ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3091

гр. София, 10.06. 2026 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 1399 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Н. С., против решение № 208 от 12 декември 2024 г. по в. гр. д. № 373/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено първоинстанционно решение по гр. д. № 5/2023 г. на Окръжен съд – Разград в частите за уважаване на искове по чл. 45 ЗЗД на С. И. А. и за прекратяване на производството по предявени от него против Гаранционен фонд обратни искове поради тяхната недопустимост, и е обезсилено същото в частта по отношение Гаранционен фонд като трето лице помагач.

Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска отмяна на решението. Няма претенция за разноски.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 4, т. 3 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса какви са критериите за определяне на размера на неимуществените вреди и следва ли съдилищата, сезирани с иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, при определяне размера на същите задължително да вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за вида и размера на неимуществените вреди и определянето на справедливия им размер. Твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение в противоречие с...