О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3634
[населено място] 19.12.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, първо търговско отделение, пети състав, в закрито заседание на четвърти декември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Р. Б. търговско дело № 1582 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от особения представител на ответника В. П. – адв. Д. П. против определение № 1252/11.05.2025г. по гр. д.№ 656/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба на същия, по реда на чл. 248 ГПК, за изменение размера на определеното на същия възнаграждение за процесуално представителство на страната във въззивна инстанция от 500 лева, завишавайки го до справедлив и достоен за положения труд размер от 4 871,73 лева. Изложени са доводи, че така определеното възнаграждение не е съобразено с размерите по Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, в частност - по чл. 7, ал. 2, т. 4, съобразно защитавания материален интерес в конкретния случай – 52 771 лева. Размер от 4 871,73 лева би отговорил и на фактическата и правна сложност на делото: участие в открито заседание, представяне на доказателства и оспорване на такива, подадени множество молби и извършени справки в деловодството на съда и в ЕПЕП, „ множество процесуални и фактически действия в изпълнение задълженията на особения представител „ / неконкретизирани /. Според молителя, решение по дело С – 438/22 на СЕС не следва да се разбира като забрана да бъде присъждано справедливо и достойно възнаграждение, само защото би съвпаднало или надхвърлило по размер определените в Наредбата размери. Съдът е препратил към мотивите си в определение от 19.12.2024г., в които размерът на възнаграждението е обоснован с довода за „преповтаряне на застъпена теза„ , т. е. с идентичност в осъществяваната защита спрямо тази в предходната инстанция, в която е присъдено 5 пъти по-високо възнаграждение. Напълно естествено е, според адв. П., съдържанието на защитата във въззивна инстанция да дублира тази в първоинстанционното производство, макар тази преценка на съда да е невярна, предвид въведените въззивни доводи по материалноправните и процесуални пороци на първоинстанционното решение. Несъстоятелен, според молителя, е и аргумента за липса на основание да се завиши възнаграждението за въззивна инстанция, защото е присъдено достатъчно по размер в първата, доколкото адвокатския труд се оценява и заплаща за всяка инстанция поотделно. Неотносими са и доводи, че в крайна сметка присъденото на особения представител възнаграждение, заплатено от ищеца, би било понесено от представлявания, осъждайки го с крайния съдебен акт във всяка инстанция.
Ответната страна – ЗАД „ОЗК Застраховане„АД – оспорва допустимостта на частната жалба предвид следното: С атакуваното определение е потвърдено определение № 3296/19.12.2024г., с което е определено възнаграждение за особения представител на ответника, в размер на 500 лева и указано заплащането му от ищеца. Срещу последното адв. П. е депозирал както молба, по реда на чл. 248 ГПК, така и частна жалба вх. № 1237/17.01.2025г., която е била администрирана и поради което подаването на втора, идентична частна жалба, според ищеца, е недопустимо. В евентуалност оспорва основателността на частната жалба, като намира, че размера на възнаграждението естествено следва да бъде занижен, предвид неуспеха на въззивното обжалване. Определеното възнаграждение от 500 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото, на защитавания материален интерес и на действително положените от особения представител труд и усилия. Разглеждането на спора във въззивна инстанция е приключило в едно заседание, не са събирани доказателства, а въззивните доводи почти дословно повтарят съдържанието на отговора на исковата молба. Наличието на напълно необосновани въззивни доводи, според ищеца навежда на съмнение, че осъществяваната защита не е в интерес на представлявания, а начин за реализиране на допълнителен доход, в негов ущърб.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по същата, настоящият състав съобрази следното :
С определение № 3296/19.12.2024г. по гр. д.№ 656/2024 г. на Софийски апелативен съд е определено възнаграждение за особения представител на ответника В. П. – адв. Д. П. в размер на 500 лева и указано внасянето му от ищеца – ЗАД „ОЗК Застраховане„АД. Съдът е посочил, че този размер кореспондира на фактическата и правна сложност на спора във въззивна инстанция / вида, естеството и обема на осъщественото представителство – подаване на въззивна жалба, преповтаряща вече застъпена в рамките на първоинстанционното производство защитна теза и явяване в едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства /. Аргументирал се е и с най-новата практика на СЕС / очевидно визирайки решение по дело С – 438/ 22 /, която допуска определяне на възнаграждение и под минималните размери в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / заглавие изменено, обн. ДВ бр. 14 от 2025г./. Позовал се е на вече получено от особения представител възнаграждение в значителен размер, за идентична по съдържание защита в първоинстанционното производство. Счел е за нужно да се съобрази и обстоятелството, че така определения хонорар в крайна сметка рефлектира в правната сфера на представлявания.
С решение № 1/02.01.2025г. по въззивното дело, потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд е осъдил В. П. да възмезди на ищеца понесени разноски за въззивното производство, включващи и платено възнаграждение за особения представител, в размер на 500 лева.
Срещу така постановеното определение от 19.12.2024г. е депозирана молба вх. № 1238/17.01.2025г. и частна жалба вх. № 1237/17.01.2025 г.. Последната е администрирана и по нея е образувано ч. т.д. № 341/2025г. на І т. о. на ВКС. Последното е приключило с определение № 838/13.03.2025г., с което касационният състав е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като определение № 3296/19.12.2024г. по гр. д.№ 656/2024г. на САС не подлежи на самостоятелно обжалване, а на изменение от постановилия го съд, по реда на чл. 248 ГПК и само в случай, че исканото изменение бъде оставено без уважение - на инстанционен контрол, какъвто предмет има настоящата частна жалба. Следователно, възражението за недопустимост на частната жалба е неоснователно: не се обжалва определение № 3296/19.12.2024г., нито е налице висящо производство по обжалване на същото, от което би могъл да се очаква резултат по спор, идентичен с настоящия, а се обжалва съдебния акт за оставяне без уважение молбата на особения представител на ответника, за изменението му по реда на чл. 248 ГПК.
Частната жалба е частично основателна.
Неправилно въззивният съд е споделил за критерий, при определяне на размера на възнаграждението на особения представител във въззивното производство, определения и изплатен хонорар за защита на ответника в първоинстанционното производство – 2 110,47 лева, спрямо който размер, впрочем, ищецът не е въвеждал възражение за прекомерност, т. е. е възприет като адекватен на осъществяваната в тази инстанция защита. Съобразяването на такъв критерий би означавало да се допусне ревизия на вече определеното възнаграждение за предходна инстанция, въпреки липсата на своевременно възражение за прекомерност, практически съобразявайки част от същото, като авансово предплатено за защита във въззивното производство.
Несъстоятелно е споделено, като критерий за размера, и обстоятелството, че на практика увеличаването му рефлектира в правната сфера на представлявания, с осъждането му да възмезди заплатения от ищеца депозит. Няма правно и логично основание защитаваният от особен представител, само поради тази причина, да бъде щаден от разноски, чието възмездяване в полза на противната страна е последица единствено от изхода на спора.
Правилни са съображенията, че критерий за определяне на възнаграждението са защитавания материален интерес – 52 681,65 лева в случая, както и фактическата и правна сложност на спора. Извън съобразените, изрично описани от въззивния съд фактически действия, които не са чрезвичайни по съдържание и затруднителност за особения представител, от значение е, че разрешаването на спора е било значително облекчено, предвид правните последици от приложението на чл. 300 ГПК и чл. 223, ал. 1 ГПК, както и поради наличието на задължителна, както и непротиворечива казуална практика по част от защитните доводи на ответника, макар оспорвана от особения му представител. За определяне размера на дължимото възнаграждение, обаче, е недопустимо обсъждане качеството на осъществяваната защита. Недопустимо е и съобразяването на крайния резултат от същата – негативен за ответника, какъвто довод навежда ищецът. Противното би означавало, при уважаване на иск срещу представлявания от особен представител, последният да би бил напълно лишен от възнаграждение, каквото, при процесуално представителство по договор между представяван и представител, винаги би било дължимо. Крайният резултат е съобразим при възмездяването на разноски, присъждани в тежест на представлявания, а не на представляващия го.
Ползвайки единствено като ориентир размерите по Наредба № 1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно решение на СЕС по дело С – 438/22, наред с горните съображения, за неотносимост на част от обсъдените от въззивния съд критерии, но и предвид релевантността на други обстоятелства, в полза на занижен размер на възнаграждението, а от друга страна, че въззивното производство предполага специфика, с която изготвянето на въззивната жалба е формално съобразено, независимо от факта на преповтаряне защитни тези от първоинстанционното производство, настоящият състав намира, че справедливо, за положения от особения представител труд, е възнаграждение в общ размер от 1 000 лева.
С оглед горното, следва да се отмени атакуваното определение, като се допусне изменение на определение № 3296/19.12.2024г. по гр. д.№ 656/2024г. на Софийски апелативен съд, с определяне на на допълнително адвокатско възнаграждение от 500 лева. Предвид приключването на спора с постановеното въззивно решение, влязло в сила поради недопуснато касационно обжалване с определение по т. д.№ 1584/2025г. на настоящия състав, допълнителното възнаграждение ще следва да бъде събрано, като депозит и изплатено на особения представител от въззивния съд, който дължи и окончателно определение по възмездяването на допълнително платения от ищеца хонорар.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ определение № 1252/11.05.2025г. по гр. д.№ 656/2024г. на Софийски апелативен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определение № 3296/19.12.2024г. по гр. д. № 656/2024г. на Софийски апелативен съд, като вместо 500 лева адвокатско възнаграждение за особения представител на ответника В. П. - адв. Д. П. за осъществено процесуално представителство във въззивна инстанция, ОПРЕДЕЛЯ дължимо адвокатско възнаграждение от 1 000 лева.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд, за изпълнение на дадените по-горе указания, във връзка с допълнително присъденото възнаграждение на особения представител.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: