ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1769

гр. София, 16.06.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

разгледа докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 486 по описа за 2026 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „П. К. - 2000“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. В. Т., против решение № 515 от 21.10.2025 г., постановено по в. т. д. № 456/2025 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 531 от 09.04.2025 г. по т. д. № 1724/2024 г. на Софийски градски съд, с което е осъдено „П. К. - 2000“ ЕООД да заплати на „А. Б. ООД по предявен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД сумата 63 621.19 лв. (равностойност на 32 529 евро) - неустойка за неизпълнение на сключени между „А. Б. ООД като продавач и „П. К. - 2000“ ООД два договора за покупко - продажба на нов автомобил с № 8726/12.09.2022 г. и № 8727/12.09.2022 г., по силата на които са закупени 2 бр. автомобили - автомобил BMW X6 Drive 40d, WBATC610009K36209 и автомобил BMW X6 Drive 40d, WBATC610009N45330, ведно със законната лихва от 21.08.2024 г. до окончателното плащане, и по предявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 758.62 лв. (равностойност на 1 921.75 евро) - мораторна лихва за периода от 19.03.2024 г. до 20.08.2024 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението, отхвърляне на предявените срещу дружеството - касатор искове и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3, „предложение второ“ ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси, по които съставът на въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и при неточно прилагане на закона: „1. Представлява ли неоторизирана дилърска дейност, с оглед организираната система за селективна дистрибуция, придобиването, съответно продажбата, на два броя леки автомобили, предвид установената съдебна практика за необходимост от покупко - продажбата на голямо количество леки автомобили и/или извършването на други сделки с тях, а именно отдаването им под наем или сключването на договор за лизинг; 2. Представлява ли продажбата на придобитите два броя леки автомобили пълно неизпълнение на поети с договори за покупко - продажба ангажименти, в това число води ли до отговорност за неустойка; 3. За валидността и приложимостта на общи условия към договор за покупко - продажба необходимо ли е ясното обозначаване на датата на тяхното съставяне, датата на приемането им от органите на съставилото ги дружество, датата на влизането им в сила и най-вече датата на тяхното т. нар. приемане от другата страна по договора; 4. Загубва ли своите функции неустойка, посочена в общи условия към договор за покупко - продажба, когато същата не е свързана с основните задължения на страните по договор и надвишава действително претърпените загуби, съответно накърнява ли добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.202010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и решение № 122 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3228/2018 г. на ВКС, ІV г. о.“. За обосноваване на приложното поле на касационното обжалване са възпроизведени дословно оплакванията за неправилност на въззивното решение, развити в касационната жалба.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „А. Б. ООД със седалище в [населено място] - чрез адв. М. П., в който са изложени подробни съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да се произнесе по подадената от „П. К. - 2000“ ЕООД въззивна жалба срещу постановеното от състав на Софийски градски съд решение по т. д. № 1724/2024 г., Апелативен съд - София, пети търговски състав, е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 ГПК и е достигнал до извод, съвпадащ с крайния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявените от „А. Б. ООД срещу „П. К. - 2000“ ЕООД искове по чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че: На 28.09.2018 г. между „А. Б. ООД (дилър) и BMW Vertriebs GmbH със седалище в [населено място], Австрия, е сключен договор за дилър на BMW с предмет поемане на задължение от BMW Vertriebs GmbH да прехвърли на дилъра неизключителното право и задължение да продава нови автомобили BMW в съответствие с предвиденото в договора. В договорната клауза на т. 1.4 е уговорено, че дилърът няма право да продава нови автомобили BMW на дистрибутори, които не са упълномощени за тяхната дистрибуция, като продажби на нови автомобили на крайни потребители чрез техни посредници са разрешени само при предварително упълномощаване на посредника да закупи автомобила, а в Приложение № 3 е предвидено, че дилърът няма право да продава нови автомобили БМВ на препродавачи или други посредници без надлежно упълномощаване съгласно т. 1.4 от договора. За неизпълнение на така поетото задължение е предвидена неустойка в размер на 15 % от фабричната цена на доставката, съгласно фактурата на BMW за съответния нов автомобил. В качеството му на доставчик „А. Б. ООД е сключило с „П. К. - 2000“ ЕООД два договора за продажба на нов автомобил, съответно договор № 8726/12.09.2022 г. за продажба на автомобил BMW X6 Drive 40d, WBATC610009K36209 и договор № 8727/12.09.2022 г. за продажба на автомобил BMW X6 Drive 40d, WBATC610009N45330. С договорите е прехвърлена възмездно собствеността върху автомобилите срещу заплащане на уговорена цена с включена отстъпка, а именно - 209 764.59 лв. с ДДС по първия договор и 214 376.67 лв. с ДДС по втория договор. В договорите е посочено, че се сключват при действието на Общи условия за доставка и продажба на нови моторни превозни средства с марка BMW и Mini, съдържащи клауза - т. 9, раздел ІV, според която с изключение на случаите, когато купувачът е физическо лице, което купува МПС за лично ползване, купувачът се задължава да не преотстъпва правата си по договора и да не прехвърля правото си на собственост върху МПС в рамките на срок от 6 месеца от датата на първоначална регистрация и преди изминат пробег от 4 000 км.; Продавачът си запазва правото да проверява пробега и състоянието на автомобила с цел контрол за спазване на приложимите ограничения за препродажба; В случай на констатирано нарушение продавачът има право на неустойка в размер на 15 % от цената на договора. С приемо - предавателни протоколи от 30.09.2022 г. е удостоверено извършването на фактически действия по предаване и получаване на закупените автомобили, като протоколите са подписани от представители на доставчика и на купувача. Първоначалната регистрация на автомобилите е извършена на 03.10.2022 г. на името на „П. К. - 2000“ ЕООД и съгласно удостоверение от 06.12.2024 г., издадено от Отдел „Пътна полиция на МВР“, регистрацията е прекратена на същата дата по причина „напускане на страната“. В открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд процесуалният представител на „П. К. - 2000“ ООД е заявил, че автомобилите са прехвърлени на трети лица в деня на дерегистрацията, т. е. преди изтичане на уговорения в договорите с „А. Б. ООД 6 - месечен срок. С уведомление № 028/03.11.2024 г. „А. Б. ООД е отправило покана до „П. К. - 2000“ ЕООД за заплащане на неустойка по т. 9, р. ІV ОУ към договорите за продажба заради неизпълнение на задълженията за въздържане от продажба на закупените автомобили в уговорения срок в размер съответно на 16 441.35 евро (по първия договор) и на 16 087.63 евро (по втория договор). С писмо от 26.02.2024 г. „А. Б. ООД е уведомено от BMW AG, че през м. март 2024 г. ще му бъде начислена неустойка в размер на 15 % - 27 095.79 евро, във връзка с продажбата на двата автомобила на неоторизиран дилър - „П. К. - 2000“ ЕООД и след издадени фактура и кредитно известие на 04.07.2024 г. дружеството - ищец е заплатило начислената неустойка на BMW AG.

