ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1698
гр. София, 10.06.2026 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 1408 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото[Фирма 3] против решение № 293/07.11.2024г. и допълнително постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение № 38/05.02.2025г./ по в. гр. д. № 5/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което, след отмяна на решение № 458/30.10.2023г. по търг. дело № 472/22г. на Окръжен съд – Варна е уважен предявеният от „А. Б. ЕООД осъдителен иск срещу „Е. П. ЕАД за сумата от 76 658.27 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за поръчка № ЕЛ-АУ-01 от 06.11.2018г. по фактура № 1 от 03.06.2019г., предявен като частичен иск, и за сумата от 23 341.73 лева, представляваща обезщетение за вреди от забава върху претендираната с иска главница от 76 658.27 лева за периода от 10.06.2019г. до 10.06.2022г., предявен като частичен, както и за законната лихва върху сумата 76 658.27 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 07.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че никога не е възлагал извършването на каквито и да било действия на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД във връзка с придобиване на имотите, описани в представения по делото договор за поръчка № ЕЛ-АУ-01/2018г. от 06.11.2018г. Отделно от това на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД никога не са делегирани под каквато и да е форма правомощия за извършване на фактически и правни действия по договор за поръчка и на практика не са извършвани в полза на ответника такива. Касаторът се позовава на воденото предходно производство по молба на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „ЕЛМОН ПРОПЪРТИС“ ЕАД, приключило с влязло в сила решение, с която молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена. Решаващият състав е посочил, че по делото не се установява осъществяването от молителя на дейностите по изпълнение на договора за поръчка, като са налице данни за придобиване на имота от длъжника в проведено изпълнително производство без връзка с тази сделка и то за сума, която е много по - ниска от стойността на твърдяната поръчка, за което несъответствие липсва обяснение. Жалбоподателят не споделя извода на въззивния състав, че е неотносимо към настоящето производство заведеното и прекратено производство по обусловения от несъстоятелността иск за установяване на несъществуване на вземането на ,АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по реда на чл. 694 от ТЗ с всички направени по него възражения на страните. Неправилно въззивният съд не е кредитирал и не е коментирал изготвената ССчЕ - установеното, че в счетоводството на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не може да се съпостави отразения приход от фактура № 1 с кореспондиращи разходи, установеното нарушение на данъчното законодателство от страна на изпълнителя „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, тъй като след издаването на фактура № 1 от 03.06.2019г. се преминава прага за регистрация по ДДС, а няма подадено заявление за регистрация по ДДС. Сочи се за безспорно установено, че процесната фактура не е отразена в счетоводните регистри и на „ЕЛМОН ПРОПЪРТИС“ ЕАД, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките - декларации по ЗДДС и по нея касаторът не е ползван данъчен кредит от задължената страна. В тази връзка се позовава на константната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, относно доказателственото значение фактурите след тяхното осчетоводяване - решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II ТО, решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II ТО, решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I ТО, решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II ТО, решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 198/13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 121/21.07.2016 г. по т. д. № 3210/2015 г. на I ТО, решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, I ТО; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II ТО; решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II ТО и др. В заключение се поддържа, че от изложените обстоятелства се доказва липсата на знание от страна на дружеството за сключването на процесния договор за поръчка и поетите по него задължения, поради което дружеството не е оспорвало размера на претендираното възнаграждение, тъй като оспорва действителността на процесния договор, като поддържа аргументите си, че същият е антидатиран и подписан от лице без представителна власт. Твърди се и наличието на свързаност между Ц. Б. и действителния собственик на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - М. К.. Посочва се, че Б. участва в борда на директорите на множество дружества, които пряко или косвено са свързани с лицето М. К.. Същата е съставител на ГФО на дружества, собственост на К., което поражда у касатора основателно съмнение за абсолютна симулативна сделка, с която се цели признаване на несъществуващо задължение и валидирането му. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред всички съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл. 280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендират се направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предявени са осъдителни искове от „А. Б. ЕООД срещу „Е. П. ЕАД за сумата от 76 658.27 лева, претендирана като неплатено възнаграждение по договор за поръчка № ЕЛ-АУ-01 от 06.11.2018г. по фактура № 1 от 03.06.2019г., предявен като частичен и за сумата от 23 341.73 лева, претендирана като обезщетение за забава върху претендираната с иска главница от 76 658.27 лева за периода от 10.06.2019г. до 10.06.2022г., предявен като частичен.
За да отхвърли иска, окръжният състав е достигнал до извода, че от страна на „А. Б. ЕООД не са извършвани правни и фактически действия за придобиване на имота, т. е не е налице реално изпълнение по договора, което да предпостави получаване на уговореното възнаграждение. От анализа на събраните доказателства първоинстанционният съд е намерил, че договорът е валиден и не е подписан от лице без представителна власт. От друга страна, е намерил за опроверган като доказателство подписаният приемо -предавателен протокол за приемане на извършените действия по поръчката от 03.06.2019г.
Въззивният състав е приел за ирелевантно към настоящото производство воденото предходно производство по молба на „А. Б. ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Е. П. ЕАД, приключило с влязло в сила решение, с която молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена. В мотивната си част е изложил съображения, че решението по молба за откриване на производство по несъстоятелност не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на твърдяното в молбата на кредитора вземане срещу длъжника, което в случая е било отхвърлено. Намерил е за неотносимо към настоящето производство и заведеното и прекратено производство по обусловения от несъстоятелността иск за установяване на несъществуване на вземането на „А. Б. ЕООД по реда на чл. 694 ТЗ с всички направени по него възражения на страните.
Като доказателство по делото е възприет писмен договор за поръчка ЕЛ-АУ-01/2018 от 06.11.2018г. сключен между страните по делото, по силата на който „А. Б. ЕООД като изпълнител е поело задължението да извърши дейности, необходими за бизнес дейността на „Е. П. ЕАД, както следва: да извърши всички необходими фактически и правни действия от името и за сметка на възложителя за придобиване от негова страна на правото на собственост върху конкретно описан недвижим имот, находящ се в землището на кв.Виница, като всички разходи по придобиването не следва да надвишават сумата от 330 110 лева. Договорът е със срок на действие до 31.12.2019г. Уговорено е възнаграждение за изпълнение на предмета на договора в размер на разликата от действително сторените от поръчителя разходи за придобиване на имота и сумата 330 110 евро, но не повече от 255 110 евро в левова равностойност.
Възприет е подписан между страните по делото протокол за приемане на извършени дейности по договор за поръчка ЕЛ-АУ-01/2018г. от 03.06.2019г. В протокола страните са приели за установено, че изпълнителят е изпълнил изцяло задълженията си по договора за поръчка относно имот, находящ се в кв.Виница, както и че разходите за придобиване на същия са в общ размер на 144 817.38 лева, а дължимото възнаграждение съобразно уговорката е в размер на сумата 255 110 евро в левова равностойност. За договореното възнаграждение е издадена фактура № 1 от 03.06.2019г., подписана от страните.
Апелативният състав е кредитирал приетата от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която: Издадената фактура № 1от 03.06.2019г. е осчетоводена през 2019г. в счетоводството на изпълнителя по сметка клиенти, партида „Е. П. ЕАД срещу кредитиране на сметка приходи от продажба на услуги, прихода от осчетоводената фактура е включен в съставения от дружеството Отчет за всеобхватния доход за 2019г., приходът е деклариран в ГДД по чл. 92 от ЗКПО 2019г., подадена в НАП, съответно е начислен и дължим корпоративен данък. В счетоводството на поръчителя „Е. П. ЕАД по представената оборотна ведомост за периода 2019г. експертизата не е установила осчетоводяване на процесната фактура, в подаденият ОПР няма осчетоводяване на разход по фактурата, в пасива на баланса няма осчетоводено задължение към „А. Б. ЕООД. Експертът по данни съобразно данни в счетоводството на „А. Б. ЕООД не може да съпостави отразения приход от фактура № 1 с кореспондиращи разходи. Установено е също така на нарушение на данъчното законодателство от страна на изпълнителя „А. Б. ЕООД, тъй като след издаването на фактура № 1 от 03.06.2019г. се преминава прага за регистрация по ДДС, а няма подадено заявление за регистрация по ДДС.
Не е спорно че изпълнителен директор и представляващ „Е. П. ЕАД до 17.07.2019г. е Ц. Ц. Б., подписала договора, протокола за приемане на работата и фактурата от името на дружеството възложител.
