О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3082

София 10.06.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1956 по описа за 2026г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от З. А. И., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 296 от 16.12.2025г. по в. гр. д. № 454/2025г. на Апелативен съд В. Т. с което е отменено решение № 163 от 2.07.2025г. по гр. д.№ 623/2024г. на Окръжен съд Габрово в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да му заплати сумата над 10 000лв. /за разликата до 15 000лв./, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска в тази част /с което присъденото обезщетение е в размер на 10 000лв./ за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила на 19.03.2024г. присъда по н. д.№ 301/2023г. на ВКС, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2024г. , като е потвърдено решението в останалата отхвърлителна част.

В приложеното към касационната жалба изложение е посочено основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните два поставени въпроса: 1.Следва ли при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът да изследва причините за оправдаване на ищеца и имат ли същите отношение към основателността на иска и размера на обезщетението, по смисъла на чл. 52 ЗЗД? и 2. Длъжен ли е съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да отчете всички конкретни обстоятелства, въз основа на които да определи какъв е справедливия размер на дължимото обезщетение? Следва ли да посочи в решението си конкретно установените обстоятелства, както и какво е значението на всяко едно от тях за определеният размер?

Срещу подадената жалба не е постъпил отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд е преценил като справедлив размер на дължимо обезщетение сумата от 10 000лв., съобразявайки следните релевантни обстоятелства: Наказателното производство срещу ищеца е започнало на 20.11.2018г. по обвинение за извършено деяние по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това, че в периода м. 01.2014г.-м. 12.2018г., в [населено място], без съответното разрешение от БНБ, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗКИ, е извършвал по занятие, като физическо лице, банкови сделки, като предоставял кредити на множество лица. Касае за повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 10 години и глоба от 5 до 10 000лв., с възможност и за налагане на конфискация. Определена му е мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е търпял в продължение на 3 месеца и 17 дни /от 12.12.2018г. до 29.03.2019г./ Съдът е отчел, че за част от този период ищецът е бил на лечение в болницата към Софийския централен затвор заради възпаление на конюктивата на лявото око. Считано от 29.03.2019г. мярката му е „парична гаранция“ в размер на 5 000лв. С постановената присъда, първоинстанционният ОС Габрово е признал ищеца за виновен за по-лекото обвинение по чл. 252, ал. 1 НК /което не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК/, по което го е осъдил, като го е оправдал по това по чл. 252, ал. 2 НК. Въззивният съд е потвърдил присъдата. Бил е оправдан от касационната инстанция, като присъда е влязла в сила на 19.03.2024г. поради настъпило изменение /след постановяване на решение по дело С-27/22 на СЕС/ в установената практика, съгласно което „предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличан на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение“ не съставлява престъпление по чл. 252 НК. Изводът на въззивният съд е, че в случая - основанието за ангажиране на отговорността на държавата е не злоумишлени действия или липсата на обективност в компетентните лица, а неправилното тълкуване на закона. Общата продължителност на воденото производство е 5 години, 3 месеца и 12 дни. Ищецът е бил двукратно осъждан /за нанасяне на телесни повреди/ и реалибилитиран. Въззивният съд е приел, че срокът на воденото производство е неразумно дълъг, пред вид наличието на период от близо година, през които Прокуратурата е внасяла два пъти обвинителния акт в съда и производството е било прекратявано и връщано за отстраняване на констатирани процесуални нарушения. Направен е извод, че без допускане на посочените нарушения, производството е щяло да приключи по-рано, а от там и претърпените вреди са щели да са по-малки. При определяне на размера на обезщетението, въззивният съд е посочил, че съобразява и установените като претърпени специфични за ищеца вреди - влошено здравословно състояние заради претърпяното - вследствие на преживения стрес - обостряне на наличните хронични заболявания на сърдечно-съдовата система /повишено артериално налягане, нарушен глюкозен толеранс, наднормено телесно тегло, повишени нива на холестирол и триглицерин, склероза на венечните артерии без значително стесняване на същите/. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението за наличие на претърпяно психическо разстройство с оглед отразеното в приетото заключение от психиатър, че липсва документация – касаеща периода на воденото разследване - относно психичното състояние на ищеца, потвърждаваща подобна теза. За недоказано е приел и твърдението, че неговите близки, приятели и познати са се дистанцирали от него, поради воденото производство с оглед злепоставянето му в обществото в следствие от създадения негативен образ на лош човек, лихвар, занимаващ се с незаконна финансова дейност, както и че наказателното производство е довело до „усложнения“ в семейната му среда. В мотивите е посочено, че такъв извод не може да се изведе от показанията на свидетелите Д., С. и А., които винаги са считали ищеца за „мъжкар“,“много печен човек“. Според тях ищецът продължава да живее със съпругата и сина си и е по-добре отколкото е бил преди, което е дало основание на съда да приеме, че негативните емоционални преживявания в голяма степен са преодолени или са намалили в значителна степен интензитета си. Съдът е посочил, че приема, че ищецът е извършил деянията за които е обвинен и които независимо, че не съставляват престъпление, пораждат облигационни правоотношения, които е нормално да доведат до формиране на представа за него, че е човек, който предоставя заеми срещу лихва /т. е. не воденото наказателно производство е формирало тази представа, а поведението на ищеца/.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е така, защото поставените във връзка с него два въпроса, които могат да бъдат обединени в един – относно начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, изградена върху базисните постановки, съдържащи се в ППВС №4/1968г. Съгласно същата, за да е справедлив размера на присъденото обезщетение следва да са съобразени установените по делото релевантни обстоятелства. В тази връзка – относно първият поставен от касатора въпрос следва да се посочи, че с оглед конкретиката на случая - причината за оправдаване на ищеца, също може да е релевантно обстоятелство, без да се омаловажава факта на наличие на оправдателна присъда, която именно е основанието за присъждане на обезщетение. Във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ от значение са: видът на причинените нематериални увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; причиняване на здравословно увреждане. В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от значение е още тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, интензивността на предприетите процесуални действия; фазата, до която е достигнало производството /дали е постановен съдебен акт, включително и осъдителен/, наложените мерки за неотклонение – тяхната тежест и вид, налице ли е ограничаване на права и в каква степен. Във всички случаи паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към датата на увреждането, като се отчитат съответните обществено-икономическите условия в страната. Принципът за справедливост е съобразен когато дължимият размер на обезщетение е определен след преценка характера и степента на причиненото увреждане съобразно вида и характера на повдигнатото обвинение, начина и обстоятелства, при които е получено, настъпилите вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст, обществено и социално положение на пострадалата, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда, наличието на предишни осъждания и в случая това е направено. Подробно – видно от гореизложените мотиви – въззивният съд е изброил всички релевантни за конкретния случай обстоятелства, които отчита и именно въз основа на тях е определил размера на дължимото обезщетение, който счита за справедлив.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 296 от 16.12.2025г. по в. гр. д. № 454/2025г. на Апелативен съд В. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: