ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3291

гр. София, 17.06.2026 г. Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

Членове: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3637 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. В. срещу решение № 92 от 29.04.2025 г. по в. гр. д. № 161/2025 г. на Габровски окръжен съд в частта му, в която е потвърдено решение № 80 от 05.12.2024 г. по гр. д. № 70/2023 г. на Тревненски районен съд в частта му, в която са отхвърлени като неоснователни претенциите по сметки на жалбоподателката по реда на чл. 346 ГПК: 1/ с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата 20 000 лв. от всеки от останалите съделители (Е. Х., Г. И., Ж. Д., Л. С., Р. С., И. К., П. Д. и К. Д.) съобразно с дела им в процесната съсобственост (съставляваща 1/2 ид. ч. от 396/462 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 467 кв. м., находящ се в [населено място], на [улица], заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] с площ от 40 кв. м. и 18 кв. м. с предназначение - жилище, находящ се на етаж 1 в построената в поземления имот сграда с идентификатор [№], заедно с прилежащите му части – северната половина от мазата), представляваща стойността на направени разноски за ремонт на покрива на сградата, за таваните и мазилката на стаите и кухнята на втория етаж и за замазка на циментови пътеки около къщата в дворното място и 2/ с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане от Е. И. Х. на разликата над сумата от 228 лв. до сумата от 6 500 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от ползване на горепосочения делбен имот, за периода: 17.05.2023 г. – 17.12.2024 г., както и в частта, в която Б. П. В. е осъдена да заплати на Е. И. Х. сумата 400 лв. – съдебно – деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Касаторката В. поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд е пренебрегнал представени доказателства и не е обсъдил значими факти по делото, поради което е приел за недоказани претенциите й по сметки по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което претенциите й по сметки да бъдат уважени за целия предявен размер.

Ответниците по касационната жалба - Е. И. Х., Л. И. С. и Р. П. С. подават писмени отговори в срок, в които поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Съделителката Е. И. Х. претендира заплащане на сторените в касационното производство разноски за хонорар за един адвокат.

Съделителите Г. Х. И., Ж. Х. Д., И. П. К., П. И. Д. и К. И. Д. не подават отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което тя е допустима.

Въззивният съд, постановявайки атакувания съдебен акт в рамките на втората фаза на делбата, е посочил, че с влязло в сила решение по първа фаза е допусната делба на процесния сънаследствен имот: 1/2 ид. ч. от 396/462 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 467 кв. м., находящ се в [населено място], на [улица], заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] с площ от 40 кв. м. и 18 кв. м. с предназначение - жилище, находящ се на етаж 1 в построената в поземления имот сграда с идентификатор [№], заедно с прилежащите му части – северната половина от мазата, при следните квоти за съделителите: за Е. И. Х. - 120/432 ид. ч.; за Г. Х. И. - 60/432 ид. ч.; за Ж. Х. Д. - 60/432 ид. ч.; за Л. И. С. - 35/432 ид. ч.; за Р. П. С. - 35/432 ид. ч.; за Б. П. В. - 25/432 ид. ч.; за И. П. К. - 25/432 ид. ч.; за П. И. Д. - 36/432 ид. ч., и за К. И. Д. - 36/432 ид. ч.

Второинстанционният съд е намерил, че от приетото по делото заключение на техническата експертиза се установява, че делбеният имот е реално неподеляем. Тъй като само съделителката Е. Х. е предявила претенция за възлагане и тя отговаря на изискванията на чл. 349, ал. 2 ГПК, процесното жилище е възложено на нея и Х. е осъдена да заплати на останалите съделители парични суми за уравнение на дяловете им в процесната съсобственост. В тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.

Въззивният съд е счел претенцията по сметки на касаторката Б. В. с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за изцяло неоснователна. Посочил е, че съделителката не е доказала, че е извършила ремонтни дейности на съсобствения имот, а от представените от нея доказателства по делото се установява, че е направила ремонти на други обекти в сградата, които не са предмет на делбата. Същевременно не е представила доказателства за сторени разноски за процесното жилище, находящо се на първия етаж в сградата, както и за общите части на същата. Относно претенцията по сметки на Б. В. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, насочена срещу ползващата процесното жилище съделителка Е. Х., е подчертал, че тя е направена под формата на възражение на 17.05.2023 г. С него е поискано за първи път заплащане на обезщетение за лишаване от ползване в размер на 50 лв. месечно, като липсват доказателства, че преди датата на възражението Б. В. е поканила писмено съделителката Х. да й заплаща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот. Поради това решаващият съд е заключил, че началната дата на дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е 17.05.2023 г. и го е присъдил до 17.12.2024 г., както е поискано. Също така, при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил размера на наемите в района според приетото експертно заключение, като е присъдил обезщетение в размер, съответстващ на притежавания от касаторката дял в съсобствеността, възлизащ на 228 лв. В останалата част искът с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е отхвърлен като неоснователен.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, т. е. който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба не са формулирани правни въпроси, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въобще не са поставени каквито и да било въпроси. Изложени са единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение, които е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба – предмет на настоящото производство. Допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК също не е наведено, но и това да беше сторено, щом не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото последното изисква кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания, визирани от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК. При така обективираните оплаквания в касационната жалба касационният съд не разполага с правомощия да формулира неизложен правен въпрос в настоящото производство.

На основание изложеното, поради отсъствие на основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и на чл. 280, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на съделителката Е. И. Х. сумата 306. 78 евро, равностойни на 600 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 29.04.2025 г. по в. гр. дело № 161/2025 г. на Габровски окръжен съд в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Б. П. В., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Е. И. Х., ЕГН: [ЕГН], сумата 306. 78 евро – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: