ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3200

София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Н. Ш.

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 1724/2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура - София, срещу решение № 216 от 19.02.2026 г. по гр. дело № 2069/2025 г. на Софийски апелативен съд, постановено по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. С него е потвърдено решение № 132 от 05.06.2025 г. по гр. д. №570/2024 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което ОДМВР – Кюстендил и Прокуратурата на Р. България са осъдени солидарно да заплатят в полза на ищеца Ц. В. Д. обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените от него вреди вследствие на образувано наказателно производство по ДП № 465/2022 г. по описа на РУ Дупница, пр. пр. № 2769/2022г. по описа на РП Кюстендил което е прекратено, както и сумата от 3 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по образуваното досъдебно производство, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 02.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Искът е отхвърлен в останалата му част до пълния претендиран размер от 50 000 лв.

За да постанови така обжалваното решение, въззивния съд е приел, че с постановление от 28.07.2022 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 27.07.2022 г., в [населено място], от къща на [улица] отнел чужди движими вещи от владението на „ДИЕМ Инженеринг“, ЕИК[ЕИК], с управител Б. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Постановлението е връчено на 30.07.2022г., като била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв., която е отменена с постановление от 31.01.2024 г. на РП - [населено място]. По отношение на ищеца обаче е била постановена мярка „Принудително довеждане“ с постановление от 28.07.2022 г.Ищецът е бил уведомен да се яви в РУ Созопол в който град към този момент бил на почивка със семейството си. Той е задържан и конвоиран от Созопол до РУ-Дупница, били са проведени обиски и др. действия на разследващите.На 01.07.2024 г. досъдебното производство било частично прекратено с постановление за прекратяване на ДП от 01.07.2024г. на РП - [населено място] по отношение на ищеца на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК. Инстанцията по същество е разгледала въпроса относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се определи при условията на чл. 52 ЗЗД.В случая съдебния състав е взел предвид, че е налице повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищеца, като наказателното производство е продължило 2 години, за престъпление, което е тежко умишлено, при мярка за неотклонение парична гаранция, както и че от тези действия на прокуратурата на последния са причинени неимуществени вреди - силно изживян стрес и притеснения, обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Така също е отчетен и фактът, че ищецът е неосъждан. В случая при продължителност, която е по-малко от две години , предвид обстоятелството, че производството е прекратено още на досъдебна фаза и най-тежката мярка за неотклонение не е налагана, което е и основанието Прокуратурата на РБ да оспорва размера на обезщетението като прекомерно завишен , въззивният съд решаващо отчита, че е осъществено принудително довеждане на обвиняемия от [населено място] в [населено място] в рамките на 3 дни в летния период и без ищецът да е наясно какво точно е обвинението В същото време, извършено е претърсване и изземване на дома, в който е бил на почивка при негово приятелско семейство в Созопол, както и на къщата на неговия свекър, задържан е един от синовете му.Взет е предвид и факта, че във връзка с повдигнатото обвинение тези действия на разследващите са извършени по начин, създал силно притеснение за ищеца, уронили са доброто му име и са го злепоставили, предвид малкото населено място, където живее. Било е отнето притежаваното от ищеца ловно оръжие, което допълнително го е нагнетило и злепоставило. Интензитетът на тази процесуална принуда, предизвиканият стрес и обвинението в престъпление, което не е извършил, са се отразили на психическото му състояние.От приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че именно в резултат на преживяно стресогенно събитие арест/задържане/принудително довеждане при ищеца са установени по медицински критерии нарушено емоционалното равновесие и психично състояние, тревожност, опасения за собствената му сигурност, страхове, предимно от повторение на преживяното и срам.Наложило се е да постъпва за лечение и в специализирана психиатрична клиника.С оглед гореизложеното въззивния съд е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 15 000 лв. е съобразено с интензитета и продължителността на търпените от ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение.Уважен е бил включително иска за обезщетение на имуществени вреди от процесния деликт за сумата от 3 000 лв., съставляваща хонорар за един адвокат, платен от ищеца в процесното досъдебно производство, плащането му от Д. се установява от приетия по делото договор за правна защита и съдействие, като размерът на адвокатския хонорар е съответен на изискуемата дължима грижа на пострадалия при възлагането на процесната правна помощ.

Решението се оспорва от Прокуратурата на РЛ в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение.Оплакванията са за необсъждане наведените от страната доводи и възражения, както и на всички относими към делото доказателства и неправилна преценка на някои от тях, както и за определяне на прекомерно висок размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ процесуално-правния въпрос за определяне на неимуществените вреди, след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост визиран в чл. 52 ЗЗД, който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г., в т. 3 и т. 11 на ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; 2/ как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; 3/ следва ли решаващият съд при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в наказателното производство да прецени фактическата и правна сложност на наказателното дело, вида и тежестта на обвинението и интензитета на приложената процесуална принуда, както и положил ли е пострадалия дължимата грижа при осъществяването на защитата си.

По делото е постъпил писмен отговор единствено от ОДМВР – Кюстендил, чрез процесуалния представител гл. юрк. Б. Л., в който се поддържа становище, че жалбата на Прокуратурата на РБ е по същество е основателна. Присъединяване към подадената касационна жалба не е заявено.

Върховен касационен съд, ІІІ г. о намира, че в една част постъпилата касационна жалба от Прокуратурата на РБ е недопустима.Въззивното решение в частта по иска за имуществени вреди е с цена 3000лева, има за предмет претенция под размера на чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК и в тази част не подлежи на касационно обжалване .,подади което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба от Прокуратурата на РБ в частта за неимуществените вреди. Същата не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения:

Първият и вторият въпрос, поставени от Прокуратурата на РБ са по приложението на чл. 52 ЗЗД , за съдържанието на залегналия в законовата норма критерии за справедливост и изискванията към съда да бъде прилаган в материалноправен и процесуалноправен аспект.Насоките при опредяне на обезщетенията по справедливост са принципно разяснени в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., както и при отговор на същите въпроси в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС – напр. реш. № 532 от 2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., ІІІ г. о., реш. № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г., ІV г. о., реш. № 149 от 2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., ІІІ г. о., реш. № 344 от 2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., ІV г. о., реш. № 150 от 2013 г. по гр. д. № 1367/2012 г., ІІІ г. о., реш. № 267 от 2014 г. по гр. д. № 820/2012 г., ІV г. о., реш. № 292 от 2014 г. по гр. д. № 3435/2014 г., ІІІ г. о. и др. Твърдяното от касатора противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с формираната практика на ВКС не се установява във връзка с поставените правни въпроси. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението. Тази преценка не липсва в обжалвания акт, при формиране на изводите си Софийски апелативен съд е преценил всички установени правнорелевантни факти, изтъкнати в мотивите и решаващо преценени съобразно вътрешното убеждение на решаващия съд за тяхното значение в насоките, разяснени в ППВС №4/1968г и трайно установената съдебна практика. Взети са предвид общият период на наказателното преследване спрямо ищеца, който е бил две години; вземането на мярка за неотклонение спрямо него - „парична гаранция”; тежестта на повдигнатото му обвинение по реда на НК от гледна точка на разясненията, дадени в чл. 93, т. 7 НК, включително предвид злепоставящия му характер. Водещо е отчетено тежкото отражение на наказателната репресия върху психическото и емоционално състояние на ищеца, данните за нарушено личностно и социално функциониране при него, наличието на засягане на психичното здраве, наред и уронването на доброто му име сред близки, познати и съграждани при действията на разследващите, на които е бил подложен. В хода на делото, едва на 51 години ищецът е починал и макар да няма данни, и да не се твърди смъртта му да е свързана със състояние причинено от воденото наказателно производство, до смъртта си ищецът не е успял да преодолее психически травмата от изживяното .Съображенията на въззивния съдебен състав по така очертания кръг правнорелевантни факти са обективирани в мотивите към обжалвания съдебен акт. Същите са ясни, разбираеми и формирани след обсъждане на въведените оплаквания и доводи на страните, предмет на въззивното производство.

Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен предвид различните обстоятелства, които съдът задължително взема предвид, поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, ако такъв не е изрично привързан към определени указани предпоставки на преценката съгласно установената практика на ВКС. В установената практика на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 ГПК понастоящем трайно е застъпвано, че неимуществените вреди се преценяват конкретно и с оглед значението, което накърнените нематериални ценности са имали за своя притежател; че аналогичните случаи следва да се обезщетяват равностойно, което изискване следва и от съдържанието на обществения критерии за справедливост и че при определяне размера на обезщетението се съобразяват обществено-икономическите условия в страната.Нарушение в тези водещи насоки не се констатира в случая, не се обосновава и основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК с приложените към изложението на касатора решения на ВКС по поставените въпроси. Несъгласието на касатора с оценката на фактите само по себе си не обосновава предпоставките за допускане на касационното обжалване

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане касационната жалба на Прокуратурата на Р. България срещу решение № 216 от 19.02.2026 г. по гр. дело № 2069/2025 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 132 от 05.06.2025 г. по гр. д. №570/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил за осъждане на Прокуратурата на Р. България да заплати сумата от 3 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени от Ц. В. Д. имуществени вреди по водено срещу него досъдебно производство

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 216 от 19.02.2026 г. по гр. дело № 2069/2025 г. на Софийски апелативен съд в останалата част

Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, в седмичен срок от връчването му на касатора

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.