чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК

Нормативен текст

Решение при признание на иска

Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

(2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

(3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:

1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;

2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

(4) Признанието на иска не може да бъде оттеглено.



Решение №145/01.12.2017 по търг. д. №2587/2016 на ВКС, ТК, I т.о., докладвано от съдия Тотка Калчева
За правомощията на въззивния съд при служебно прилагане на императивна норма и приложение на чл. 152 ЗЗД
При констатиране на фактически и/или правни обстоятелства по делото, които налагат служебно прилагане на императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, въззивният съд следва да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище...
чл. 290 ГПК чл. 19, ал. 3 ЗЗД