РЕШЕНИЕ№ 392

София, 17.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И. като изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 4074/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. Н. З., подадена чрез адв. А. Б. от АК - Б., срещу въззивното решение № 295 от 13.06.2024 г. по в. гр. д. № 254/2024 г. на ОС - Благоевград.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е частично недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на първостепенното решение в цялост, вместо в пределите на въззивното обжалване, като в останалата му част решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост – основание за касационно обжалване в приложното поле на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответната страна в производството Н. К. С., чрез адв. К. Д. от АК - Б., оспорва жалбата с писмен отговор.

В откритото съдебно заседание по чл. 290, ал. 1 ГПК за жалбоподателката се явява адв. Б.. Застъпва становище, че по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че изборът на режим на разделност по реда на чл. 27, ал. 3 СК има обратно действие и като последица от него се преурежда и режимът на правата придобити от съпрузите по време на СК от 1985 г. (отм.). Претендира разноски по списък.

Ответникът се явява лично с пълномощника си адв. Д.. Поддържаната от него теза е за правилност и обоснованост на достигнатите във въззивното решение правни изводи, а именно, че релевантен момент за определяне правата на страните върху спорния имот е този на неговото придобиване, а именно при действието на СК (отм.), по силата на който единственият възможен имуществен режим е този на съпружеската имуществена общност. С подаване на декларацията по чл. 27, ал. 3 СК (действащ) тази общност се прекратява и преминава в обикновена съсобственост при равни части от по 1/2, тъй като съпрузите вече са придобили равни права в режим на бездялова съсобственост по силата на действалия към момента на придобивната сделка закон. Претендира разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция съгласно представен списък и договори за правна защита и съдействие от 11.03.2026 г. и от 09.10.2024 г.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 5974 от 19.12.2025 г. по настоящото дело поради констатирано противоречие на въззивното решение с приетото в решение № 50051 от 02.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2602/2022 г., I г. о., по въпроса за действието на декларацията за избор на режим на разделност от съпрузи по време на брак, заварен от СК от 2009 г.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено постановеното по реда на чл. 124 ГПК решение № 820 от 27.11.2023 г. по гр. д. № 1054/2023 г. по описа на РС - Благоевград, с което е признато за установено по отношение на Н. К. С., че М. Н. З. е собственик на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на Б., представляващ жилище със застроена площ от 54.89 кв. м, заедно с мазе № 17 с площ от 2.10 квадратни метра, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на поземления имот, подробно описан в диспозитива на решението, и искът на ищцата е отхвърлен за останалата 1/2 идеална част от имота като неоснователен.

По делото не се спори относно правнорелевантните факти, а и същите са категорично установени от събраните доказателства. Доказано е, че страните са сключили брак на 11.02.2001 г. при действието на СК от 1985 г. (отм.), прекратен с решение от 30.12.2020 г. по гр. д. № 1347/2020 г. по описа на РС - Благоевград. Спорният имот е придобит в законов режим на общност по смисъла на закона с договор за покупко-продажба от 2008 г., по който страна е била единствено ищцата М. З.. Впоследствие, при действието на СК от 2009 г. страните са избрали законов режим на разделност с декларация от 01.02.2018 г., която е надлежно вписана в Агенция по вписванията на 28.02.2018 г.

С оглед така очертаната фактическа обстановка въззивният съд е формирал правните си изводи, концентрирани върху спорния по делото въпрос за действието на декларацията от 01.02.2018 г. чл. 27, ал. 3 СК, с която съпрузите са избрали законовия режим на разделност, и нейното правно значение за придобитите права по сделката от 2008 г., т. е преуреждат ли се те.

