 ЗЗО и чл. 39 от Наредба № 2 от 27.03.2019г. предвиждат заплащане в цялост на приложените лекарствени продукти и на извършеното лечение, стига да е спазена предвидената в Наредбата процедура. Поддържа, че въззивният съд не е отчел обстоятелството, че искането на болницата за заплащането на лекарствения продукт и на лечението на пациента следва да бъде изпълнено на база на представените от болницата документи – план-сметка за лечение, фактура № [ЕГН]/09.01.2020г. на „Софарма трейдинг” АД и фактура № [ЕГН]/15.01.2020г.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 131 от 14.08.2023г. по гр. д. № 769/2020г. на ВКС, IV г. о., решение № 14 от 03.05.2019г. по т. д. № 937/2018г. на ВКС, II т. о., решение № 28 от 06.03.2019г. по т. д. № 205/2018г. на ВКС, II т. о., решение № 45 от 05.03.2019г. по гр. д. № 1365/2018г. на ВКС, IV г. о., решение № 77 от 25.06.2019г. по гр. д. № 2332/2018г. на ВКС, II г. о., решение № 149 от 28.12.2017г. по т. д. № 1604/2016г. на ВКС, II т. о.
2. При изпълнение на изискванията, предвидени в чл. 39 от Наредба № 2 от 27.03.2019г. вр. чл. 45, ал. 1, т. 15 ЗЗО, има ли право НЗОК да заплати на лечебното заведение цена, по-ниска от стойността на проведеното лечение, респективно на вложения продукт? Касаторът твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Касаторът излага и доводи за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
О. Н. здравноосигурителна каса, представляван от гл. юрк. З. И., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол и излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Приел е за безспорно, че страните в производството са страни по представеното споразумение от 21.12.2022г. и съответно - че процесната заповед на управителя на НЗОК е издадена по реда и при условията на Наредба № 2 от 27.03.2019г., издадена е на основание чл. 45, ал. 9 ЗЗО и във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 15 ЗЗО, както и че във връзка с тях ответникът е извършил плащане за посочената в исковата молба сума от 139 737 лева. Приел е за безспорно и че лекарственият продукт е приложен на пациента, както и съответното лечение, т. е. ищецът действително е изпълнил дейностите, за които е поискано възстановяване на средствата от НЗОК; че лекарственият продукт е доставен от болничната аптека на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, като е начислен ДДС над стойността от 136 908 лева, който данък е съответно заплатен от лечебното заведение.
Въззивният съд е приел, че този разход по силата на цитираните законови и подзаконови норми представлява разход, който НЗОК следва да възстанови на лечебното заведение, но при определен ред и условия, в изпълнение на което е издадена и процесната заповед. Посочил е, че няма данни същата да е отменена при оспорване по реда на АПК. Взел е предвид, че според вещото лице по назначената ССчЕ се касае до освободена доставка по смисъла на чл. 39 ЗДДС, по която не се начислява или заплаща ДДС. Изложил е съображения, че на основание чл. 45 ЗЗО НЗОК следва да възстанови направения от лечебното заведение и признат разход за конкретния лекарствен продукт и лечението с него, като тя дължи да плати и заплатения от лечебното заведение ДДС, но само в случай, че то е включено в договорения размер. Посочил е, че според императивната разпоредба на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Намерил е, че в настоящия случай волята на страните в споразумението е ясна и конкретна – същите са посочили, че се дължи сума в размер на 136 908 лева, без изрично да е упоменато дали в този размер е включен или не ДДС, а освен това е записано, че основание за сключване на споразумението е разпоредбата на чл. 268, т. 3 АПК, както и заповедта от 21.10.2019г. и писмо на ищеца от 05.12.2022г. Намерил е, че волята на страните е ясна и конкретна, че в подлежащата на заплащане/възстановяване сума от НЗОК в размер на 139 737 лева се включва стойността на лекарствения продукт от 136 908 лева и лечението с този лекарствен продукт в размер на 2 829 лева. Изтъкнал е, че тъй като споразумението е подписано освен от законните представители на двете страни, също и от главните им счетоводители, е изключен извод да е допусната поддържаната от жалбоподателя „техническа грешка“ както в споразумението, така и в заповедта на управителя на НЗОК. Приел е, че макар болницата да е представила на НЗОК всички отчетни документи, необходими за заплащане на приложения лекарствен продукт - фактура №0200015 825/15.01.2020г. на обща стойност 165 830.60 лева, в която са включени двете дължими от НЗОК суми за лечението на пациента - 164 289.60 лева - стойност на лекарствения продукт с ДДС и 1 541 лева - лечение съгласно изготвена план-сметка, НЗОК няма основание и задължение да заплати по-голяма сума от тази, уговорена в споразумението и заповедта, на чието основание е издадена. Изтъкнал е, че реално плащане по споразумението и фактурата от страна на НЗОК е извършено на 29.12.2022г., непосредствено след подписването на процесното споразумение, който факт не е спорен между страните, с което НЗОК е изпълнила задължението си по чл. 45, ал. 1, т. 15 от ЗЗО, респ. чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба №2/2019г. да заплати на болницата лекарствения продукт, приложен за лечението на нейния пациент, както и стойността на проведеното лечение така, както е уговорено между страните.
Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос се отнася до правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото и при съобразяване разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС може да бъде уточнен по следния начин: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?“. Този въпрос е релевантен, тъй като се явява обуславящ изводите на въззивния съд, поради което осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Във връзка с приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55 от 03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 263 от 24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай касаторът е обосновал довода си за допускане на касационен контрол по поставения въпрос с твърдение, че въззивният съд не е подложил на съвкупен анариз всички доказателства по делото поотделно и в тяхната логична свързаност и не се е произнесъл по доводите му, че ЗЗО е специален по отношение на ЗДДС, поради което при установеното в процеса спазване на изискванията на Наредба № 2 от 27.03.2019г. на лечебното заведение следва да се възстанови направеният и признат разход за лекарствения продукт, както и не е формирал собствен правен извод дали е налице допусната „техническа грешка” при изписване на дължимата за плащане сума, като се вземе предвид посоченото основание за издаване на заповед № РД-Е113-01-677/21.10.2019г. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение, намира, че решението следва да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с формираната практика на ВКС.
Вторият материалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обсъждан от въззивния съд, във връзка с което е поставен първият процесуалноправен въпрос, обусловил допускане на касационен контрол.
Допускането на касационно обжалване по формулирания въпрос изключва необходимостта от обсъждане на твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 266,83 евро с левова равностойност 521,87 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 638 от 15.12.2025г. по в. т.д. № 590/2025г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
УКАЗВА на касатора УМБАЛ „Александровска” ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 266,83 евро с левова равностойност 521,87 лева, като при неизпълнение на указанието в срок производството по жалбата му ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: