4определение по ч. гр. д.№ 3405 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделениеОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3229

гр.София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. Н.

Е. П.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 3405 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. С. Б. срещу определение № 1731 от 07.04.2025 г., постановено по в. гр. д.№ 982 от 2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, V състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 141 от 12.02.2025 г. по в. гр. д.№ 982 от 2024 г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските, като присъдените в полза на молителя разноски за адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанция бъдат увеличени.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Претендира се за постановяване на ново определение за присъждане на пълния размер на направените разноски за двете съдебни инстанции.

В писмен отговор от 23.05.2025 г. ответницата по частната жалба В. М. Б. взема становище за нейната недопустимост и неоснователност.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна /ищец по делото/, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определение на въззивен съд и като такава е допустима.

По същество, частната жалба е частично основателна, поради следното: С въззивното решение № 141 от 12.02.2025 г. по в. гр. д. № 982 от 2024 г. на Варненския окръжен съд е частично обезсилено решение № 50 от 12.03.2024 г. по гр. д. № 639 от 2023 г. на Районен съд - Провадия по предявения от М. С. Б. срещу В. М. Б. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за един от двата претендирани от ищеца имоти /УПИ ***, кв.***по ДРП на [населено място], одобрен със заповед № 386 от 16.09.1992 г., целият с площ от 1 900 кв. м./ и производството по този иск е прекратено. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта му по предявения от ищеца срещу ответницата иск по чл. 108 ЗС за втория от претендираните имоти - УПИ *** в кв.***по ДРП на [населено място], одобрен със заповед № 386 от 16.09.1992 г., целият с площ от 1 050 кв. м. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78 ГПК въззивният съд е осъдил ответницата В. М. Б. да заплати на ищеца М. С. Б. разноски за двете инстанции в размер на 925 лв., от които 325 лв. за първоинстанционното производство и 600 лв. за въззивното, а е осъдил М. Б. да заплати на В. Б. разноски в размер на 843,24 лв., от които 525 лв. за първоинстанционното производство и 318,24 лв. за въззивното производство.

С обжалваното определение от 07.04.2025 г. молбата на ищеца М. С. Б. по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските е оставена без уважение. Прието е от съда, че с оглед заявеното от ответната страна възражение за прекомерност на направените от ищеца разноски за адвокат, както и с оглед на факта, че в една част първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо, в която хипотеза разноски не се следват на ищеца, няма основание за увеличаване на присъдените на ищеца разноски за първата и втората инстанция.

Това определение е неправилно. Видно от представените пред първата и втората инстанция списъци за разноски и доказателства за плащането на тези разноски, ищецът е направил разноски за първоинстанционното дело в общ размер от 2 150 лв. /включващи 50 лв. държавна такса за завеждане на делото, 1 800 лв. адвокатски възнаграждения и 300 лв. депозити за вещи лица/, а за въззивното дело в общ размер от 1 225 лв. /включващи 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 1 200 лв. адвокатско възнаграждение/. Възраженията на ответницата за прекомерност на направените от ищеца разноски за адвокат за двете инстанции е частично основателно. Съдът, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, голямата му продължителност, извършената от пълномощниците на ищеца работа /изготвяне на искова молба и въззивна жалба, явяване и процесуална защита по делото в общо 10 проведени открити съдебни заседания в двете инстанции- 6 пред първия първоинстанционен съд, 2 пред втория и по едно пред двата въззивни съда, разгледали делото, изготвяне на писмени защити/, счита че адвокатското възнаграждение на пълномощниците на ищеца следва да бъде намалено на 1 000 лв. за първата инстанция и 600 лв. за втората. Предвид на това следва да се приеме, че направените от ищеца разноски за двете инстанции възлизат общо на 1 975 лв. /50 лв. държавна такса за завеждане на делото, 25 лв. държавна такса по въззивна жалба, 300 лв. депозити за вещи лица, 1 000 лв. адвокатско възнаграждение за първа инстанция и 600 лв. адвокатско възнаграждение за втора инстанция/. Предвид изхода на делото /прекратяването на делото по иска за собственост на първия претендиран имот и уважаването на иска за втория имот/, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца половината от тези разноски, тоест 987,50 лв.

Съгласно представените списъци за разноски, ответницата е направила разноски в общ размер от 1 550 лв., от които 950 лв. за първоинстанционото дело /включващи 600 лв. адвокатско възнаграждение и 350 лв. депозити за вещи лица/ и 600 лв. адвокатско възнаграждение по въззивното дело. Предвид изхода на делото /прекратяването на делото по иска за собственост на първия претендиран имот и уважаването на иска за втория имот/, ищецът дължи на ответницата половината от направените от нея разноски за двете инстанции, тоест 775 лв.

Предвид изложеното настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено определение за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като страните бъдат осъдени да заплатят горепосочените суми, превалутирани в евро предвид влизането в сила на Закона за въвеждане на еврото в Р. Б. считано от 01.01.2026 г. Тоест, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 504,90 евро, а ищецът на ответницата сумата 396,25 евро.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ определение № 1731 от 07.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 982 от 2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, V състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение № 141 от 12.02.2025 г. по в. гр. д. № 982 от 2024 г. на Варненския окръжен съд, ГО, V състав в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА В. М. Б. да заплати на М. С. Б. на основание чл. 78 ГПК разноски за първата и за въззивната инстанции в общ размер от 504,90 евро /петстотин и четири евро и деветдесет евроцента/, вместо присъдените с решението 925 лв.

ОСЪЖДА М. С. Б. да заплати на В. М. Б. на основание чл. 78 ГПК разноски за първата и за въззивната инстанции в общ размер от 396,25 евро /триста деветдесет и шест евро и двадесет и пет евроцента/, вместо присъдените с решението 843,24 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.