О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3115

Гр. София, 11.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.05.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1348/26 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Софийски градски съд срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/по гр. д. №567/25 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивното решение са уважени за сумите от по 2000 лв. предявените от Х. Н. П., М. Д. и Т. Д. срещу касатора искове по чл. 2б ЗОДОВ, за обезщетяване на вреди от забавено правосъдие по гр. д. №4263/2007 г. на СГС. В частта до пълния предявен размер от по 10 000 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни с необжалваната част от възззивното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя като значими за спора и разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС следните правни въпроси:

1. Въз основа на какви критерии и съотношението между тях се извършва преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгл. чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС?; 2. Кои са критериите, определящи справедливостта по чл. 52 ЗЗД при определяне на конкретен размер на обезщетението във връзка с решаване на делата в разумен срок?; 3.Достатъчно ли е единствено да бъдат формално изброени тези критерии или следва решаващият състав на съда да извърши задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни и обективно...