ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3389

София, 19.06.2026 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18.02.2026 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 4143/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Д. и М. П. М. срещу решение № 92 /27.05.2025 г. по в. гр. д. № 130 /2025 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260012 /29.11.2024 г. по гр. д. № 2406 /2020 на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите Г. С. Д. и М. П. М. против Народното събрание на Република България обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да им заплати парични суми за имуществени вреди и неимуществени вреди, причинени от приемане на правна норма в противоречие с правото на Европейския съюз, ведно със законните лихви от предявяване на исковата молба, както и на изтекли лихви върху главниците.

Ответникът по касационните жалби Народното събрание на Република България (нататък и НС на РБ) оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Прокуратурата на Р. България, която е участвала в процеса на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, не е изразила становище по основателността на касационната жалба. Във въззивното производство е поддържала становище, че жалбата е неоснователна и исковете са неоснователни.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадени е от надлежни страни в предвидения срок срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Исковете са основани на твърдения, че ищците са били сключили договори с Държавен поземлен фонд за наемане на земеделски земи за срок от 5 години, които били принудени да прекратят след като Народното събрание на РБ през 2015...