Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 3934 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 77, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

Образувано е по касационна жалба на „Е. В. суровини“ ЕООД, [ЕИК], действащо чрез процесуалния представител адв. Д., против решение № 29 от 11.03.2022 г., постановено по административно дело № 443/2021 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу решение № 15-ДО-257-07 от 10.11.2021 г. на директора на РИОСВ (Регионалната инспекция по околната среда и водите) – Шумен, издадено на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУО, с което са отнети разрешение № 15-ДО-257-00 от 18.05.2013 г., изменено до № 15-ДО-257-06 от 04.03.2021 г., издадени на „Е. В. суровини“ ЕООД.

По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), касаторът моли съдебното решение да се отмени и да бъде постановено друго, с което да се отмени като незаконосъобразно и обжалваното пред първоинстанционния съд решение на директора на РИОСВ – Шумен. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Шумен, не изразява становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, като предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

За да не уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е аргументирал теза за законосъобразност на обжалваното пред него решение на директора на РИОСВ – Шумен, като издадено от компетентен орган в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос на база на правилно установените фактическа обстановка съдът е извел решаващ извод, че събраните доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУО, съставляващ основание за отнемане на издаденото разрешение за третиране на отпадъци, като преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения.

Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание.

Постановеният съдебен акт е и правилен, като настоящата инстанция се солидаризира с изложените мотиви от Шуменския административен съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Касаторовите възражения са неоснователни.

Противно на твърдяното в касационната жалба, обоснован е направеният от съда извод за наличие на предпоставките за отнемане на разрешението за извършване на дейности с отпадъци на "Е. В. суровини" ЕООД при хипотезата на чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУО. Фактическото основание за прилагане на чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУО - извършени административни нарушения за период от три години, за които лицето е било наказвано два пъти с влязло в сила наказателно постановление по реда на глава шеста, раздел II, е доказано. С наказателно постановление № 14 от 21.02.2020 г., издадено от директора на РИОСВ - Шумен, влязло в сила на 05.03.2020 г., дружеството е санкционирано с административно наказание на основание чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО за неизпълнение на условие 3.1 от решение № 15-ДО-257-05 от 22.07.2017 г. за дейност с отпадъци, издадено от РИОСВ - Шумен, с което е извършило нарушение, изразяващо се в съхранение на отпадъци на площадка, която не е обособена и обозначена, не е с трайна настилка, осъществено на 15.01.2020 г.; и на основание чл.135, ал.1, т.1 от ЗУО - за това, че не е водило отчетност по чл. 44, ал. 1 от ЗУО, като не е отразило в отчетните книги по отпадъци от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. приетите количества отпадъци, осъществено на 15.01.2020 г. С Наказателно постановление № 13 от 27.01.2021 г. на директора на РИОСВ - Шумен, влязло в сила на 11.10.2021 г., дружеството е наказано на основание чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО за това, че на 24.10.2020 г., в качеството на оператор на площадка за дейности с отпадъци, е допуснало съхранение на различни по вид отпадъци, разположени на места, между които не е осигурено достатъчно голямо разстояние, вследствие на което е констатирано припокриване на куповете от различните по вид отпадъци. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да отнеме разрешението или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл.75, ал.1, т.2 от ЗУО е императивна и органът действа в условията на обвързана компетентност.

От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - Шумен за законосъобразност на процесния акт. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора по главните искания на касатора неоснователна е и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не се дължат и нему.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29 от 11.03.2022 г., постановено по административно дело № 443/2021 г. по описа на Административен съд - Шумен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА