ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1802
гр. София, 17.06.2026 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I ТО, в закрито заседание на четвърти май, през две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:Председател:Боян Балевски
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д. № 772 по описа на ВКС за 2026г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. И. П., чрез адв.К. Т. от САК, срещу решение № 1436 от 03.12.2025г. по възз. гр. д. № 2221/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е частично обезсилено решение № 3159/28.05.2024г. по гр. д.№ № 7369/2923г. на СГС в частта, с която е прогласена нищожността на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за покупко-продажба на недвижим имот HL 35325 от 07.04.2008г. и е прекратено производството по делото в тази част, а решение № 3159/28.05.2024г. по гр. д.№ № 7369/2923г. на СГС е частично отменено в частта, с която „Ю. Б. АД е осъдено да заплати на Г. И. П., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сума в размер на 4055.564лв., представляваща заплатени при начална липса на основание валутни разлики за периода 10.05.2008г.-10.05.2015г., ведно със законната лихва, и е постановено друго за отхвърляне на иска.
В касационната жалба се изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че всички възражения по установителната претенция са преклудирани със сила на пресъдено нещо, формирана с постановеното при признание на иска решение по воденото между страните т. д.№ 107/2017г. на Окръжен съд - Кюстендил. По изложените подробни съображения се иска касиране на въззивното решение. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност, са въведени основанията по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли съдът, при предявен иск за обявяване на нищожност на неравноправни клаузи по договор за потребителски кредит, при наличие на предходно установително решение по чл. 237 ГПК, установяващо със сила на пресъдено нещо дължимостта на сумите, претендирани на основание съответните неравноправни клаузи, по което няма съдебно дирене, и липсва дължимото от съда служебно произнасяне относно валидността им, да се съобрази с установителната сила на пресъдено нещо по отношение на клаузите, или съобразно принципа на ефективност следва да прогласи нищожността им и по този начин да приложи косвен контрол върху предходното установително решение?
2. Оправомощен ли е и следва ли съдът, при предявен иск за обявяване на нищожност на неравноправни клаузи на договор за потребителски кредит, при наличие на предходно установително решение по чл. 237 ГПК, установявако със сила на пресъдено нещо дължимостта на сумите, претендирани на основание съответните неравноправни клаузи, без да са били взети предвид предпоставките за недопустимост на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед съблюдаване на принципа на ефективност, да не зачете силата на пресъдено нещо на предходното решение на това основание?
3. Приложима ли е за потребителя преклузията за релевиране на възражение за нищожност по чл. 133 ГПК, при условие, че съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит?
4. Какви са предпоставките, при които при предходно проведено исково производство, установявако със сила на пресъдено нещо дължимостта на суми, претендирани на основание съответните неравноправни клаузи, следва да бъде разгледан като допустим последващ иск на потребителя за релевиране на нищожност на неравноправни клаузи на договор за кредит?
5. Решение при признание на иск, основаващ се на неравноправна клаауза, постановено от съда, без съдът да е следил служебно за нея и с оглед забраната, предвидена в чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК, формира ли сила на пресъдено нещо по отношение на действителността на неравноправните клаузи?
Касаторът поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. на Съда на Европейския съюз по дела С-869/19, С-600/19, С-693/19, С- 831/19 и С-725/19 и на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 23 по т. д.№ 3686/2014г., I ТО.
С писмен отговор ответникът по касационната жалба „Ю. Б. АД, чрез адв.Б. Д., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване, доколкото не са релевирани правни въпроси, въззивното решение съответства на стандартите, установени с цитирани решения на СЕС, и не е очевидно неправилно. Изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира за присъждане на разноски.
Съставът на I ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:
За разлика от първата инстанция, въззивният състав е намерил за основателно възражението, че доводите на ищеца за нищожност на оспорените договорни клаузи са окончателно разрешени с влязлото в сила между страните решение, постановено при признание на иска(решение от 15.11.2018г. по т. д.№ 107/2017г. на ОС - Кюстендил). Съответно е приел, че формираната сила на пресъдено нещо е пречка за пререшаване на въпросите относно действителността на договора и на отделни негови клаузи, доколкото е проведено исково производство и е настъпила процесуална преклузия за оспорване на договора чрез възражение или чрез предявяване на насрещен или инцидентен установителен иск. Счел е за неотносима цитираната от първата инстанция съдебна практика, доколкото касае случаи, при които не е провеждано исково производство и крайният съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо, а само - с изпълнителна сила. Посочил е, че извършеното от ищеца признание на иска включва не само дължимостта на сумите, но и основанието, на което са претендирани. Изтъкнал е, че причината да не бъдат изложени мотиви във влязлото в сила решение относно действителността на договора е следствие на активното и съзнателно поведение на потребителя да иска решение при условията на чл. 237 ГПК и не би следвало ответниците, които са признали иска, да бъдат поставени в привилегировано положение спрямо тези, които са се защитавали активно в исковото производство, като им се даде втора процесуална възможност за преодоляване на процесуалните преклузии по чл. 133 ГПК. Въззивният състав не е споделил и извода на първата инстанция по възражението за погасителна давност, приемайки, че давността не е започнала да тече, доколкото в случая не е съдебно признато, че плащането е извършено въз основа на неравноправна клауза.
Настоящият състав намира, че обжалването следва да бъде допуснато на основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 2 ГПК по поставените въпроси, които, обобщени и конкретизирани, касаят прилагането на принципа на силата на пресъдено нещо при съобразяване на принципа на ефективна съдебна закрила на потребителите. Обжалването се допуска за преценка дали даденото разрешение съответства на решения по дела С-869/19, С-600/19, С-693/19, С-831/19, С-725/19 на СЕС и определение от 17.01.2023 г. по дело С-379/21 г. на СЕС.
Делото следва да се разгледа в открито заседание с призоваване на страните. На касатора следва да се укаже да представи по делото платежен документ за внесена ДТ по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 67.03 евро.
Мотивиран от това, съставът на I ТО:
ОПРЕДЕЛИ :
Допуска касационно обжалване на решение № 1436 от 03.12.2025г. по възз. гр. д. № 2221/2024г. на Софийски апелативен съд .
Указва на касатора да представи по делото, в едноседмичен срок от съобщаването, платежен документ за внесена ДТ по сметката на ВКС за ДТ в размер на 67.03 евро, като го предупреждава, че при неизпълнение на указанията в срок касационното производство подлежи на прекратяване.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване, а в противен случай - на състава за прекратяване.
Указва на „Ю. Б. АД да представи пълномощното на адв.П. В., преупълномощил адв.Б. Д., чрез когото е подаден отговорът на касационната жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: