О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3635

[населено място] 19.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, първо търговско отделение, пети състав, в закрито заседание на четвърти декември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от Р. Б. търговско дело № 1583 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ОЗК – Застраховане „ АД против определение № 1449/02.06.2025 г. по гр. д.№ 656/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на страната, по реда на чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното по делото въззивно решение, в частта с характер на определение по възмездяване на понесени във въззивното производство разноски, като вместо присъдените на дружеството 500 лева – от платено адвокатско възнаграждение, се присъди пълната сума на същото – 5 850 лева или допълнително 5 350 лева. Жалбоподателят оспорва определението като немотивирано, препращащо към мотивите на определение № 3296/19.12.2024г. и на самото решение, касаещи определяне справедлив размер на възнаграждението на особения представител на ответника, съответно неотносими към подлежащия на възмездяване адвокатски хонорар на представляващия дружеството, доколкото освен защитения материален интерес / идентичен за страните, предвид обжалване на първоинстанционното решение в цялост / са съобразими конкретните процесуални действия на пълномощника на ищеца. Насетне са изложени съображения за превратно възприемане на решение на СЕС по дело С- 438/22г., тъй като същото не отрича възможността размерите по Наредбата да се ползват като ориентир за справедливо възмездяване на адвокатския труд / така в определение по ч. т.д.№ 1945/2024 г. на І т. о. ВКС/. Решението на СЕС има за цел да предотврати неоправдани ограничения на конкуренцията, чрез фиксирането на задължителни минимални адвокатски възнаграждения, като позволява на националния съд да не прилага Наредбата само при доказано противоречие с конкурентното право на ЕС. Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и защитения материален интерес, възнаграждение от 500 лева страната намира несъответно на реално положения труд и неадекватно – с оглед интензивните инфлационни процеси в страната и в крайна сметка демотивиращо за ефективно упражняване на адвокатската професия. Позовава се на решения на ЕСПЧ / Starrs v. United Kingdom -1999 McVicar v. United Kingdom - 2002 / , в които съдът подчертава, че ограниченията върху достъпа до правосъдие, включително чрез непропорционално намаляване на разноските за правна помощ, са допустими само ако са необходими и пропорционални.

Ответната страна, чрез особения си представител адв. П. – оспорва частично частната жалба, за размера над 2 000 лева, до който намира възнаграждението за адекватно на защитения материален интерес, фактическата и правна сложност на спора и реално осъществената защита, доколкото присъденият размер от 500 лева граничи с пълно омаловажаване на положения квалифициран труд.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното :

С постановеното въззивно решение по гр. д.№ 656/2024г. , с което е потвърдено първоинстанционното, за уважаване предявеният от „ ОЗК Застраховане „ АД против В. П. иск, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, съдът е възмездил понесени от дружеството разноски от платено адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство във въззивна инстанция, в размер на 500 лева, при договорено и доказано заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 850 лева с вкл. ДДС. До приключване на устните състезания по делото особеният представител на ответника е възразил за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца, на основание чл. 78, ал.5 ГПК, като с отговора на настоящата частна жалба е ограничил същото за размер над 2 000 лева.

В мотивите на решението, досежно присъдения размер от 500 лева, съдът е посочил, че същият кореспондира на „вида, естеството и обема на осъществената пред въззивния съд адвокатска защита, която преповтаря вече застъпена в рамките на първоинстанционното производство теза„. Отчел е приключване на производството в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства и „най-новата практика на СЕС“, която позволява адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа / загл. изм, обн. ДВ бр.14/ 2025 г. / .

В тук атакуваното определение по чл. 248 ГПК съдът е препратил към тези си мотиви, както и към мотиви в определение № 3296/19.12.2024 г., с което е определен размера / същи 500 лева / на адвокатското възнаграждение на особения представител на противната страна и по същество преповтарят / оная част, която може да се отнесе до процесуалното представителство на всяка от страните / изложените в решението.

Частната жалба е частично основателна, до размера на дължимо възмездяване на разноски на застрахователното дружество от 2 000 лева с вкл. ДДС, само над който размер ответната страна е противопоставила възражение за прекомерност / макар същото да би било основателно и под този размер /, по съображенията изложени от настоящия състав в определение по ч. т.д. № 1582/2025г. / вкл. за несъстоятелност на част от мотивите на въззивния съд / : с оглед защитения материален интерес от 52 681,65 лева, съдържанието на осъществената защита във въззивна инстанция - депозиран отговор на въззивната жалба на ответника и явяване в едно открито заседание, без събиране и оспорване на доказателства и облекчената защита на страната с приложението на чл. 300 ГПК и чл. 233, ал. 1 ГПК и с наличието на задължителна и непротиворечива казуална практика по част от защитните доводи на противната страна. Доколкото съдът е длъжен да се произнесе по размера на възмездяваното адвокатско възнаграждение само в случай на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, не и служебно, следва че същият е обвързан в произнасянето си и с обхвата на възражението, с оглед принципа на диспозитивното начало в процеса, поради което на застрахователното дружество следва да се възмезди платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева с вкл. ДДС.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ определение № 1449/02.06.2025 г. по гр. д.№ 656/2024г. на Софийски апелативен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ, по реда на чл. 248 ГПК, въззивно решение № 1/02.01.2025г. по гр. д. № 656/2024 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с характер на определение по възмездяване на понесени във въззивното производство разноски, с която В. Н. П. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лева, както следва :

ОСЪЖДА В. Н. П. да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 000 лева, понесени във въззивното производство разноски от заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1449/02.06.2025г. по гр. д.№ 656/2024г. на Софийски апелативен съд, в останалата му обжалвана част, с която молбата на дружеството, по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение за разликата над размера от 2 000 лева и до претендирания за възмездяване размер от 5 350 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: