Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д. П. ЧЛЕНОВЕ:

В. Ш.

М. Т. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора

Н. Н. изслуша докладваното от съдията

В. Ш. по административно дело № 4639/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Кърджали, подадена чрез пълномощника юрк. И., срещу Решение № 548/19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 19/2026 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което по жалба на П. Т. З. и Т. И. Д. са отменени разпоредбите на чл. 39а, ал. 1 в частта с ДДС и т. 1 в частта с ДДС, ал. 6, т. 1 в частта с ДДС, т. 2 в частта с ДДС и т. 3, б. а в частта с ДДС и б. б в частта с ДДС от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, издадена от Общински съвет Кърджали (НОАМТЦУТОК), приети с Решение № 251/30.12.2025 г. на Общински съвет Кърджали.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че за лицата съществува пряк и непосредствен интерес от оспорване. Оспорва се решаващият извод на съда, според който определянето на цените на услугите за паркиране в определените за това зони на О. К. е в нарушение на чл. 3, ал. 5 ЗДДС. Счита, че Общината е данъчно задължено лице, поради което за предоставяните услуги следва да начислява данък, в който смисъл е и представено по делото писмо на зам.-министър председател по еврофондовете и министър на финансите на Р. Б. игнорирано от съда. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата, а в условията на алтернативност моли за обезсилване на съдебния акт и за връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответниците П. Т. З. и Т. И. Д., чрез пълномощника адв. Б., в подаден писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената касационна жалба и молят за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прилага писмени доказателства. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната касационна прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Кърджали са били разпоредбите на чл. 39а, ал. 1 в частта с ДДС и т. 1 в частта с ДДС, ал. 6, т. 1 в частта с ДДС, т. 2 в частта с ДДС и т. 3, б. а в частта с ДДС и б. б в частта с ДДС от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, издадена от Общински съвет Кърджали, приети с Решение №251/30.12.2025 г. на Общински съвет Кърджали.

Административният съд е установил, че съгласно приложено извлечение от Протокол № 12/30.12.2025 г. от проведено заседание на Общински съвет Кърджали, Решение № 251/30.12.2025 г. на Общински съвет Кърджали, с което са гласувани измененията, е прието с поименно гласуване, с 37 гласа за и 2 гласа въздържал се, от присъствалите при гласуването 39 общински съветници.

Предложението на кмета на общината за изменения и допълнения на наредбата е било разгледано и прието от постоянните комисии към общинския съвет. Предложението, ведно с мотивите, както и съобщение за откритото производство, в което е посочена възможността за отправяне на предложения и становища в 30-дневен срок, са били публикувани на интернет страницата на О. К. на 28.11.2025 г. Въз основа на представена справка за постъпилите предложения, е установено, че такива не са постъпили.

По делото е приложено Решение №17/08.08.2024 г. на Кмета на О. К. по чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация, постановено по заявление на З., според което кратковременното платено паркиране на територията на общината се контролира от Общинско предприятие Паркинги, гаражи и зони за паркиране, съгласно Наредба за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали.

Съобразно представени от З. и Д. доказателства свидетелства за управление на МПС, разписки, талони за паркиране, фактура, фискални бонове, първоинстанционният съд е приел, че за лицата е налице правен интерес от оспорване съгласно чл. 186, ал. 1 АПК.

За да отмени оспорените разпоредби в атакуваните им части, административният съд е приел, че общинската наредба е приета от компетентен орган и в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон.

Изложени са съображения, според които за съответните услуги, които по естеството си представляват предоставяне на платена възможност на гражданите да паркират, в изрично определени за това зони в гр. Кърджали, и поставяне и премахване на скоба при паркиране без заплатена такса за това, О. К. не следва да начислява ДДС върху определената за услугата цена или такова не следва да се дължи от ползващите услугата лица. Този извод първоинстанционният съд е обосновал с разпоредбите на чл. 3, ал. 5 ЗДДС и 1, т. 7 от ДР на ЗДДС, като е изтъкнато, че дейността на общината във връзка с организирането на паркоместа в конкретно определените зони е с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, предвид което същата следва да се счита за такава в обществен интерес. Обстоятелството, че предоставянето на услугите е основание за заплащане на определена цена, не е основание за приемане на тези дейности като икономически.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е установил точно и пълно относимите спрямо предмета на спора факти и обстоятелства, извършил е дължимия анализ на представените по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон, като е извел самостоятелни и обосновани правни изводи.

Неоснователно в касационната жалба се излагат твърдения за липса на правен интерес от оспорване на З. и Д.. По делото са ангажирани множество доказателства, сред които свидетелства за управление на МПС, разписки, талони за паркиране, фактура, фискални бонове във връзка с осъществено паркиране на територията на О. К. С оглед това правилно съдът е приел, че за лицата е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване съгласно чл. 186, ал. 1 АПК, тъй като същите се явяват адресати на атакуваните разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, издадена от Общински съвет - Кърджали, приети с Решение №251/30.12.2025 г. на Общински съвет Кърджали.

Предмет на оспорване пред административния съд са били разпоредбите на чл. 39а, ал. 1 в частта с ДДС и т. 1 в частта с ДДС, ал. 6, т. 1 в частта с ДДС, т. 2 в частта с ДДС и т. 3, б. а в частта с ДДС и б. б в частта с ДДС от НОАМТЦУТОК, определящи цените за платено почасово паркиране на отредените за това места на територията на общината, както и цените на услугите по принудително блокиране с техническо средство (скоба) и за започване на процедурата до вдигане на ППС върху специализиран автомобил (паяк).

Спорният и пред настоящата касационна инстанция въпрос е относно материалната законосъобразност на оспорените текстове в атакуваната им част относно това дали върху цените на предоставяните от О. К. следва да се начислява ДДС.

Съгласно чл. 3, ал. 5 ЗДДС, не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на дейностите, регламентирани в т. 1, б. а б. о, в които не са посочени услугите по предоставяне право на паркиране на определени зони от райони и пътища, публична общинска собственост. В т. 2 от посочената разпоредба е въведено още едно изключение, при което не следва държавата и държавните органи да се третират като данъчно задължени лица, а именно по отношение на доставки, извън тези по т. 1, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция.

Според разпоредбата на 1, т. 7 от ДР на ЗДДС Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато: а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон; б) е установена такса с нормативен акт.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че дейността на общината във връзка с организирането на паркоместа в конкретно определените зони, респ. при необходимост от използване на технически средства при установени нередности, е с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, предвид което същата следва да се счита за такава в обществен интерес. Обстоятелството, че предоставянето на услугите е основание за заплащане на определена цена, не е основание за приемане на тези дейности като икономически. Съобразено е, че с решение по дело С-446/98 г. СЕС се приема, че дейността по наемане на места за спиране (паркиране) на коли е дейност която, когато е осъществявана от публичноправен субект, е осъществявана от него в качеството му на публичен орган по смисъла на чл. 4, 5, ал. 1 от Шеста директива, ако тази дейност е осъществена в рамките на специфичен юридически режим за публичния субект. Такъв е случаят, когато осъществяването на тази дейност съдържа използването на прерогативите на публичната власт. В т. 2 от мотивите на решението като възможни прерогативи на публичната власт са посочени позволяването или ограничаването на спирането на път, отворен за движение (обществен трафик), или санкционирането чрез глоба при превишаване на позволеното време (времетраенето) за спиране.

Безспорно дейностите на общината, за които се заплаща съответната цена за ползване на паркоместа, както и за премахване на скоба при паркиране или във връзка с процедурата по вдигане на ППС, без да е налице заплатена такава цена, се осъществяват от нея в качеството ѝ на орган на местната власт, следователно същите дейности попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 5 ЗДДС. Заплащаната от гражданите цена не е наем по смисъла на ЗЗД и на чл. 14 и сл. от Закона за общинската собственост и не представлява икономическа дейност на общината. Събираната цена се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставянето на услугата и не е свързана с търсене на печалба, каквато икономическата дейност предполага. Съобразно изложеното, правилно оспорените текстове са отменени, тъй като с включването на 20% ДДС в цената на услугите е допуснато противоречие с материалния закон.

С оглед изложеното, решението на административния съд, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, както и при липса на възражение за прекомерност, в полза на ответниците следва да се присъдят разноски за касационното производство. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК понесените разноски са в размер на 1 000 евро за адвокатско възнаграждение за всяко от лицата.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 548/19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 19/2026 г. по описа на Административен съд Кърджали.

ОСЪЖДА О. К. да заплати в полза на П. Т. З., [ЕГН], гр. Димитровград, [улица], сума в размер на 1 000,00 евро, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА О. К. да заплати в полза на Т. И. Д., [ЕГН], гр. Димитровград, [улица], сума в размер на 1 000,00 евро, представляваща разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Ш.

/п/ М. Т.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?