При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съдебен състав се е произнесъл, че ответникът дължи на ищеца претендираната с иска по чл. 92 ЗЗД неустойка поради доказано в хода на делото неизпълнение на задължението, произтичащо от клаузата на т. 9, р. ІV от Общите условия към сключените договори за продажба на нови автомобили с марката BMW. Възражението на ответника за нищожност на уговорката за неустойка поради противоречие с чл. 17 от Конституцията на Република България е преценено като неоснователно по съображения, че ограничението на правото на собственост (в резултат на забраната за прехвърляне на придобитите автомобили в рамките на 6 месеца от регистрацията им) е за кратък период от време и не установява изваждане на вещта от гражданския оборот, а същевременно е свързано с отстъпка от цената, която компенсира създаденото за купувача неудобство. Посочено е също, че неустоечната клауза не попада сред забранените споразумения по чл. 101, ал. 1 ДФЕС, а е свързана с т. нар. селективна дистрибуция, осъществявана в селективна дистрибуторска система, дефинирана в Регламент (ЕС) 2022/720 на Комисията от 10 май 2022 г. за прилагане на чл. 101, параграф 3 ДФЕС относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики, заменил Регламент (ЕС) № 330/2010, и е в съответствие с приложимия Регламент (ЕС) № 461/2010 на Комисията от 27 май 2010 г. относно прилагането на чл. 101, параграф 3 ДФЕС към категориите вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства. С Регламент (ЕС) 2022/720 от неразрешените ограничения, когато доставчикът прилага селективна дистрибуторска система, е изключен изрично случаят, в който се ограничават активните или пасивните продажби от страна на членовете на селективната дистрибуторска система и техните клиенти за неоторизирани дистрибутори, разположени на територията, на която функционира селективната дистрибуторска система. Поради факта, че „А. Б. ООД е част от селективната дистрибуторска система на BMW AG на територията на Р. Б. а ответникът е неоторизиран дистрибутор, е прието, че уговорката, ограничаваща продажбата, не е нищожна. Доводът на ответника, че той не е неоторизиран дилър, тъй като не е сключил двете сделки за продажба по занятие, не е възприет от въззивния съдебен състав с аргумент, че от значение е не дали купувачът е дилър по занятие, а дали купува автомобилите за лично ползване или за препродажба, като в последния случай, предвид организираната система за селективна дистрибуция, препродажбата от ответника, без той да е част от тази система, е неразрешена от доставчика; Това ограничение е разрешено от правото на ЕС - цитираните регламенти, което се ползва с предимство пред националното право.

Като неоснователни са преценени и възраженията на ответника срещу обвързващата сила на прилаганите от ищеца общи условия, част от които е клаузата за неустойка. Изхождайки от разпоредбите на чл. 298 ТЗ и съобразявайки доказателствата по делото, въззивният съдебен състав се е произнесъл, че общите условия са станали част от сключените между страните договори за продажба, тъй като ответникът се е съгласил с тях чрез подписването на договорите, съдържащи препращане към общите условия, и на самите общи условия, приложени към договорите, от неговия представител (И. А.), чийто подпис не е оспорен с отговора на исковата молба. Наведените с въззивната жалба доводи, че общите условия не са подписани на всяка страница и че не е доказано към момента на сключване на договорите да са имали същото съдържание, са счетени за преклудирани и за неподлежащи на обсъждане от въззивната инстанция. Независимо от това съдебният състав е отбелязал, че доколкото няма твърдения и доказателства за други правоотношения между страните, извън породените от двата договора за продажба, не може да се приеме, че представените от ищеца общи условия са подписани от представител на ответника по друго време и във връзка с различни от спорните правоотношения.

Предвид приетия за доказан по делото факт, че ответникът не е изпълнил задължението да не прехвърля собствеността върху закупените автомобили преди изтичане на 6 - месечния срок от регистрацията, въззивният съдебен състав е приел, че с извършената в деня на първоначалната регистрация препродажба ответникът на практика е действал като неоторизиран дистрибутор на BMW, макар и не по занятие, закупувайки автомобилите с единственото намерение за ги препродаде, поради което за ищеца е възникнало уговореното в т. 9, р. ІV ОУ право на неустойка в размер на 15 % от продажната цена по всеки един от договорите. Възражението на ответника, че неустойката не се дължи, тъй като не е уговорена в самите договори, а в общи условия, е определено като неоснователно с оглед извода, че с подписването им от ответника Общите условия са приети от него и са неразделна част от съдържанието на договорите. За неоснователно е намерено и възражението за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави, произнасянето по което е извършено при съобразяване на задължителните постановки в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. След като е взел предвид обстоятелствата, че неустойката е уговорена за неизпълнение на непарично задължение и е съобразена с неговото естество, както и с възможните вреди за продавача в резултат на неизпълнението, че има компесаторен характер и че нейният размер кореспондира с предвидимите при сключване на договора вреди за ищеца в качеството му на доставчик (заплащане на уговорената в договора с BMW Vertriebs GmbH неустойка от 15 % в случай на продажба на нов автомобил на неоторизиран дилър), съдебният състав е заключил, че уговорената неустойка от 15 % не излиза извън присъщите й по закон обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не накърнява добрите нрави, поради което не е нищожна.

В съответствие с изводите, до които е достигнал, съставът на Апелативен съд - София е потвърдил решението на Софийски градски съд за осъждане на „П. К. - 2000“ ЕООД да заплати на „А. Б. ООД присъдените с решението парични суми, представляващи неустойка и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, когато по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, чието посочване е задължение на касатора, трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни - проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК).

