Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Г. Ч. ЧЛЕНОВЕ:

С. Х.

П. Б. при секретар

А. И. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията

П. Б. по административно дело № 4382/2026 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба от Л. Б. Д. и Д. Д. К. и двамата от гр. Попово срещу Решение № 464 от 18.03.2026 г. на Административен съд Търговище по административно дело № 566/2025.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата им против принудителна административна мярка (ПАМ) Преместване на пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач на основание чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) по отношение на лек автомобил марка Daewoo Nubira, индивидуализиран с регистрационен номер [рег. номер], приложена на 22.11.2025 г. от инспектор контрол паркиране в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че съдът въобще не изследвал въпроса дали процесното място за паркиране е било обозначено по начин, който своевременно, недвусмислено и предвидимо въвежда забрана по посока на движение на конкретния водач. Съдът неправилно и в противоречи със закона, предвид че съответните пътни знаци са поставени не според нормативните правила, приравнява физическото наличие на знаци с валидно въведена и възприемана забрана от водача.

Отделно сочи, че съдът не е издирил и приложил правилния подзаконов нормативен акт, тъй като се позовава на Наредба № 18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, която е отдавна е отменена, вместо на действащата Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023г. (в сила от 07.08.2024 г) за сигнализацията на пътищата с пътни знаци и това е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение.

Обосновава довода си за съществено нарушение на съдопроизводствените правила с това, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като в разрез с правилото по чл. 170, ал. 1 АПК, жалбоподателят е следвало да обори наличието на предпоставките за прилагане на принудителната мярка, а не административният орган да докаже по несъмнен начин фактическите и правни основания за прилагането ѝ и изпълнението на законовите изисквания за това.

Подчертава, че в случая по делото е доказано, че водачът не е имал обективна възможност да възприеме забраната за паркиране, поради неправилната ѝ сигнализация с пътни знаци. Сочи, че ясно възприемана е само общата маркировка на мястото, като такова предвидено за хора с увреждания и предвид че водачът Д. К. е лице с трайно намалена работоспособност - 100% и притежаващо валидна карта за паркиране за хора с увреждания, е паркирал на мястото правомерно.

Счита, решението за необосновано, тъй като снимките на които се позовава съдът не установяват всички спорни факти и най-вече дали водачът е могъл и бил длъжен да възприеме персонализиращото ограничение своевременно, а това е съществено за правилното решение на спора.

Обосновава, че в случая наличието на специално ограничение за паркиране не е доказано с достатъчно и годни доказателства, поради което принудителна мярка е приложена незаконосъобразно.

Обжалва и съдебното решение в частта за разноските, като сочи че своевременно е направено възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, но същото не е обсъдено от съда, а разноските са присъдени в цялост.

Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени оспорената приложената принудителна административна мярка или делото да се върне за ново разглеждане. Претендира разноски по представен списък и доказателства за плащането им.

Ответникът М. С. инспектор контрол паркиране в Център за градска мобилност ЕАД, оспорва касационната жалба в писмен отговор, чрез адв. М. Г., обосновава становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното съдебно решение. Иска и присъждане на разноски.

Касационната жалба е допустима подадена е от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касаторите и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оспорената пред първоинстанционния съд ПАМ, обективирана в протокол от 22.11.2025 г., съставен от Х. С. шофьор и И.М., оператор в Център за градска мобилност ЕАД на основание чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП, по отношение на упълномощения водач Д. Д. К., е приложена принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В обстоятелствата част на акта е посочено, че на 22.11.2025г., в 12.05 часа в град София, на [улица] е паркиран лек автомобил, марка Деу, с рег. № [рег. номер], неправилно. Констатацията е направена в отсъствие на водача на МПС. Направени са 4 бр. снимки за месторазположението на автомобила и е приложена ПАМ преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

По делото като факти и обстоятелства, доказващи нарушението и законосъобразното прилагане на принудителната мярка са представени - 2 бр. схеми на разположението на пътните знаци; 8 бр. заповеди, последната, от който от 13.11.2024г., на кмета на Столична община, за предоставяне на право на безплатно и денонощно паркиране на специално определено и сигнализирано за тази цел място на ППС, превозващо лице с увреждания до сградата по настоящия му адрес, гр. София, [улица], за автомобил с рег. № [рег. номер] с валидност 3 години; отчет за принудително преместване на ППС, списък на лицата, заемащи длъжност инспектор, контрол паркиране, както и Инструкция от 25.01.2025 г. за работа на лицата на длъжност инспектор контрол паркиране и правомощията им по разпореждане на принудителни административни мерки и в хода на административнонаказателни производства по установяване на нарушения за неправилно паркиране на територията на Столична община и други.

Административният съд Търговище приема от правна страна, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, доколкото за този вид ПАМ е допустима и устната форма за издаване, няма нарушение на изискванията за форма, мярката е приложена при правилно приложение на закона, тъй като чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП изисква освен да се установи, че автомобилът е паркиран в нарушение на правилата (прието е за доказано по делото), то и мястото, да е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване, в случая и чрез знак за персонално място за паркиране на лице с увреждания. Последните са доказани, поради което са налице всички материалноправни предпоставки за прилагане на конкретната ПАМ. Съдът обсъжда доводите на жалбоподателя за неправилно поставяне на пътните знаци и обосновава, че доводите са неоснователни, тъй като са спазени изискванията на нормативните актове и конкретно на чл. 40, ал. 6 и чл. 55, ал. 10 ППЗДвП, поради което ограничението за паркиране е било сигнализирано правилно, но въпреки това водачът не се е съобразил с него.

По тези съображения съдът приема, че оспорената принудителна административна мярка е приложена законосъобразно, поради което отхвърля жалбата срещу нея и осъжда жалбоподателите за разноски в размер на 306,78 евро.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Правилно Административен съд София-град приема, че ПАМ, доколкото въздейства пряко и непосредствено върху правната сфера на адресата си, следва да се прилага стриктно и ограничително. В този смисъл стриктно и ограничително следва да се тълкуват и материалноправните основания за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП, а спазването на законовите изисквания при прилагането на мярката следва да са доказани безспорно.

Първоинстанционният съд непълно и неточно установява фактите по делото и необосновано прима, че са доказани предпоставките на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП, в хипотезата автомобилът е паркиран в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.

Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика или на упълномощения от него водач. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на които е допустимо принудителното преместване, сочат на една изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка.

От доказателствата по делото снимков материал, се установява, че автомобил с рег. № [рег. номер] е паркиран неправилно на място, персонално предвидено за паркиране на автомобил, обслужващ лице с увреждания. От приетата като доказателство схема на пътните знаци в този участък от пътя се установява, че на мястото има поставен неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, като и пътен знак Д21 място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания и допълнителна табела Т17 Табела с текст, посочващ номера на автомобила, които има право на паркиране на това място.

Действително съдът при разсъжденията си относно законосъобразно поставяне на пътните знаци се позовава на отменен нормативен акт, но това само по себе си не е основание за отмяна на съдебния му акт, ако изводът му съответства на действащата нормативна уредба.

Към настоящия момент, както и към дата на прилагане на принудителната мярка сигнализацията на пътищата с пътни знаци подробно се урежда с Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията (Наредбата).

Съгласно чл. 127 от Н. П. знак Д21 Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания се използва за сигнализиране на едно място, предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. При наличие на повече от едно място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания, броят на местата се означава с допълнителна табела. Пътният знак се поставя самостоятелно.

По аргумент от чл. 12, ал. 3, т. 2 от Наредбата, доколкото пътният знак Д21 се поставя самостоятелно и обозначава, едно или повече места за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания се поставя над самото място без да е необходимо да се повтаря отдясно или отляво.

Следователно правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че персонализираното място за паркиране на пътно превозно средство, обслужващо лице с увреждания е било сигнализирано съобразно нормативните изисквания, а доводите на касаторите в тази връзка са неоснователни.

Неправилен обаче е изводът на съда, че принудителната мярка е приложена при спазване на всички изисквания за това.

Преди всичко, съдът неправилно установява, че мярката е приложена от инспектор контрол паркиране Х. П. И., а в представяния списък на лицата, заемащи посочената длъжност, няма лице с посочено от съда име. Мярката според твърдение на процесуалния представител на административния орган е приложена от инспектор контрол паркиране М. Г. С. и именно за това лице са представени доказателства, че заема длъжността инспектор контрол паркиране и има право да прилага принудителни административни мерки при установяване на неправилно паркирани автомобили.

По делото обаче, че е установено по безспорен начин, че именно инспектор контрол паркиране М. Г. С. е разпоредил прилагането на оспорената мярка, предвид че представяният протокол на екипите за принудително преместване на ППС не е подписан от него, а само от шофьора и оператора на екипа, които не са оправомощени да прилагат мярката по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП съгласно представените по делото доказателства.

С. И. от 25.01.2025 г. за работа на лицата на длъжност инспектор контрол паркиране и правомощията им по разпореждане на принудителни административни мерки и в хода на административнонаказателни производства по установяване на нарушения за неправилно паркиране на територията на Столична община (л. 57-64 от първоинстанционното дело; Инструкцията) и там раздел II Задължения на лицата на длъжност Инспектор контрол паркиране при осъществяване на контролната дейност, чл. 3 Разпореждания на принудителни административни мерки, т. 3.2 Инспектор контрол паркиране при установяване на неправилно паркиране на ППС и разпореждане на принудителни административни мерки принудително преместване, съставя констативен протокол, като посочва в него дата, част, марка и рег. № на неправилно паркираното ППС, вид на нарушението и място, и схема на нарушението.

Следователно при прилагане на административната мярка принудително преместване, инспектор контрол паркиране съставя констативен протокол със задължително минимално съдържание, което дава възможност да се установят всички материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната мярка.

Представяният по делото протокол (л. 66), не е съставен от инспектор контрол паркиране, тъй като графа инспектор въобще не е попълнена и липсва подпис на административния орган. С. И. инспекторът контрол паркиране, който разпорежда прилагането на мярката съставя протокола, а в случая това те е сторено, поради което остава недоказано кой административен орган е разпоредил прилагането на мярка и съответно имал ли е компетентност за това.

С оглед посочено основателен е доводът на касатора, че изводите, на съда относно спазването на законовите изисквания при издаването на административния акт са необосновани като несъответни на приетите по делото доказателства.

Неправилен е изводът на съда, че при прилагане на принудителна мярка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тези правила се съдържат в Инструкцията и изискват съставянето на констативен протокол с определяно минимално съдържание и минимум четири броя снимки, доказващи ясно и точно мястото и вида на нарушението. В случая представеният протокол няма изискуемото според Инструкцията минимално съдържание. В него въобще липсва схема на нарушението, а от представените четири снимки, само една (л. 68) доказва мястото и вида на нарушението, другите са в план, който не е полезен за установяване на мястото и вида на нарушението, още по-малко доказването може да ясно и точно, каквото е изискването на Инструкцията.

С оглед посочено при прилагането на оспорената принудителна административна мярка не са спазени специалните административнопроизводствени правила, установени с Инструкция от 25.01.2025 г. за работа на лицата на длъжност инспектор контрол паркиране и правомощията им по разпореждане на принудителни административни мерки и в хода на административнонаказателни производства по установяване на нарушения за неправилно паркиране на територията на Столична община, поради което е доказано основанието за оспорване по чл. 146, т. 3 АПК, което първоинстанционният съд неправилно в противоречие на закона и доказателствата по делото не е установил.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са основателни. Съдът непълно и неточно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил необосновани фактически и правни изводи (относно компетентността на органа, приложил мярката и спазването на процедурата), поради което решението му като неправилно следва да бъде отменено, а като незаконосъобразна следва да бъде отменена и приложената принудителна административна мярка.

С оглед на изхода от спора, направено от касаторите искане за присъждане на разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение е основателно - чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Център за градска мобилност ЕАД юридическото лице, в структурата на което се намира органът издател на оспорения акт, направените по делото разноски. По делото са доказани разноски за държавна такса пред пръвоинстанционния съд 10,22 евро/20 лева и адвокатско възнаграждение от всеки от жалбоподателите по 255,65 евро/500 лева или общо 521,52 евро/1020 лева разноски по адм. дело 566/2025 на Административен съд Търговище. Пред касационната инстанция са доказани разноски за държавна такса 71,58 евро/140 лева и адвокатско възнаграждение от всеки от жалбоподателите по 300 евро/586,75 лева или общо 671,58 евро/1313,50 лева разноски пред настоящия съд.

С оглед изложеното съдът следва да осъди Център за градска мобилност ЕАД юридическото лице, в чиято структура се намира органът издател на оспорения акт да плати в полза на всеки от касаторите сумата от 335,79евро/656,75 лева разноски общо за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 464 от 18.03.2026 г. на Административен съд - Търговище постановено по административно дело № 566/2025 г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ принудителна административна мярка Преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач на основание чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движение по пътищата по отношение на лек автомобил марка Daewoo Nubira, индивидуализиран с регистрационен номер [рег. номер], приложена на 22.11.2025 г. от инспектор контрол паркиране в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София.

ОСЪЖДА Център за градска мобилност ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул.К. М. Л. № 84, да плати в полза на Л. Б. Д. с [ЕГН], от гр. Попово разноски по дело в размер от 335,79 (триста тридесет и пет евро и седемдесет и девет евро цента) общо за двете инстанции.

ОСЪЖДА Център за градска мобилност ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул.К. М. Л. № 84, да плати в полза на Д. Д. К. с [ЕГН], от гр. Попово разноски по дело в размер от 335,79 (триста тридесет и пет евро и седемдесет и девет евро цента) общо за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Х.

/п/ П. Б.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?