ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3199

гр.София, 15.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Невин Шакирова

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №2149 по описа за 2026 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. Б. против решение рег. №245 от 23.02.2026 г., постановено по въззивно гражданско дело №3403 по описа за 2025 г. на Пловдивския окръжен съд, IX състав, с което е потвърдено решение № 388 от 16.10.2025 г. по гр. д. № 928 о описа за 2025 г. на Районен съд-Карлово, II граждански състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от А. Б. Б. против ТП „Държавно горско стопанство-Клисура“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар“ и за заплащане на 8 400 лв. обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението-от 8.3.2025 г. до 8.9.2025 г.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Когато дисциплинарното нарушение е извършено като продължавано във времето, трябва ли в заповедта за уволнение да е отбелязано кога, къде и с какви действия или бездействия и всички съществени признаци на деянието от обективна и субективна страна за целия период от време, през който е...