РЕШЕНИЕ

№ 379

гр. София, 17.06.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

Ф. В.

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдията Декова

гр. дело № 3959 по описа за 2025 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Ч., чрез процесуалния представител адв. Е. К., против въззивно решение № 3859 от 19.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 11786/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 6214 от 07.04.2024 г., постановено по гр. д. № 37711/2022 г. по описа на Софийски районен съд, в частите: с която на основание чл. 59, ал. 2 СК, родителските права по отношение на детето А. А. Ч., [дата на раждане] , са предоставени за упражняване на бащата А. А. Ч., определено е местоживеенето на детето при него и режим на лични отношения на детето с майката И. Б. Ч., гражданка на Р. К., като последната е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 12.07.2022 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане; както и в частта на разноските и вместо това Софийският градски съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, при която детето да живее, определил е режим на лични отношения на детето с бащата, както следва: всеки втори и четвърти петък, събота и неделя на месеца за времето в петък от 18.00 часа, а ако детето е на детско или учебно заведение – след края на учебните занятия, до 18.00 ч. в неделя, с преспиване; 30 дни през лятото, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; на нечетна година детето да прекарва рождените си дни с бащата; рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва с родителя, който има рожден ден, независимо от действащия към датата режим на лични контакти и е осъдил бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 270 лева, считано от привеждане в изпълнение на решението в частта относно упражняване на родителските права и местоживеене на детето. С решението А. А. Ч. е осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 388,80 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 762 от 18.02.2026 г., за да се провери дали е налице отклонение от установената съдебна практика при определянето от въззивния съд на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, както и режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, с оглед най-добрия интерес на детето, кореспондиращо и с поставения от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК трети въпрос относно правилността на решението по преценката на „висшия интерес на детето“.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за нищожност на решението, поради абсолютна неразбираемост на волята на съда на територията на коя държава да следва да живее детето и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответната страна по касация И. Б. Ч. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. Е. Л., изразява становище по същество за неоснователност на жалбата.

В проведеното открито съдебно заседание ДСП – М. не изпраща представител и не изразява становище.

По правния въпрос Върховния касационен съд, състав на III гр. отделение, намира следното:

Интересът на детето е установен като главен критерий при решаването на спор между родителите относно упражняването на родителските права и мерките на лични отношения между тях и детето. Като неразделна част от интереса на детето следва да се приеме и скрепеното в чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (Конвенцията), право на личен и на семеен живот, вкл. общуването му и с двамата родители. Европейският съд по правата на човека многократно е отбелязвал в решенията си, че възможността на родител и дете да бъдат заедно представлява основен елемент от семейния живот и е защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията. Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана от Р. Б. през 1991 г.): „Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.” В чл. 24 от Хартата на основаните права на Европейския съюз е постановено: „При всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.”. Понятието за висшите интереси на детето произтича от втория принцип на Декларацията за правата на детето от 20 ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН, който гласи следното: „Детето ще се ползва от специална защита и на него ще му бъдат предоставени възможности и улеснения, чрез закона или чрез други средства, които да му позволят да се развИ. физически, умствено, морално, духовно и социално по здравословен и нормален начин и в условия на свобода и достойнство. При приемането на законите за тази цел най-доброто осигуряване на интересите на детето трябва да бъде най-висше съображение.“

Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, че детето А. Ч. е родено на ... г. и е диагностицирано със заболяването „вродена хидронефроза“, като му е извършена медицинска интервенция на територията на Р. К. Двамата родители са полагали грижи за детето при неговото отглеждане по време на съвместно ин съжителство, а след раздялата им детето за кратък период от време е било при майката и преимуществено при бащата. Събрани са данни от социалните служби на територията на Р. Б. и на Р. К. /където живее по настоящем майката/ за битовите, икономическите и социалните условия на двамата родители да отглеждат самостоятелно детето. Налице са данни за влошените и враждебни отношения между родителите, страни в производството. По делото са представени документи в превод от албански език, издадени от Основна прокуратура – П., Р. К., от съдържанието на които се установява, че срещу бащата А. Ч. се води наказателно преследване по повод противозаконно отнема без съгласието на майката на детето. Относно използваната от страните контактна услуга е изготвен доклад от г-жа З. М. – психолог във Фондация „Център отворена врата“. В доклада е посочено, че бащата е нарушил правилата на услугата, тъй като не е искал да напусне сградата на центъра, което му поведение е било продиктувано от страх свързан със сигурността на детето. Психологът е посочил, че при първата среща на детето с майката И. Ч., А. се е била разплакала като при вида на непознат човек, но майката умело е успяла да привлече вниманието на детето, като същото е било спокойно, смеело се е и се е забавлявало в присъствието на майка си. Последващите срещи също са били преминали в бързо предразположение на детето и уменията на майката да привлича вниманието му с подходящи за възрастта му занимания. Посочено е, че майката е бързо адаптивна към ситуацията, а в нейно присъствие детето е оживено, спокойно и весело. Констатирано е, че бащата създава условия за прекъсване на привързаността на детето с базовата фигура, което може да доведе до забавяне и регрес в развитието на детето. Страните са изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК пред двете инстанции по същество. Пред въззивния съд е прието служебно назначено заключение на съдебна психологична експертиза. По данни от психологичното изследване на детето А. в присъствие на майката, вещото лице е отразило, че детето не може да рисува, тъй като не знае как да държи молив/химикал. Езика на детето трудно се разбира, не говори добре. В присъствие на майка си осъществява контакт с нея, двете си играят, пеят песни. На тръгване от центъра, детето е направило психологична криза /започнала е да скача, да имитира кученце и да бяга/. Видимо е било нежеланието да детето да се разделя с майка си. Резултатите от психологичните изследвания с бащата А. Ч., показват, че същият е емоционално стабилен, адаптивен и психически здрав, без изразени невротични симптоми, депресивност или поведенченски дестабилизации. Бащата е показал ниски стойности на всички индикатори за невроза, тревожност, депресия и соматизация. Липсват симптоми, които да възпрепятстват ефективно изпълнение на родителските функции. Налично е отклонение в скалата на лъжата, което предполага известна резервираност по отношение на общия психичен профил. Резултатите от психологичните изследвания с майката И. Ч. показват, че при нея не се установяват невротични, тревожни, депресивни или хистерични тенденции, същата показва стабилно емоционално и психично функциониране. Тези резултати са в подкрепа на способността й да упражнява пълноценно родителските си функции и да осигурява емоционална подкрепа и грижа в семеен контекст. При извършените тестове относно емоционалната интелигентност на майката, вещото лице е заключило, че същата е емоционално зряла, креативна и социално компетентна жена, която умее да превръща емоциите в сила, а не в пречка. Обобщавайки резултатите от извършените анализи и изследвания, вещото лице е посочило, че майката демонстрира по-висока емоционална топлота, симбиотична обвързаност и приемане, което е подходящо за възрастта на детето, но носи риск от прекомерна зависимост, ако не се балансира в бъдеще. Майката демонстрира високо ниво на чувствителност към емоционалните и физически нужди на детето, с капацитет за самостоятелна грижа. Не се наблюдават индикации за психични или поведенчески дефицити, които да възпрепятстват родителската й функция. Констатирано е, че може да се грижи за детето без чужда помощ. Бащата показва умерено, балансирано отношение, с висока степен на сътрудничество и оценка на нуждите на детето. И двамата родители не проявяват авторитарност, не инфантилизират детето и имат висок капацитет за емоционално подкрепящо поведение, което е положителен индикатор. Бащата притежава родителски капацитет, с подходящо емоционално и поведенческо отношение към детето. Въпреки по-ниската емоционална включеност в сравнение с майката, е налице ресурс за грижа, като на този етап ползва помощта на бабата /негова майка/. Не може да се твърди за справяне с грижите за детето без чужда помощ. Вещото лице е достигнало до заключение, че детето демонстрира емоционална връзка и с двамата родители. С майката тази връзка е по-дълбока и стабилна. При бащата връзката е налице, но с по-ограничена емоционална плътност. По отношение психоемоциоаналното състояние на детето към момента на изследването, детето е показало смесено психоемоционално състояние, включващо следното: забавено речево и когнитивно развитие /не формира цели изречения, не разбира инструкции за рисуване, не знае как да държи молив/; несъответствие между реалност и възприемане /твърди, че не посещава детска градина, въпреки че бащата го заявява/; ограничен социален кръг – играе основно с баба си, липсва социална активност с връстници; проявява старание и желание да се справя при демонстрация, което е положителен индикатор за мотивация. В заключение е посочено, че психоемоционалното състояние на детето е уязвимо, характеризиращо се със забавено развитие, несигурна социална адаптация и вероятен емоционален дефицит, произтичащ от липса на стабилна връзка с двамата родители /в случая с майката, в резултат на възпрепятствани отношения с нея/. В най-добрия интерес на детето е възстановяване на реалния контакт с майката, в контролирана и професионално подпомагана среда, както и осигуряване на психологическа подкрепа за подобряване на съвместното родителство и предотвратяване на бъдещо емоционално отчуждение. В заключителната част на експертното изследване, вещото лице е посочило примерен постепенен и адаптивен режим на лични отношения.

При тези данни съдът е изложил, че от изключително значение при формиране на извода на кого да бъдат предоставени родителските права е специфичното здравословно състояние на детето. Заболяването му „вродена хидронефроза“ изисква повишено внимание при грижите за детето – включително стриктно проследяване на здравословното състояние, редовни медицински прегледи, спазване на хигиенен и хранителен режим и готовност за адекватна реакция при евентуални симптоми на влошаване. Медицинско проследяване е осъществявано на територията на Р. К.. Детето има установени забавяне в речевите, двигателните умения и социалното общуване. И при двамата родители са установени доходи, позволяващи им без затруднения да покрият собствените си и на детето материални нужди. Двамата родители са жилищно обезпечени и в дома на всеки от тях има всичко необходимо съобразно нуждите и възрастта на детето. Не се установява родителите да имат брачни партньори или да живеят във фактическо съжителство. Въззивният съд е приел, че преценката на критериите за пол и възраст предполагат удовлетворяване на интереса на детето чрез възлагане на родителската отговорност на майката. Не следва да бъде пренебрегван и извода за индиректни данни за наличие на влияния от страна на другия родител /бащата/, които биха могли да доведат до емоционално отдалечаване, изразяващо се в опити за ограничен контакт с майката; липса на насърчаване за контакт и връзка между детето и майката, налагащо се от заключението по допусната пред въззивният съд СПЕ. Според въззивния съд, в интерес на детето е упражняването на родителските права да се възложат на майката, при която да е местоживеенето му. Интересът на детето изисква то да има пълноценна връзка с баща си всеки втори и четвърти петък, събота и неделя на месеца за времето в петък от 18.00 часа, а ако детето е на детско или учебно заведение – след края на учебните занятия, до 18.00 ч. в неделя, с преспиване; 30 дни през лятото, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; на нечетна година детето да прекарва рождените си дни с бащата; рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва с родителя, който има рожден ден, независимо от действащия към датата режим на лични контакти. Касателно издръжката на детето съдът е определил бащата да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител близка до минимално законоустановена издръжка по чл. 142, ал. 2 СК към датата на приключване на устните състезания, а именно сумата от 270 лева месечно, която бащата без затруднения може да покрива, с оглед на установената му трудова заетост, жилищна обезпеченост и липсата на алиментни задължения.

Решението е неправилно.

С. Т. решение № 1/2013г. от 09.12. 2013 г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, изр. 2, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

Детето А. Ч. е гражданин на Р. Б. и живее в [населено място], Р. Б., където се отглежда по местоживеенето на бащата А. Ч.. Майката И. Ч. е гражданин на Р. К., живее и работи в [населено място], Р. К. И двамата родители са заявили желанието си да упражняват родителските права по отношение на детето им, всеки по своето местоживеене. На детето А. Ч. е издаден международен паспорт от МВР - София на ...г., с дата на валидност ...г., видно от констатация, извършена в проведеното съдебно заседание пред ВКС. Бащата А. Ч. последователно пред всяка от инстанциите по делото, включително и пред настоящата инстанция, не се съгласява, а се противопоставя да бъде постановено местоживеенето на детето А. Ч. в Р. К.

Когато е в интерес на детето да има постоянно местоживеене в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши местоживеене на детето в определена друга държава. Съгласно чл. 127 СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, а разногласието се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители. Родителят, който упражнява родителските права, не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, както и когато е в негов интерес да има постоянно местоживеене в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави, както и неограничен брой пътувания, но до определени държави, а също и местоживеене на детето в определена друга държава /решение по гр. д.№4549/2008г. на ВКС, ІVг. о., решение по гр. д.№765/2012г. на ВКС, ІVг. о./.

Това разрешение при промяна в местожителството, отнесено към случаи като настоящия, когато и двамата родители искат да им бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето им, при местоживеене в чужбина на единия от родителите, на което другият родител се противопоставя, съдът дължи произнасяне по исканията на страните и ако прецени, че постоянното местоживеене на детето ще бъде в чужбина, това следва да бъде отразено в решението му, вкл. в диспозитива, а също така това обстоятелство следва да бъде съобразено и при определяне на режима на лични контакти на детето с другия родител. Местоживеенето на единия от родителите в чужбина е от значение и следва да бъде съобразено и в случай, че упражняването на родителските права бъде предоставено на другия родител, който живее в България, като съдът следва с оглед интереса на детето и особеностите на конкретния случай да изложи съображения и постанови: на територията на коя държава следва са осъществяват мерките за лични отношения на родителя с детето – всички или конкретна част от тях, като самите мерки определи ясно и точно, а също така с оглед особеностите на конкретния случай да определи задължение и срок за уведомяване от единия родител на другия родител при промяна на адреса на местоживеене, посочен по делото /при промяна да се посочи от страната актуален адрес по местоживеене към приключване на производството по спора/.

С постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубило своята актуалност и към настоящия момент, е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите. Според посочената съдебна практика, като се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, мерките за лични отношения между родителите и децата трябва да бъдат така определени, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, без да се кумулира допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Определяне мерките относно личните отношения между родителите и децата имат правно действие главно по отношение на родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Той запазва правата си на родител, но само не ги упражнява. За да участва в изграждане личността на детето и да упражнява правото си на контрол, на този родител следва да му се предостави възможност да поддържа лични отношения с децата, тъй като предоставянето на децата за отглеждане и възпитание на другия родител, които упражнява родителските права, предполага неограничен контакт на децата с него и съвместно местоживеене. Контактите и тяхната продължителност следва да бъдат определени като се изхожда от особеностите на конкретния случай. В решението си съдът следва да определи мерките за лични отношения точно и ясно, без да се утежнява предаването на детето и да се създават излишни усложнения в отношенията между родителите и децата. В този смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, служебно известна на настоящия съдебен състав.

Във въззивното решение противно на декларираното от съда възприемане на експертното заключение, не е съобразено посоченото в заключението, че най-добрия интерес на детето е възстановяване на реалния контакт с майката, в контролирана и професионално подпомагана среда, както и осигуряване на психологическа подкрепа за подобряване на съвместното родителство и предотвратяване на бъдещо емоционално отчуждение. Това е още повече наложително когато постановените по спора привременни мерки не се изпълняват /декларирано и в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция/. В заключителната част на експертното изследване, вещото лице е посочило примерен постепенен и адаптивен режим на лични отношения /л. 22 от заключението/, който в нарушение на задълженията си на съд по съществото на спора въззивният съд не е обсъдил и не е намерил отражение в постановеното от него решение.

Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 ГПК и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният състав е следвало служебно да допусне, но не е допуснал комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица детски нефролог и детски уролог, със задача след като се запознае с доказателствата по делото, при необходимост и с медицинска документация, която да се изиска и приложи по делото, и след като извърши личен преглед на детето А. Ч. да даде заключение подходящ ли е посочения в заключението на съдебно-психологичната експертиза по делото примерен постепенен и адаптивен режим на лични отношения и обичайния режим на лични отношения /определения с въззивното решение/ с оглед здравословното състояние и възрастта на детето А. Ч. предвид продължителността на пътуването с преминаване на две международни граници /ако се осъществява с МПС/ между [населено място] и [населено място]. Ако определи режим на лични контакти, които /или част от тях/ да се осъществяват на територията на някоя от двете държави, различна от тази, на която е постановено съвместното местоживеене на детето с единия от родителите, ще следва в интерес на детето, посочен по-горе, да бъде постановено от съда, че разрешава на детето да пътува в държавата по местоживеенето на неотглеждащия родител, без съгласието на другия родител, в посочените в режима на лични отношения периоди, като с оглед произнасянето по упражняване на родителските права, паспортът на детето /в държане на майката, констатирано в проведеното съдебно заседание на ВКС/ ако на майката бъде предоставено упражняването на родителските права остава в нейно държане и се постанови задължение да го предава на бащата при предаване на детето за осъществяване режима на лични отношения на територията на Р. Б. и съответно задължение на бащата да го връща на майката при връщане на детето след това, респ. ако упражняването на родителските права бъде предоставено за упражняване на бащата, да бъде задължена майката да му предаде личния паспорт на детето на бащата, който да се задължи да й го предава при предаване на детето за осъществяване на личните отношения с детето в Р. К. и съответно задължение на майката да го връща на бащата при връщане на детето след това.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение като неправилно следва да бъде отменено и доколкото се налага извършването на нови съдопрозводствени действия, същото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Страните следва да изпълняват постановените привременни мерки по спора до приключването му с влязло в сила съдебно решение, респ. до изменението им от съда.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 3859 от 19.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 11786/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: