ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3206

гр.София, 15.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Н. Ш.

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 2116 по описа за 2026 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. срещу решение № 276 от 06.03.2026 год., постановено по в. гр. д. № 3205 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, 14-ти граждански състав, с което е потвърдено решение № 6095 от 10.10.2025 г. по гр. д. № 6627 по описа за 2025 г. на Софийския градски съд, ГО, I-17 състав, за осъждане на Прокуратурата на Р. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на В. В. В. 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато обвинение за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е постановена оправдателна присъда от 12.12.2019 г. по НОХД № 981/2016 г. на Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2020 г. до 10.06.2022 г.

Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Счита, че определеният размер на обезщетението е значително завишен и не съответства на действително претърпените от ищеца вреди. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. За определяне размера на обезщетението на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства – за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. По този въпрос касаторът поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

2. За определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. Сочи противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС, изразена в решения № 159 от 09.10.2019 г. по гр. д. № 89/2019 г. на ІII ГО, № 50073 от 22.06.2023 г. по гр. д. № 3257/2022 г. на ІII ГО и № 50209 от 02.11.2022 г. по гр. д. 811/2022 г. на ІV ГО.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С прокурорско постановление от 21.02.2013 г. е било образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за осъществени в периода 2011 год. – 2013 год. престъпления, изразяващи се в участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 255-256 от НК. На 28.02.2013 г. Специализираната прокуратура е сезирала Специализирания наказателен съд с искане за използване на специални разузнавателни средства – наблюдение, подслушване и проследяване на В. В. В. за срок от 60 дни, което е разрешено, а в последствие периодът е удължен с още 120 дни, като спрямо В. е приложен оперативен способ „подслушване“, но също и редица други оперативно-издирвателни мероприятия – изискана е информация за притежавани от него недвижими имоти, МПС и банкови сметки. На 19.06.2013 г. Специализираният наказателен съд е разрешил по искане на прокуратурата извършване на претърсване и изземване от офис и жилище, стопанисвани от В., от които са иззети мобилни апарати, СИМ карти и документи, послужили за експертизи в досъдебното производство. На 20.06.2013 г. с постановление В. В. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, задържан е за срок до 72 часа, а с прокурорско постановление от 24.06.2013 г. спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 60 000 лева, намалена впоследствие на 30 000 лв. Наложена му е и забрана за напускане пределите на Р. Б. С постановление от 07.02.2014 г. мярката за неотклонение „паричната гаранция“ е изменена в „подписка“, която е останала в сила до приключване на наказателното производство. По искане на Специализираната прокуратура върху недвижими имоти на В. В. са наложени възбрани с определение на Специализирания наказателен съд от 15.07.2013 г., а негови банкови сметки и МПС са запорирани. На 06.04.2016 г. е внесен обвинителен акт срещу В. за извършени две престъпления: по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, за това че в периода от началото на месец януари 2012 г. - месец юли 2013 г. в [населено място] и на територията на Р. Б. е ръководил организирана престъпна група, създадена с користна цел да върши престъпления по чл. 255 от НК - да се избегне установяване и плащане на данъчни задължения, а именно ДДС в големи размери, за което престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК за това, че в периода от месец юли 2012 г. до 13.12.2012 г. включително в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие с други лица, спомогнал да се избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 263 699,67 лева. В съдебната фаза на наказателното производство по н. о.х. д. № 981/2016 г. на Специализирания наказателен съд са проведени 22 съдебни заседания в периода 21.06.2016 г. – 12.12.2019 г., на които ищецът се явявал лично, с протоколно определение от 22.06.2017 г. наложените възбрани върху недвижимите имоти са отменени, а на 12.12.2019 г. е постановена оправдателна присъда по повдигнатите обвинения. Присъдата е влязла в сила на 22.07.2020 г. Ето защо В. В. е предявил иск срещу Прокуратурата на Р. Б. за заплащане на 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно воденото наказателно производство. Първоинстанционният съд е уважил иска до размера от 25 000 лв.

Спорът относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е бил отнесен до Софийския апелативен съд, който е потвърдил първоинстанционното решение. За да се съгласи с присъдения размер на обезщетението, този съд е счел за неоснователно оплакването на прокуратурата, че ищецът не е провел успешно доказване на претърпените от него вреди в причинна връзка с повдигнатото обвинение. Посочил е, че наказателното преследване по обвинение в извършване на престъпление само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху личността на пострадалия, свързано с обичайните и естествени притеснения от изхода на производството, чувството на злепоставяне и накърняване на морални и нравствени ценности, за които изживявания и причинно-следствената им връзка с наказателното производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства. От друга страна е приел за установено, че в случая освен обичайните вреди за всеки човек, подложен на наказателна репресия - безпокойство и притеснение за изхода от делото, ищецът е претърпял такива в по-голям интензитет предвид естеството на повдигнатите обвинения, отнасящи се до данъчни престъпления, поради това че освен с бизнес, ищецът се е занимавал със счетоводство и това е подкопало доверието в негови бизнес партньори, които са се отдръпнали. Съдът е съобразил негативни изживявания на ищеца, свързани с дискредитиране на авторитета му не само в личен, но и в служебен аспект, както и неблагоприятното отражение на обвиненията върху емоционалното и психическото му състояние – чувствал се потиснат, преустановил социалните и служебните си контакти, не можел да се концентрира и да върши нещо пълноценно сам, затова продължителен период от време не работел, което го карало да се чувства безполезен за семейството /според показанията на свидетелките С. В. и Н. П./. Отчел е възрастта на ищеца към момента на привличането му като обвиняем – 48 г., а при приключването на наказателното производство – 55 г., както и чистото му съдебно минало. Взето е предвид, че ищецът е обвинен в извършването на тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Второстепенният съд е съобразил взетите спрямо ищеца мерки за процесуална принуда и извършените процесуално-следствени действия по претърсване и изземване, незаконно използваните специални разузнавателни средства за продължителен период /180 дни/, неразумната продължителност на наказателното производство - повече от 7 години, както и обществено икономическите условия в страната за релевантния период. Като допълнителни утежняващи отговорността на ответника фактори са преценени незаконно наложените обезпечителни мерки /запори и възбрани/ върху имуществото на ищеца по искане на прокуратурата и тяхната продължителност, почти съвпадаща с времетраенето на наказателното производство, които причинили финансови затруднения на цялото семейство и са снижили стандарта му на живот. Съдът не е пропуснал да вземе предвид и обстоятелствата, които обуславят все пак-по нисък от поискания от ищеца размер на обезщетението - липсата на увреждащи фактори, които да са засегнали по необратим начин физическото и психическото здраве на ищеца и професионалната му реализация, както и факта, че не е установено по делото случаят да е медийно отразен.

При анализа на тези мотиви на въззивния съд настоящата инстанция не констатира противоречие с практиката на ВКС по повдигнатите въпроси, които касаят задължението на въззивния съд да обсъди всички обективно съществуващи по делото факти и обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за претърпени вреди. В практиката на ВКС се приема, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, към момента на увреждането, като съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, както и да изложи мотиви за причинно - следствената връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди. Изпълнението на това задължение обуславя изхода на спора, но в случая въззивният съд не се е отклонил от съществуващата по този въпрос практика на ВКС, основана на т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и съдържаща се в решения № 281 от 30.11.2018 г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 53 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 3528/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други, включително посочените от касатора. Прието е, че при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от значение са тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Следва да бъдат отчетени и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: съдебното минало; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено-икономическата конюнктура в страната и др. Отбелязано е също, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В мотивите към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди. Обжалваното въззивно решение не противоречи, а съответства на тази практика на ВКС. Въззивният съд е взел предвид всички факти и обстоятелства по делото, които са доказани и обуславят размера на обезщетението: продължителността на наказателното производство – повече от 7 години, тежестта на престъпленията - незаконното обвинение е за тежки престъпления, взетите мерки за процесуална принуда, наложените обезпечителни мерки върху имущество на ищеца, негативните му изживявания, възрастта му, отражението на наказателното производство върху психологическото му състояние, както и върху социалния и професионалния му живот, обществено-икономическите условия в страната. Присъденият значителен размер на обезщетението е съобразен най-вече с факта, че посредством повдигнатото обвинение е засегнат професионалният авторитет на ищеца, както и с обстоятелството, че неоснователно използваното подслушване за дълъг период от време/180 дни/ и узнаването за това обстоятелство допълнително е унизило ищеца и е засилило негативните му изживявания. От друга страна въззивният съд е взел предвид, че не са налице увреждащи фактори, които да са засегнали по необратим начин физическото и психическото здраве на ищеца и професионалната му реализация, както обстоятелството, че обвинението не е било медийно разгласено. Ето защо по поставените от жалбоподателя въпроси касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 276 от 06.03.2026 г., постановено по гр. д. № 3205 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, 14-ти граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.