Съставът на въззивния съд е намерил за недоказани и неоснователни възражения, че договорът е антидатиран, подписан е от Ц. Б. в качеството си на изпълнителен директор след освобождаването и, както и че същият е подписан без валидно взето решение от СД на дружеството с оглед неговата цена. В тази връзка е констатирал, че няма ангажирани по делото доказателства, установяващи по несъмнен начин по-късното съставяне на договора, след датата 17.07.2019г. Възложил е в тежест на „Е. П. ЕАД установяването на факта, че договорът, както и последвалите го протокол за приемане и фактура са подписани след дата на освобождаването на Б. като изпълнителен директор, което трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. В този смисъл цитира решение № 60256 от 07.03.2022г. на ВКС по гр. д.№ 3590/20г., IV г. о. В мотивната си част е посочил, че възложителят „Е. П. ЕАД не може да се позовава на изгодни факти от своето счетоводство, а именно невключване на издадената при изпълнение на договора фактура за дължимо възнаграждение в счетоводство. Също така установеното нарушение на данъчното законодателство от страна на изпълнителя „А. Б. ЕООД, след издаване на фактура № 1 от 03.06.2019г., с която преминава прага за регистрация по ДДС, за подаване на заявление за регистрация по ДДС също не може да доведе до извод за съставяне на документа след посочената в него дата.
Решаващият състав е намерил за неоснователно и възражението, че договорът е недействителен поради липса на валидно решение на СД на „Е. П. ЕАД. Възприел е представеният протокол от заседание на СД от 05.11.2018г., на което е взето решение за сключване на процесния договор при посочени параметри и изпълнителният директор е овластен да го сключи. В протоколът е посочено, че на заседанието са участвали и тримата, вписани към този момент членове на СД, че тримата са гласували за предложението и то е взето единодушно. Протоколът от заседанието обаче е подписан от двама от тримата членове, като не е подписан от Ж. Ж.. Съдът е съобразил, че нормата на чл. 239 ТЗ изисква подписване на протокола за решението на СД от всички присъстващи членове, с посочване как е гласувал всеки от тях. Също така е отчел, че в чл. 236, ал. 1 ТЗ е предвидена възможност устава на дружеството да съдържа разпоредба, според която определени сделки се сключват след предварително единодушно решение на съвета на директорите, като не е спорно че конкретният договор е сред тях. Въпреки гореприетото, съдът е приел, че посоченото ограничение не може да засяга правата на третите лица. В тази връзка се е позовал на чл. 236, ал. 4 ТЗ, че сделка, сключена в нарушение на ал. 1 - 3 е действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството на причинените вреди. В заключение е достигнал до извада, че сключеният договор е действителен по отношение на третите лица, каквото е „А. Б. ЕООД, дори ако е имало ограничение в представителната власт на съвета на директорите, на управителния съвет и на овластените от тях лица.
Апелативният състав е определил за спорно по делото извършването на действия от страна на изпълнителя за придобиване на имота.
За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение и да уважи предявения осъдителен иск, въззивният състав е намерил, че е налице извънсъдебно признание от възложителя, че предметът на договора за поръчка е изпълнен от изпълнителя и договореното възнаграждение е дължимо. В мотивната си част се е позовал на представения по делото протокол от 03.06.2019г. за изпълнението на поетото задължение от страна на изпълнителя, в който фактът на изпълнение е изрично признат от представляващия поръчителя към този момент Б.. Същевременно съдът е кредитирал събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетеля М. И. К., който е действителният собственик на капитала на „А. Б. ЕООД. Констатирал е, че неговите показания кореспондират на представените и приети по делото доказателства - електронна кореспонденция между него и служител в „А. Б. , договор за цесия, постановление за възлагане на недвижим имот. От съвкупния анализ на представените писмени документи и гласните доказателства на свидетеля К., съставът на въззивния съд е приел за установено, че имотът, за който възложителят следва да съдейства за придобиването му, е бил собственост на друго дружество - „С. България“ АД, към момента в несъстоятелност, чийто собственик и изпълнителен директор е бил свидетелят К., и е бил ипотекиран пред „А. Б. АД за дълг на трето лице към банката, като е било пристъпено към изпълнение върху имота. Намерил е, че именно посредством действията на К. и на упълномощен от негови дружества адвокат - преговори с представители на банката, както и други административни действия, придобиването на собствеността върху ипотекирания имот е осъществено посредством придобиване на вземането на банката - ипотекарен кредитор и участие в публична продан като взискател от страна на „Е. П. ЕАД и възлагане на имота на взискателя. Макар и конкретните действия по упълномощаване на адвокати, снабдяване с документи и други да не са установени, е намерил за установен по делото крайният резултатът - придобиването на собствеността върху имота от страна на „Е. П. ЕАД, както и съдействието на свидетеля К. за това. Съдът е намерил, че не е налице противоречие между показанията на свидетеля и кореспонденцията с банката с оглед установената дата на кореспонденцията и регистрацията на „Е. П. ЕАД на 16.10.2018г. Действително, учредителният протокол за акционерното дружество е от дата 27.09.2018г., посочена в приложения към заявлението за първоначална регистрация протокол, а кореспонденцията е от края на м. август 2018г. Тъй като регистрацията на акционерното дружество е процес, е счел, че първоначалните разговори водени от името на собственика на имота не променят извода за съдействие на свидетеля К. за освобождаване на имота от тежест и придобиването му от „Е. П. ЕАД.
За да уважи предявеният иск по размер, съдът е констатирал, че спор между страните по делото по отношение на договорения размер на възнаграждението, дължимо при изпълнение на възложената работа, няма, изрично възражение срещу претендирания размер няма направено.
В заключение въззивният съд е намерил, че по делото е доказано сключването на договор за поръчка и изпълнен резултат на договореното между страните, поради което и възнаграждението на изпълнителя е дължимо.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Наличието на водено предходно производство - за откриване на производство по несъстоятелност, приключило с влязло в сила решение, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена с мотиви, че молителят не е кредитор по търговска сделка ирелевантно ли е към заведен последващ правен спор, имащ за страни същите кредитор и длъжник?; 2/ Ако след установено неоснователното иницииране на производство по несъстоятелност, същият кредитор заведе нова искова претенция относно същите процесен договор и фактура, не е ли налице идентичност в предмета и не следва ли производството да бъде прекратено, тъй като по същество се иска пререшаване на правния спор?; 3/ Установяването в предходно производство * за откриване на производство по несъстоятелност на оспорване на процесен договор по реда на чл. 301 ТЗ и липсата на валидно взето решение на Съвета на директорите за сключване на договор, следва ли да се кредитират в друго съдебно производство, имащо за предмет същия договор?; 4/ Нищожен ли е договор подписан от изпълнителен директор на акционерно дружество без валидно взето решение на Съвета на директорите, щом в устава на акционерното дружество има изискване вземане на единодушно решение от Съвета на Директорите за сключване на сделки над определена стойност?; 5/ По какъв начин и с какви доказателствени средства акционерно дружество, оспорващо дата на съставяне на договор, следва да оспори и да докаже антидатирането на договор, съставен след прекратяване на представителното правоотношение с негов бивш органен представител?; 6/ Позоваването на протокол от събрание на Съвета на Директорите, в който липсва подпис на член на Съвета на директорите в нарушение на изискването на чл. 239 от ТЗ, следва ли да се кредитира от съда?; 7/ Извършените действия от изпълнителен директор на акционерно дружество без да има делегирани правомощия, при отправено възражение от страна на дружеството, че не признава сключването на процесен договор, следва ли да ангажират дружеството ?; 8/ Може ли да се признае качество „кредитор по търговска сделка“, ако длъжникът не е осчетоводил задължението, от което произтича вземането на кредитора, нито го е декларирал в дневниците си и не е ползван данъчен кредит?; 9/ При установяване, че издадена фактура към процесен договор, която не е отразена в счетоводството на ответника — въложител, не е включена в дневника за покупките по ДДС и не е ползван данъчен кредит по нея не обосновават и доказват ли извода ли, че ответника не признава съществуването на задължения по нея и не знае за нейното съществуване? Предвид твърденията на въззивния съд, че възложителят не може да се позовава на изгодни факти от своето счетоводство, по какъв друг начин ответника може да докаже, че не е знаел за съществуването й ?; 10/ Предвид липсата на доказателства в счетоводството на ищец ‘ изпълнител за извършени разходи за осъществена дейност по процесен договор за поръчка, приемането единствено на свидетелски показания за осъществяване на действия от „трето лице-действителен собственик“ не вписан като такъв по партида на юридическо лице, следва ли да се кредитират от съда и единствено въз основа на тях да се обоснове извод за извършвани от юридическото лице дейности?; 11/ Каква е доказателствената сила и следва ли съдът да кредитира представени по делото неподписан частен документ /меморандум от 12.07.2018г. - преди учредяване на дружество/ и частен документ, подписан от неучастващи в производството страни / допълнение № 1 от 03.04.2019г. към меморандум/?; 12/ Следва ли съдът в доклада по делото при разпределяне на доказателствената тежест изрично да укаже на страните, че следва да представят доказателствата извършване на разходи при изпълняване на договор за поръчка?; 13/ В случай, че е налице кредитирана от съда съдебно-счетоводно експертиза, в която се установява, че изпълнителят-юридическо лице по Договор за поръчка не е осъществил никакви разходи за изпълнението му при посочване, че ще се извършват правни и фактически действия за придобиването на имот, каква следва да е доказателствената и тежест? Какви следва да са правните и фактически действия за придобиване на имот по договор за поръчка?; 14/ Кой следва да изпълни предмета на Договор за поръчка, сключен между юридически лица? Не е ли в противоречие с ЗЗД и ТЗ да се приема, че поръчката може да се изпълни от „действителен собственик“, който не е вписан по партида на дружеството в Търговски регистър към Агенция по вписванията, при условие, че не липсват доказателства да има каквато и да е престация между юридическото лице и действителния му собственик?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Първите три въпроса са свързани с предметния обхват на силата на пресъдено нещо на решението, което се постановява по молба на кредитор по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност и дали същата се разпростира върху вземането на кредитора, на което той основава активната си легитимация по молбата. В разяснителната част на Тълкувателно решение № 1/2017г. от 3.12.2018г. по тълк. д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС е прието, че производството по молба по чл. 625 ТЗ на кредитор е исково, като предметът на делото, на решението и на силата на пресъдено нещо е състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост и началния им момент, но не и вземането на кредитора, предявил молбата. Даденото от въззивната инстанция разрешение е в съответствие с тълкувателния акт, поради което не са налице сочените допълнителни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и въпросите не могат да предпоставят допускането на решението до касационен контрол.
Четвърти, шести и седми въпрос са свързани с приложението на чл. 236, ал. 4 ТЗ, която разпоредба ясно сочи последиците при сключване на сделка от представляващия АД без изискуемо по чл. 236, ал. 1-3 ТЗ решение на СД, а именно - действителност на сделката и имуществена отговорност на лицето, сключило сделката. Доколкото разпоредбата е ясна, не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като в тази насока е и даденото принципно разрешение по т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2013г. по тълк. д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС във връзка с друго капиталово дружество – ООД, с оглед което не е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Пети въпрос не покрива общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивната инстанция не е ограничила начина на доказване на антидатиране на договора, а е основал мотивите си въз основа на разпоредбата на чл. 154 ГПК относно тежестта на доказване.
Въпроси осем и девет сами по себе си не могат да доведат до промяна на изхода на спора, тъй като решаващият състав е основал изводите си и на първичната счетоводна документация, поради което липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Спрямо въпроси № 12 и 13 също не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, ГПК, тъй като същият е неотносим към изхода на спора, доколкото апелативният съд е приел, че разходите за изпълнението на поръчката са доказани и заплатени от ответника по иска, поради което въпросът не е разрешен на плоскостта на доказателствената тежест и въпросът за нейното разпределение е ирелевантен.
Първия въпрос от сегмент 14 е хипотетично зададен, а отговорът на останалите, съдържащи се в този сегмент въпроси и на въпрос № 11 касае преценка на правилността на атакувания съдебен акт, която може да се извърши само след като решението е допуснато до касационно обжалване, но не и в настоящата селективна фаза на касационното производство, поради което въпросите също не обуславят допускане на въззивните решения до касационно обжалване.
Въпрос № 10 по същество касае задължението на въззивния съд да извърши съвкупна преценка на доказателствата, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в каквато насока следва да бъде конкретизиран въпроса, съобразно Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, който въпрос е обуславящ за изхода на спора по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, и по който касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на обжалваните актове с практиката на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК, както и по реда на чл. 290 ГПК в: решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т. д. № 866/12г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т. д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр. д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. , решение № 17 от 23.07.2014г. по т. д. № 811/2012г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 55 от 03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263 от 24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 180 от 11.01.2016г. по т. д. № 1618/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 136 от 06.11.2015г. по т. д. № 2483/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 190/07.02.2018г. по гр. д. № 180/2017г. на IV г. о. на ВКС и други
Предвид допускане на решенията до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , настоящият състав не обсъжда наведеното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1022,58 евро.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 293/07.11.2024г. и допълнително постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение № 38/05.02.2025г./ по в. гр. д. № 5/2024г. на Апелативен съд – Варна.
УКАЗВА на касатора,[Фирма 3] , в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1022,58 евро, като при неизпълнение на указанията в срок производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва на състава за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.