По този въпрос въззивният съд, въз основа на направен подробен анализ на предвидената в действащия СК от 2009 г. възможност за избор между три режима на имуществени отношения между съпрузите, е приел, че сама по себе си предвидената в закона алтернативност на режимите, с които съпрузите биха могли да уредят имуществените отношения помежду си, не може да послужи като аргумент за обратното действие на впоследствие избрания от тях режим, без същите да са изразили изрична воля в този смисъл. С прекратяване на съпружеската имуществена общност по време на брака по реда на чл. 27, ал. 3 СК възникналите в патримониума на съпрузите права не се преуреждат обратно във времето, а се пораждат последиците на чл. 28 СК като съществувалата до този момент съпружеска имуществена общност се трансформира в обикновена съсобственост при равни квоти. Декларацията по чл. 27, ал. 3 СК не може да има транслативно действие по отношение на вече придобити права от съпрузите – такова може да породи единствено сключен между тях брачен договор. Макар тази декларация за избор на режим да съдържа волеизявления на двамата съпрузи, тя няма характер на същински договор, тъй като нейните правни последици са уредени в закона и не могат да бъдат изменени от съпрузите чрез включване на допълнителни уговорки в нейното съдържание, защото така няма да е спазена формата за действителност на брачния договор. Посочено е, че подписаната от съпрузите декларация съдържа изявление, че същите избират имуществен режим на разделност, както и че са им известни последиците от този избор, а именно прекратяване на съпружеската имуществена общност и възникване на обикновена съсобственост при равни дялове, както и приложимост на законовия режим на разделност по отношение на придобитите след осъществения избор вещни права. Според въззивния съдебен състав, подкрепеното в решението на I г. о. на ВКС по гр. д. № 2602/2022 г. становище относно обратното действие на избора за законов режим на разделност не намира стабилна опора в съществуващата правна уредба, като освен това би имал за последица лишаване на единия съпруг от значителна част от активите в неговото имущество и то без същият да е изразявал изрична воля в този смисъл и без за него да съществува ефективна възможност за защита и компенсация на приноса, който същият е имал при придобиване на общото имущество. С тези мотиви е отхвърлена защитната теза на ищцата за придобиване на процесния имот в лична собственост, като искът й е отхвърлен до размер на припадащата се 1/2 ид. част в полза на бившия й съпруг - ответника С..

Като взе предвид изложеното и защитните тези на страните, настоящият състав на Второ г. о. на ВКС намира следното:

По оплакванията за недопустимост на обжалваното решение:

Жалбоподателката поддържа искане за частично обезсилване на въззивното решение с довода, че същото не отразява в постановения диспозитив, че предмет на въззивното обжалване е само и единствено отхвърлителната част на първоинстанционния съдебен акт. При преглед на съдържанието на обжалваното решение действително се констатира посоченият пропуск, доколкото в неговия диспозитив е пропуснато да се добави изрично, че решението на районния съд се потвърждава „в неговата обжалвана част“. От уводната част на въззивния съдебен акт обаче това ясно личи, като е очертан обхватът на въззивната проверка по чл. 269 ГПК, а именно относно атакуваната с въззивната жалба част на първоинстанционното решение, с която е постановен неблагоприятен за ищцата резултат по предявения иск. Произнасянето в мотивите също касае само и единствено онази част на първоинстанционния акт, която е била оспорена по реда на инстанционния контрол. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не е налице недопустимост на постановеното решение, а данните сочат на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, поправима от постановилия решението въззивен съд по реда на чл. 247 ГПК, и което не е пречка касационната инстанция да упражни контрол по същество върху въззивния акт в обема на същинското му произнасяне.

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:

С решение № 50051 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 2602/2022 г. състав на I г. о. на ВКС приема следното: „Нормата на пар. 4 СК от 2009 г. предвижда преуреждане на имуществените отношения, уредени в този СК по заварени бракове, а ал. 2 от този текст изрично допуска съпрузите по заварени бракове към момента на влизане в сила на действащият СК - 01.10.2009 г. да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор. Нормата на чл. 27, ал. 3 допуска съпружеската имуществена общност да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор, но с това не могат да засягат права на трети лица - чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 СК. Съгласно чл. 33, ал. 1 СК имущественият режим на разделност означава, че правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака са негово лично притежание. Нормата не свързва момента на придобиване с избрания режим на разделност. Без значение в този случай е възмездният характер на придобивното основание и наличието на принос на другия съпруг. Не се прилага презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК и не възниква съпружеска имуществена общност. Аргумент в подкрепа на извода, че изборът на режим на разделност има обратно действие и се прилага и за придобиванията по време на брака преди избора му се извлича и от признатото с чл. 33, ал. 2 СК право на другия съпруг нетитуляр на придобитото при развод по исков ред да претендира част от стойността на придобитото имущество без оглед на това кога е придобито – дали преди или след избора на режим на разделност. Така по аргумент от тези норми, тълкувани в съвкупност, избирането на режим на разделност от съпрузи по сключен граждански брак има обратно действие и се отнася и за придобитите вещни права до момента на вписване на избора на този режим.“

Настоящият съдебен състав не споделя така направеното тълкуване. С него се придава ретроактивно действие на материалноправни разпоредби, без такова да е изрично предвидено в закона и без да е налице изрично волеизявление на засегнатите правни субекти в подобен смисъл. Като правна последица се постига преуреждане действието на определени юридически факти, които са възникнали при стара нормативна уредба, като се заличават или променят вече настъпилите от тях правни последици такива, каквито са били предвидени по действалия към тяхното проявление закон. В практиката си Конституционният съд на Р. Б. разглежда подобно явление като „същинско“ обратно действие на закона и последователно приема, че същото е допустимо само по изключение и по силата на изрична разпоредба. В мотивите към свое решение № 8 от 27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. разяснява, че Конституцията не съдържа забрана за обратно действие на правните норми в различните области на правото, но тя произтича от върховенството на правото като конституционен принцип (чл. 4, ал. 1 КРБ) и е приложима към хипотезите на ретроактивност „stricto sensu“, когато се нарушава доверието в правната система, правната сигурност и придобити права. Принципът, че законовите норми действат занапред е важна гаранция за предвидимост на правния ред и елемент от правната сигурност на съвременните правни системи. Изцяло несъвместимо с принципа на правовата държава е чрез обратно действие на правна разпоредба да се накърняват или отнемат вече правомерно придобити права, респ. да се създават задължения и изобщо да се уреждат по неблагоприятен начин заварени положения. В този смисъл са цитирани решение № 7 от 29.09.2009 г. по к. д. № 11/2009 г., решение № 11 от 05.10.2010 г. по к. д. № 13/2010 г., решение № 12 от 11.11.2010 г. по к. д. № 15/2010 г., решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г., както и практиката на Съда на Европейския съюз, която разглежда закрилата срещу обратната сила на правните норми като елемент на фундаменталния принцип на правна сигурност. В този смисъл могат да бъдат посочени и решение № 95 от 17.06.2013 г. по гр. д. № 1387/2012 г. на ВКС, III г. о., решение № 155 от 08.03.2024 г. по гр. д. № 4443/2022 г. на ВКС, II г. о., решение № 50049 от 27.03.2023 г. по т. д. № 2015/2020 г. на ВКС, I т. о., решение № 60133 от 03.02.2022 г. по т. д. № 1538/2020 г. на ВКС, I т. о., решение № 45 от 18.04.2022 г. по т. д. № 917/2020 г. на ВКС, II т. о., и др.

С § 4 от действащия СК от 2009 г. е предвидено, че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове (ал. 1). Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс (ал. 2). С този текст не се придава изрично обратно действие на избора на режим на разделност по чл. 27, ал. 3 от същия кодекс. Последната разпоредба предвижда единствено прекратяване на съществуващата до този момент съпружеска имуществена общност, като последиците от това са изрично уредени в следващата разпоредба - чл. 28 СК, която определя равенство на дяловете в общо придобитото имущество. Недопустимо е ретроактивното действие на материалноправни разпоредби на закона да се извлича по тълкувателен път, поради което настоящият съдебен състав намира достигнатите от въззивния съд правни изводи за правилни и законово обосновани. Промяната в имуществения режим между съпрузите, извършена по реда на чл. 27, ал. 3 СК от 2009 г., действа занапред съобразно общото правило на чл. 14, ал. 1 ЗНА. Приложимостта на избрания от съпрузите режим на разделност по време на брака им, заварен от СК от 2009 г., води до невъзможност за възникване за в бъдеще на съпружеска имуществена общност, но не и до преуреждане на вече възникналата такава по различен от установения в чл. 27 във връзка с чл. 28 СК начин. Правното действие на настъпилите по време на СК (отм.) юридически факти може да бъде преуредено единствено по изрична воля на съпрузите, изразена в брачен договор, на който те могат да придават и обратно действие, и то при условие, че не се накърняват вече придобити права от трети лица (чл. 40 СК). В подобен смисъл е произнасянето на ВКС, II г. о., в решение № 86 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 941/2016 г., както и в решение № 50122 от 06.01.2023 г. по гр. д. № 4989/2021 г. и решение № 60142 от 26.01.2022 г. по гр. д. № 974/ 2021 г. По този въпрос е категорична и правната доктрина – т. напр. доц. д-р С., А., Сборник „Семеен кодекс“, ИК „Труд и право“, София 2015, стр. 63, 80, 118-119.

По тези мотиви настоящият съдебен състав намира, че оплакванията по касационната жалба на М. З. са неоснователни и обжалваното решение следва да се остави в сила, при който изход в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 266.94 евро (равностойност на 1500 лв.+ 500 евро).

Воден от изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, съставът на второ отделение на Гражданската колегия на ВКС

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 295 от 13.06.2024 г. по в. гр. д. № 254/2024 г. на ОС - Благоевград.

ОСЪЖДА М. Н. З. от [населено място] да заплати на Н. К. С. от [населено място] сумата 1 266.94 евро (хиляда двеста шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента) за разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: