ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1803

гр.София, 17.06.2026 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I ТО, в закрито заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 844 по описа на ВКС за 2026г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „А. Т. БГ“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Е. Д., срещу решение № 11/12.01.2026г. по възз. т.д.№ 820/2025г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 1194/12.08.2025г. по т. д.№ 1965/2023г. на Софийски градски съд, с което е осъдено „А. Т. БГ“ ЕООД, [населено място], да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД сумата 65 077.99лв., представляваща сбор от месечни възнаграждения за периода 2021г.-2023г. включително, дължими на основание Договор за услуга „водоподаване“ № 19 ИД-Х60В041 от 12.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2023г. до окончателното изплащане, и заедно с обезщетение за забава в общ размер от 7 706.46лв.

В касационната жалба са релевирани оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за необсъждане, съответно необсъждане подробно, задълбочено и в цялост, и неизлагане на подробни, задълбочени и цялостни мотиви по всички възражения на ответника, конкретно по направеното с ОИМ възражение за нищожност на договора. Касаторът изразява несъгласие и с извода, че е недопустимо да се преразглежда въпросът за валидността на договора, предвид формираната сила на пресъдено нещо с влезлите в сила решения между страните. Намира, че е извършен в противоречие със закона изводът, че ищецът е имал право да предоставя услугата водоподаване. По изложените подробни съображения искането е за касиране на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло или частично отхвърлени. Претендира се за присъждане на разноски.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, са въведени основанията по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя? По него касаторът се позовава на решения на състави от Гражданската и Търговската колегии на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, както и на ППВС № 1/13.07.2953г., ППВС № 7/27.12.1965г. и ППВС № 1/10.11.1985г. –

2. Може ли правен субект( юридическо или физическо лице) да предоставя услуги, свързани със стока/вещ, относно която няма права? По този въпрос е въведено допълнителното селективно основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Според касатора въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като в противоречие с нормалната логика е прието да е без значение за спора във връзка със заплащането на услугата „водоподаване“ в посочените обеми това, че няма изградена ВЕЦ за производство на ел. енергия и е получавал вода, съответно формирал задължения, без да я използва. Очевидно неправилно според касатора е и приетото, че е недопустимо преразглеждането на въпроса за валидността на договора, както и, че липсва възражение, каквото всъщност е направено.

С писмен отговор насрещната страна, ищецът„Национална електрическа компания“ ЕАД, чрез юрисконсулт С. И., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция, в т. ч. за юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на I ТО, след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:

От фактическа страна във въззивната инстанция е установено и безспорно, че през исковия период страните по делото са били обвързани от сключения от тях на 12.07.2019г. договор, със срок на действие от 20.05.2019г.-31.12.2023г., по силата на който ищецът „НЕК“ ЕАД(изпълнител), се е задължил да предоставя на ответното дружество(възложител) услугата „водоподаване“ при условията на издадено в полза на възложителя разрешително, с цел производство на ел. енергия и промишлено водоснабдяване, срещу насрещно задължение за заплащане на месечно възнаграждение в уговорения размер, с възможност за неговото индексиране, на база отчетените месечно водни обеми, а в случай, че няма монтиран водомер – на база максимално разрешеното водно количество по действащото разрешително. Преди това, на 20.05.2014г., в полза на ответника е издадено разрешително за водовземане на водни количества от язовир „К.“, с цел производство на ел. енергия посредством ВЕЦ. Въз основа на доказателствата по делото съставът на апелативния съд е приел, че за исковия период ищецът е имал право да стопанисва и управлява водите на язовир „К., тъй като при създаването си през 1991г., чрез преобразуване на обединения, комбинати и предприятия от системата на Комитета по енергетика, е поел активите и пасивите на преобразуваните стопански организации, в т. ч. на предприятие „Язовири и каскади“, сред които - стопанисването и управлението на язовирите в страната, в т. ч. на язовир „К.“. Установил е, че използването на водите от язовир „К.“ за исковия период е по график, който е съгласуван между страните по делото. Въз основа на заключението на ССЕ пред първата инстанция съставът на въззивната инстанция е установил, че ищецът е издал за исковия период, с получател ответното дружество, 21 фактури за предоставена услуга „водоподаване“ на обща стойност 65 007.99лв. с ДДС. Фактурите са редовно и своевременно осчетоводени от ищеца, включени са в дневниците за продажби по ЗДДС, отразени са в съответните справки-декларации по ЗДДС, данните от тях са подадени в ТД на НАП и начисленият по фактурите ДДС е внесен в Републиканския бюджет, но няма данни за осъществено по тях плащане от получателя на услугата. Същите са редовно осчетоводени и от ответника, включени са в дневниците за покупки по ЗДДС, отразени са и в съответните справки-декларации по ЗДДС, данните са подадени в ТД на НАП и за тях е ползван данъчен кредит в размер на начисления ДДС, а сумата по тях фигурира като крайна салдо в счетоводните регистри като непогасено задължение към „НЕК“ ЕАД.

От правна страна въззивният състав е намерил за основателно възражението на ищеца, че е недопустимо преразглеждането на въпроса за валидността на договора между страните на заявените основания. Приел е, че видът, характерът и валидността на правоотношението, произтичащо от процесния договор между страните, са вече разрешени със сила на пресъдено нещо, формирана с влезлите в сила решения между страните по делото, постановени по искове за вземания за възнаграждения за извършена по същия договор услуга „водоподаване“, доколкото договорът е общ правопораждащ юридически факт. Обсъдил е, макар да е приел, че е въведено за първи път пред въззивната инстанция, възражението за нищожност на договора, поради липса на основание, предвид на това, че договорът е сключен с цел производство на ел. енергия от ВЕЦ, каквато ответникът не е изградил и не е притежавал към момента на сключване на договора, а и след това. Намерил го е за неоснователно, доколкото при тълкуване на договора е приел, че негов предмет е самата услуга „водоподаване“, мястото и начинът, по който следва да бъде реализирана, но не и целта, за която възложителят следва да използва получените количества вода. Същевременно е изтъкнал посоченото в договора основание за предоставяне на услугата, което не е само за производство на ел. енергия, но и - за промишлено водоснабдяване. Въззивният състав е обсъдил, но е намерил за неоснователно и възражението, че не е доказана реално извършване на услугата по договора, като е изтъкнал осчетоводяването от ответника на фактурите, установяващи предоставянето на услугата в претендираните обеми за исковия период. За неоснователно е счел и възражението, че приемо-предавателните протоколи не удостоверяват доставения обем и не обвързват ответника, тъй като са подписани от лице, което не е негов служител и няма право да го представлява. Посочил е, че въз основа на всеки от приемо-предавателните протоколи е съставяна на фактура и същата е надлежно осчетоводена от ответника, а по делото липсват доказателства за своевременно по см. на чл. 301 ТЗ оспорване от ответника на приемо-предавателните протоколи, при това извършено преди осчетоводяването на издадените въз основа на тях фактури. Счел е за неоснователно възражението за недължимост на възнагражденията, предвид липсата на осъществени доставки, като е посочил, че е без значение дали ответникът е използвал подадените водни количества, съобразно издаденото в негова полза разрешение, доколкото се е задължил по договора да получи и заплати получените водни обеми и не е предмет на договора за какво ще ги използва. Обсъдено е и е прието за неоснователно и възражението за недължимост на вземанията, поради неизмерването на подадените количества, предвид това, че страните са уговорили при липса на монтиран водомер да се начислява максимално разрешеното водно количество, съгласно действащото разрешително. Изтъкнато е, че задължението да осигури средство за измерване е на ответника, а от неизпълнението му той не може да черпи права. Въззивният съд е обсъдил и е намерил за неоснователно възражението, че ищецът няма право да се разпорежда с водните обеми в язовир „К., тъй като не е негов собственик, като е посочил, че предмет на договора е предоставяне на услугата „водоползване“ от ищеца в качеството му на лице, стопанисващо язовир „К.“, съответно не е предмет на договора разпореждането с вода – т. е. прехвърлянето на пълния обем вода от язовира.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК, правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Първият процесуалноправен въпрос е принципно значим за всяко въззивно производство. За обосноваване на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е въвел доводи за необсъждане на всички негови възражения, конкретно възражението за нищожност на договора. Видно от мотивите, въззивният съд е обсъдил възражението за нищожност на договора, поради липса на основание, предвид на това, че договорът е сключен с цел производство на ел. енергия от ВЕЦ, каквато не е изградена, но го е намерил за неоснователно. Въпросът всъщност се поставя от касатора в израз на несъгласие с направените от въззивния състав изводи, поради което не може да послужи като предпоставка за допускане на обжалване.

Вторият въпрос е твърде общо и хипотетично формулиран и не дава възможност за отговор извън конкретиката на всеки спор. Ето защо значимостта му за крайния изход следва да бъде отречена. Същевременно по него е необосновано от касатора приложното поле на въведената допълнителна селективна предпоставка по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно, разпоредбата на т. 3 на чл. 280, ал. 1, ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В разглеждания случай касаторът не е въвел доводи, попадащи в някоя от дефинираните в т. 4 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ВКС хипотези на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия.

Неоснователно е и искането за допускане на обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, изисква да бъде релевирана и обоснована от касатора. Тя е налице, когато пряко от мотивите, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290 ал. 2 от ГПК проверка за правилност, са установими особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Такива са например случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая не са релевирани доводи, че фактическите констатации на съда, от значение за правните изводи, са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Въведените доводи не обосновават някоя от хипотезите на очевидна неправилност, изведени от практиката на касационния съд, а са за за неправилност на решението по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход на касатора не се дължат разноски. В полза на ответника по касация се присъждат направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 97 евро.

Мотивиран от това, съставът на I ТО:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 11/12.01.2026г. по възз. т.д.№ 820/2025г. на Софийски апелативен съд.

Осъжда „А. Т. БГ“ ЕООД, [населено място], да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 97 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: