ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3186

гр. София, 13.06.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 1525 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Юроспийд“ ООД, [населено място], чрез пълномощници адв. Й. Ч. и С. Д. – А. от САК, против въззивно решение № 524/03.11.2025 г, постановено по в. гр. д. № 942/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 136/ 24.04.2025 г. по гр. д. № 37/2024 г. на Районен съд - Костинброд. С първоинстанционното решение, съдът: на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признал за незаконно и е отменил уволнението на П. А. Т., извършено със заповед № 407/10.09.2023 г., издадена от управителя на „Юроспийд“ ООД, за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание 330, ал. 2, т. 6 КТ; задължил е „Юроспийд“ ООД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ да извърши поправка в трудовата книжка на П. А. Т., като заличи вписаното в нея обстоятелство за прекратяване на трудовото правоотношение, с правно основание по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; осъдил е „Юроспийд“ ООД, на основание чл. 242, вр. чл. 128 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД да заплати на П. А. Т. сумата от 928,50 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.09.2023 г. до 09.10.2023 г., заедно със законната лихва от 25.10.2023 г. до 14.01.2024 г., в размер на 28,35 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 15.01.2024 г. до окончателното й заплащане; осъдил е „Юроспийд“ ООД, на основание чл. 226, ал. 3, вр. ал. 2 КТ да заплати на П. А. Т., сумата от 1262,76 лв., представляваща обезщетение за противоправно задържане на трудовата книжка за периода от 09.10.2023 г. до 24.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 15.01.2024 г. до окончателното й заплащане; осъдил е „Юроспийд“ ООД, на основание чл. 221, ал. 1 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД да заплати на П. А. Т., сумата в размер на 2340 лв., представляваща обезщетение за 90 дни (срокът на предизвестие съгласно трудовия договор), заедно със законната лихва върху тази сума за времето от 25.10.2023 г. до 14.01.2024 г., в размер на 70,54 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба - 15.01.2024 г. до окончателното й заплащане. С първоинстанционното решение са отхвърлени и предявените насрещни искове от „Юроспийд“ ООД срещу П. А. Т., да се осъди последния да заплати на дружеството сумата от 2340 лв., представляващи дължимо обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 КТ, и лихва за забава в размер на 92,75 лв. за периода 10.11.2023 г. - 22.02.2024 г.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. В същата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост. Твърди се, че съдът не е се произнесъл по възраженията на работодателя направени в отговора на исковата молба и поддържани във въззивната му жалба от значение за изхода на спора: че ищецът не се е явявал на работа в периода 01.09.2023 г.- 09.10.2023 г., поради което за посочения период не му се дължи трудово възнаграждение, и същият не е имал правна възможност да прекрати трудовия договор с едностранно волеизявление, както и че от страна на ищеца е налице злоупотреба с правото му по чл. 327 КТ, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление. Сочи се, че в мотивите на решението въззивният съд не е направил самостоятелна преценка и на събраните по делото доказателства, както и че необосновано е отказал да кредитира свидетелските показания на разпитания по делото свидетел.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като приложи самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно и да разгледа в мотивите на решението си всички доводи и възражение на страните?“; 2. „Допустимо ли е въззивният съд изцяло да препотвърди мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК без да изгради свои фактически и правни изводи за съществуването на спорното право“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да приложи самостоятелна преценка на събраните но делото доказателства и да направи съвкупна самостоятелна преценка на приетите по делото доказателства и тяхната доказателствена стойност в мотивите на решението си?“; 4. „Допустимо ли е съдът да не кредитира по същество прието по делото доказателство поради липса на достоверна дата, за която не е направено оспорване и страните са потвърдили достоверността на датата на документа?“; 5. „Допустимо ли е съдът ди не кредитира свидетелски показания поради субективното му преценка, че фактите не са възприети лично от свидетеля без да се съобрази с останалия доказателствен материал по делото? Допустимо ли е съдът да не кредитира свидетелски показания с мотив, че са дадени от заинтересовано лице без се съобрази с контекста на всички останали доказателства по делото?“; 6. „Настъпен ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писмено изявление на работника по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ако не са били налице основанията за това и работникът злоупотребява с правото си по чл. 327 КТ?“; 7. „Настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писмено изявление на работника по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ако работникът злоупотребява с правото си по чл. 327 КТ, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление?“; 8. „Как се съотнася безусловното право па работника да прекрати трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ спрямо правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание “уволнение“ на служител за неявяване на работа в рамките на повече от два последователни дни в хипотезата, при която неявяването е възникнало преди работника да упражни правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ?“; 9. „Следва ли при представено уведомление на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ да се вземе предвид обстоятелството дали посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение в действителност е било налице при наличие на дисциплинарно неявяване на работа от страна на служителя?“; 10. „Следва ли съдът във всички случаи да изследва обстоятелството дали е налице действително основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, когато е наведено възражение, че служителят не се е явявал на работа за периода, за който твърди, че не му е заплащано възнаграждение?“. По първите четири въпроса се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по същите въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС: т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС; т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГГК на ВКС; решение № 120/04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение № 4/18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015 г. на ВКС, II г. о.; решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение № 57/02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на ВКС, III г. о.; решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, I г. о. и др. По петия въпрос се сочи противоречие с решение № 65/16.07.2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 176/28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на ВКС, II г. о.; решение № 65/30.07.2014 г. по гр. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II г. о. и др. По шести и седми въпрос се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с: решение № 495/03.06.2010 г. по гр. д. № 527/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 159/15.03.2021 г. по гр. д. № 4433/2019 г. на ВКС, III г о.; решение № 289/18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г. на ВКС, IV г. о. По тези въпроси, както и по въпросите от седми до десети се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложени са и съображения, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата П. А. Т. е подал писмен отговор, в който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел, че съгласно трудов договор № 97/17.03.2023 г., страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ в ответното дружество.

Не било спорно, че на 06.10.2023 г., Т. изпратил до работодателя си, чрез пощенски оператор писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, което било получено от ответника на 09.10.2023 г.

С процесната заповед № 407/10.09.2023 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение, поради извършване на нарушение на трудовата дисциплина - неявяване на работа в периода 02.10.2023 г.- 06.10.2023 г. /видно от съвпадащите изявления на ищеца в исковата молба и на ответника в отговора на исковата молба, в заповедта е налице техническа грешка при посочване на датата, като за дата на издаването й следва да се счита 10.11.2023 г./. Заповедта била връчена на ищеца срещу подпис на 14.11.2023 г. с отбелязване от него, че трудовото правоотношение е прекратено на 09.10.2023 г. на друго основание, това по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

Преди връчване на процесната заповед, страните по делото разменили кореспонденция относно прекратяването на трудовото правоотношение: В отговор от 25.10.2023 г. на заявление на ищеца по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ответникът уведомил ищеца, че не е съгласен, че трудовото правоотношение е прекратено на това основание, тъй като за времето от 01.09.2023 г. до 09.10.2023 г., не му се е следвало трудово възнаграждение. В отговор от 01.11.2023 г., ищецът уведомил ответното дружество, че трудовия договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и че е предявил претенции за заплащане на дължими суми и връщането на трудовата му книжка.

С оглед правилото на чл. 193 КТ, преди издаване на процесната заповед с покана от 02.11.2023 г., били изискани писмени обяснения от ищеца за причините за неявяване на работа за времето от 02.10.2023 г. до 06.10.2023 г. В отговор на поканата ищецът отново заявил, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от него на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ на 09.10.2023 г., поради което не дължи писмени обяснения и настоява да му бъде оформена и върната трудовата книжка.

Видно от придружително писмо от 15.11.2023 г. на ответника, на извлечение от трудовата книжка на ищеца и от приложената към нея справка по чл. 62, ал. 5 КТ, адресирана от ответното дружество до НАП, работодателят приел, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 14.11.2023 г., като това обстоятелство било заявено пред НАП и отразено в трудовата книжка на ищеца. Последният бил уведомен, че може да получи трудовата си книжка.

От разпита на св. П. Х. - служител при ответника се установило, че познава ищеца от края на 2022 г., преди назначаването му на работа при ответника, когато бил обучаван за международен шофьор. Според показанията на свидетеля, поради лични проблеми ищецът не се явявал на работа повече от месец.

За да определи размера на претендираните по делото суми по пера посочени в исковата молба, съдът се е позовал на заключение на ССЕ.

При тези данни, за да уважи иска за отмяна на уволнението с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивния съд, препращайки към мотивите на първоинстнционния съд е приел, че ищецът е провел успешно доказване и установил, че първи надлежно и правомерно е упражнил потестативното си право да прекрати сключения договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, чрез изпратено писмено заявление, получено от работодателя на 09.10.2023 г. /неточно посочено от съда 09.11.2023 г./. По силата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят имал право да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение. В случая е прието за установено непревеждане от работодателя на дължимото възнаграждение на ищеца, като с оглед на това е прието, че с достигане на едностранното изявление на работника до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, последното автоматично престава да съществува. Неотносимо се явявало обстоятелството дали посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е било налице в действителност. Ответното дружество изпратило, чрез куриер до ищеца заповед № 407/10.09.2023 г. - за прекратяване на трудовия договор, като същата е била получена от ищеца след 09.10.2023 г. - на 14.11.2023 г. В процесната заповед било отразено, че нарушението е извършено след издаването й, в периода 02.10.2023 г. - 06.10.2023 г., а поканата за писмено обяснение била отправена едва на 02.11.2023 г. Според въззивния съд това обуславяло извод, че иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението, извършено със заповед № 407/10.09.2023 г. е основателен, поради предходно упражнено право на работника да прекрати ТПО с едностранно предизвестие.

Основателността на главния иск, обуславяло неоснователност на претенцията от работодателя по предявения насрещен иск, с правно основание чл. 221, ал. 2 и свързаната с нея по чл. 86 ЗЗД, които са отхвърлени, както и основателност на претенцията на ищеца по чл. чл. 221, ал. 1 от КТ и свързаната с нея по чл. 86 ЗЗД, които са уважени да размерите посочени в ССЕ. С оглед основателността на иска за отмяна на заповед № 407/10.09.2023 г., е уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като в трудовата книжка на ищеца неправилно било отразено, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вместо на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Въззивният съд е приел, че трудовата книжка не е била върната от работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение на 09.10.2023 г., а по-късно, е забавата, поради противоправното поведение на работодателя и незаконно задържане на трудовата книжка на работника. Това обуславяло основателност и на иска по чл. 226, ал. 3, вр. ал. 2 от КТ за заплащане на сумата в размер на 1262,76 лв.- обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка, считано от 09.10.2023 г. до 24.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане.

По отношение на претенцията по чл. 242, вр. чл. 128 КТ и свързаната с нея по чл. 86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 928, 50 лв.- главница и 28,35 лв. - мораторна лихва върху тази сума, за периода от 25.10.2023 г. до 14.01.2024 г., Въззивният съд е посочил само, че същите се явяват доказани по основание и размер, съгласно заключението на ССЕ.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с поставените от касатора въпроси с №№ 1, 2, и 3, които се свеждат до обобщения от съда въпрос: за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, заради проверка за евентуално противоречие с практиката на ВКС.

Останалите поставени от касатора въпроси са обусловени от отговора на горепосочения въпрос, и по същите съдът ще се произнесе с решението си, като ги разгледа ведно с касационните основания, с които са пряко свързани.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя „Юроспийд“ ООД, [населено място] следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 203,01 евро и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 524/03.11.2025 г, постановено по в. гр. д. № 942/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя „Юроспийд“ ООД, [населено място], в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 203,01 евро, като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.