Първите два въпроса, посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Отговорът на въпросите е обусловен от фактите и доказателствата по делото, в резултат на преценката на които въззивният съд е достигнал до извод, че в конкретния случай извършената от касатора (ответник по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД) препродажба на леки автомобили осъществява хипотезата на неоторизирана дилърска дейност и е основание за заплащане на неустойка в размера, уговорен в сключените между страните договори. Въззивният съд изрично е посочил в мотивите си, че за квалифицирането на продажбите като такива, извършени от неоторизиран дилър в противоречие с произтичащото от договорите задължение за въздържане от разпоредителни сделки със закупените автомобили в рамките на срок от шест месеца, не е от значение факта дали ответникът е дилър по занятие; От значение е фактът, че той не е закупил автомобилите за лично ползване, а единствено с цел да ги препродаде, което е сторил още в деня на придобиването им, без да е част от системата за организирана селективна дистрибуция на съответната марка автомобили. Правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на фактите и доказателствата, не подлежи на проверка в стадия на производството по чл. 288 ГПК и развитите в изложението доводи за неправилност, (идентични с оплакванията в касационната жалба), с които е обосновано значението на въпросите за изхода на делото, не могат да предпоставят допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е отсъствието на посочена практика на Върховния касационен съд, на която според твърденията на касатора въззивното решение противоречи, и ненадлежното обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (с позоваване на част от него - значение на въпросите за точното прилагане на закона, погрешно отъждествено с неправилно приложение на закона).

Третият въпрос, формулиран в изложението, не съответства на мотивите към обжалваното решение и не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да приеме, че ответникът - касатор е обвързан от общите условия, при действието на които са сключени двата договора и в които е уговорена претендираната с иска по чл. 92 ЗЗД неустойка, въззивният съд е съобразил, че лицето, което е представлявало ответника при сключване на договорите, е потвърдило приемането на общите условия чрез подписване на договорите, съдържащи препращане към тях, и на самите общи условия. При така формирания извод въпросът за необходимостта от индивидуализиране на общите условия е без значение за постановения с решението правен резултат и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне. По отношение на въпроса не е доказана допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, която касаторът е посочил формално, а допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е въведена и обоснована надлежно (по съображенията, изложени по-горе във връзка с въпросите по т. 1 и т. 2 от изложението).

Последният въпрос също не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като отразява несъгласието на касатора с извода на въззивния съд за действителност на клаузата за неустойка и съдържа неточна интерпретация на изводите, до които е достигнал съдът след извършена преценка дали неустойката излиза извън присъщите й по закон функции. От мотивите към обжалваното решение се установява, че въззивният съд е извършил преценка за валидността на клаузата за неустойка съобразно критериите, изведени в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. След като е взел предвид естеството на задължението, за чието неизпълнение е уговорена неустойката, вида на неизпълнението, предвидимите към момента на сключване на договорите вреди за ищеца в случай на договорно неизпълнение и тяхното възможно настъпване, съдът се е произнесъл, че неустойката не е недействителна (нищожна) и не надхвърля присъщите й по закон функции - обезщетителна, обезпечителна и санкционна. Произнасяйки се в посочения смисъл, въззивният съд е постановил решението си в съответствие със задължителната практика на ВКС в цитираното тълкувателно решение и не е формирал решаващите си правни изводи в противоречие с посоченото в изложението решение по гр. д. № 3238/2018 г. на ВКС, ІV г. о. Поради изложеното не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а също и на ненадлежно заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано с „неточно прилагане на закона“.

Поради недопускане на касационно обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на сумата 4 821.60 евро - адвокатско възнаграждение с включен ДДС, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 20.01.2026 г., заплатено по банков път на 21.01.2026 г.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 515 от 21.10.2025 г., постановено по в. т. д. № 456/2025 г. на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА „П. К. - 2000“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на „А. Б. ООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място],[жк], Бизнес парк София № 5, сумата 4 821.60 евро (четири хиляди осемстотин двадесет и едно евро и шестдесет цента) - разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: